Историята на прословутата „голяма лунна измама“ от 1835 г.
Вероятно сте чували за прословутата акомодация, направена от Орсън Уелс на „ Война на световете “ на Хърбърт Уелс, и разказана в радио ефира по този начин, като че ли е общоприета новинарска емисия. За негативно време радио спектакълът съумява да всее суматоха измежду милиони американци, които в действителност повярвали, че извънземни са нападнали Земята (и по-специално Ню Джърси) и са почнали да избиват хората наред.
Екипът, приспособил книгата, изобщо не е очаквал, че хората ще вземат акомодацията толкоз насериозно. Авторите са считали, че историята е прекомерно наивна и никой няма да повярва, че това е действителна новинарска емисия. На идващия ден обаче точно те са в центъра на националните вести.
По-стара машинация евентуално е трябвало да им подскаже какво тъкмо да чакат.
През 1835-а Ричард Адамс Лок основава Голямата лунна машинация – шест публикации, отпечатани в „ Ню Йорк Сън “, които описват за „ действителните наблюдения на извънземната интензивност на Луната “.
За техен създател бил посочен доктор Андрю Грант. Именно Грант разказва „ откритията “ на сър Джон Хершел – същински астроном – от обсерваторията в Кейптаун, Южна Африка.
Статиите, които не били обозначени като сатирични, стартират с сходно пояснение на това по какъв начин Хершел е съумял да усъвършенства телескопа дотам, че увеличителната му сила станала 42 000 пъти по-добра. Как? Като прибавя микроскоп в края на телескопа. Това евентуално е трябвало да бъде първата подсказка на хората, че нещо не е наред. Но не би трябвало да забравяме, че даже астрономите от това време са твърдели, че са виждали признаци на изкуствени пътища по Луната.
На идващия ден идва още по-голямата подсказка – създателят твърди, че са открити растения, гори и няколко кристални пирамиди, основани от „ лунляните “. А на фона на всичко това се появява и цялостен бизон.
„ В сянката на горите по югоизточната страна зърнахме неспирни стада от кафяви четириноги, притежаващи външните характерности на бизона, само че доста по-миниатюрни, в сравнение с който и да е тип от рода на говедата в нашата естествена история. “
Бизоноподобните същества са едни от многото.
„ Следващото животно, което видяхме, би било класифицирано като страшилище тук на Земята – създателят на публикацията. – То имало синьоподобен цвят и било с размера на коза, с глава и брада като това животно, както и с един леко закривен напред рог. “
„ В окуляра на телескопа, ориентиран към земния сателит, се виждат двукраки бобри, които палят огньове. Забелязахме хуманоиди с прилепови криле и даже Лунен храм със стени от гладък сапфир и меден покрив. За страдание наблюденията нинбяха прекъснати поради пожар в обсерваторията. След като ремонтира устройството си, сър Джон Хершел го насочи към Сатурн. За наша изненада видяхме, че пръстените към планетата са формирани от парчета по чиято повърхнина се виждат следи от морета и планини… ”
Източник: Wikimedia Commons
След като били направени всички тези открития, ненадейно телескопът се развалил и изгорен и всички доказателства били изгубени окончателно.
Най-вероятно публикациите били замислени като ирония, насочени към хората, които по това време в действителност са считали, че Луната кипи от живот. Въпреки това мнозина се хванали на шегата, защото вестникът отричал по всякакъв начин, че става дума за нереалност. Пък и езикът на шестте изявления бил пъстър с научни термини и математически формули. Те се препечатвали от голям брой районни и централни медии, а тиражът на самия вестник литнал до небесата, достигайки невероятните за ония дни 60 000 екземпляра.
Що се отнася до Хершел, той намерил историята за в действителност занимателна и декларирал, че наблюденията му над Луната изобщо не били толкоз забавни, колкото са разказани. Все отново обаче той бил сериозен астроном и малко по малко почнал да се нервира от обстоятелството, че хората не спирали да го питат за „ откритията “ му.
Източник: IFLScience
