Вероятно повечето хора, които са гледали Ловци на храна и

Вероятно множеството хора, които са гледали " Ловци на храна " и втория сезон на MasterChef, считат Събин Ранков за лекомислен. А това напълно не е по този начин. Той просто е веселяк, и си го знае. Още преди време баба му му е казвала, че е " развей прахуляк ", а това определение той към момента счита за едно от най-точните за себе си. Но пък не закъснява за ангажименти, въпреки понякога да има навика да се губи.

" Често се случва, когато обикалям по всякакви забавни места, да се заговорвам с някого и да не помни накъде съм тръгнал. "

Нещо сходно става и когато кулинарията пресича пътя му. Толкова се увлича, че не помни, че е тръгнал да става артист и през далечната 1993 година даже е кандидатствал в НАТФИЗ. Не е било писано очевидно, по тази причина и не е станало - това може да каже Събин по въпроса. Такава е и философията, която съгласно него важи в живота - като цяло.



Кулинарията той приема за собствен гений, който, някак от единствено себе си, го подтиква да се интересува, да опитва нови неща и да усъвършенства умения си. Именно любознанието пък го води освен през нейните глъбини, само че и в всекидневието. Пак поради него стига до MasterChef, а оттова - и до " Ловци на храна ".

От храната Събин почита най-вече тази, която подготвят в района на родния му Троян. " Защото при всяко ястие, 50 грама сливова ракия са наложителни. Обичам да споделям, че те са по лекарско наставление - за отваряне на апетита и за баланс на рецепторите. Другото е добавка от конюнктура, компания, усет и качество на питието, несъмнено. "

С огромно наслаждение Събин подготвя всичко с кайма, само че по неговите думи, тя би трябвало " да е претичала през скарата ". Защото ароматът на опушено отключва някакъв скришен код за вкусно у него. Именно тази обич към каймата го кара непрестанно да импровизира с разнообразни добавки и нови подправки към нея. И въпреки да има много предписания за " кайма и месце на скара ", кюфтетата за него са обич за цялостен живот.



С какво новият сезон на " Ловци на храна " се разграничава от предходните два?
С това, че сме оттатък границите на България. Излязохме географски, само че съгласно мен исторически не сме. Усещането, че си отишъл при съседа и той те посреща като собствен безценен посетител, ме накара да се усещам като вкъщи си.

А и езиковата преграда не съществува, когато хората са толкоз близки по психика, усети и обратно във времето, без да знаят по кое време, са живели дружно. Много мощно усещане ми направи, че на Балканите не се познаваме едни други, само че имаме толкоз общи неща, с които да се гордеем.

Кое е най-интересното за българската кухня, което научихте от " Ловци на храна "?
В началото на този сезон намерихме корените на капанската кухня. Капанците са особена етнографска група, за която се твърди, че e директен правоприемник на прабългарите. Кухнята им е напълно подчинена на чувството за уникалност и това пази традициите и до през днешния ден. За мен беше любопитно да схвана, че траките са оставили своите следи и до наши дни, даже и в кулинарията.

Кое е най-трудното нещо, с което се сблъскахте по време на фотосите на предаването?
Беше ми най-трудно да карам колело по дребни пътечки из Балкана, с цел да диря чесън. Както и други задания, сложени ми от началник Токев. Нали се изгубвам непрестанно, а и обичам да си говоря с хората.

Какво е да си помощник на Андре Токев?
Лесно е, тъй като той е доста проведен и постоянно всичко прави самичък. Аз обаче постоянно идвам в подобаващия миг, когато би трябвало да се хапне нещо.

" Ловци на храна " е всяка неделя от 12:30 ч. по bTV