Том Харди не успява да спаси „Венъм“
Вероятно няма род в киното, който да е прогресирал повече през последните 15 години, от този на комиксовата акомодация. Различни страхотни режисьори са постигнали върхове в седмото изкуство, за каквито малко на брой почитатели въобще са си мечтали, чрез своите първокласни филми за супергерои.
От епичната величественост на „ Черният рицар “, през смазващата страст на „ Логан: Върколакът “, до персоналната нравственос и внимателно засегнатата политика в „ Първият отмъстител: Войната на героите “, акомодациите на комикси от дълго време са надскочили своите жанрови граници и даже са пробили в редиците на номинирани за „ Оскар “ филми – освен това не в техническите категории, където са дежурни спечелили.
„ Венъм “ с Том Харди, най-актуалният филм по кината от миналия към този момент уикенд и последният излязъл комиксов подобен, като че ли пренебрегва всичко това.
Лентата наподобява безусловно като изскочила от 2003 година,
когато се правеха напълно разнообразни супергеройски филми. Поддържащите персонажи в сюжета остават печално недоразвити и служат единствено като добавки на историята на основния воин, действието е прекомерно неотклонно и безсмислено, а тонът прекомерно постоянно и внезапно минава от черен комизъм в детски подобен и в хипотетична драма.
Ако разделим кино лентата на три дейности съгласно класическата театрална доктрина, действието държи фена прикрепен към екрана в единствено едно от тях. Причината също е единствено една: изпълнителят на основната роля - Том Харди.
Британският артист се потапя в облика на Еди Брок с нормалната си подготвеност
и с предизвикателно равнище на персонална, истинска интерпретация. Американският му акцент е предстоящо безукорен, а маниакалните му обноски във втората една трета от действието илюстрират до съвършенство външното и прочувствено държание на човек, постепенно обладан от извънземен паразит.
В ролята си Харди показва невъобразим до момента от него физически комизъм в жанр „ Джим Кери “ – гримасите, безумните му извивки, ръхомаханията и ужасено отворените му очи са на мястото си до последната нотка. Същевременно Харди прави и забележителна работа в напълно вокалната роля на извънземното Венъм.
От момента, в който Венъм влиза в тялото на Еди Брок и стартира неспокойната им връзка и последователно опознаване, това става и най-силната линия на кино лентата. В ролята на пришълеца Харди заковава и всяка своя вербална имитация, пазейки и в този аспект на представянето си тъничък баланс сред наивното, съвсем детско държание на извънземно, идващо на Земята за първи път, и изключителните качества, които дават самочувствие на Венъм.
Фактът, че всички тези черти са наранени в сюжета, подсказва ясно и че лентата построява съответно основния си воин. За страдание, почти до такава степен се изчерпват и позитивните ѝ качества.
Предвид споровете, които горят даже единствено в съзнанието на Еди Брок, лентата можеше да застъпи доста по-дълбоко равнище на психологизъм и да обогати сюжета си. За това щяха да спомогнат и уместно разгърнати поддържащи персонажи.
Е, вместо това филмът следва правата нишка на развиване на основния воин с дълбочината на екшън от 80-те години на предишния век. Еди Брок претърпява персонално проваляне, намира се с Венъм и в края се пробва да избави света с негова помощ – зарежете филмите по комикси, самите американски комикси от дълго време са надскочили това повествователно ниво.
Самият факт, че преди малко ви разкрих цялото сюжетно деяние, без да ви издам нито един спойлер, приказва красноречиво за това какъв брой е обикновено. Със същият епитет могат да се дефинират и облиците на Карлтън Дрейк, антагонистът в действието, и Ан Уейнг - половинката на основния воин.
Ан, изиграна от потвърдено надарената Мишел Уилямс,
служи като елементарен сюжетен инструмент за напредване на действието и като сив декор, на който да изпъкват комичните действия на Еди Брок във към този момент упоменатата, ефикасна втора част от действието. Косвеното ѝ присъединяване във финалната битка е елегантно заложен колорит, който ѝ придава малко съобразителност и храброст – само че нищо повече от това.
На собствен ред пък Риз Ахмед в ролята на злодея Карлтън Дрейк разполага с прекомерно малко забавен материал в сюжета, с който да работи, с цел да се утвърди като забавен и въздействащ антагонист. От самото начало той е илюстриран като богат и безсъвестен човекомразец – всякакво друго персонално охарактеризиране просто липсва от облика му, който остава в границите на стандарта.
Визуално филмът наподобява умело сниман, само че не и забавен с нещо друго от междинното равнище в своя род, а саундтракът също връща обратно във времето към предишното десетилетие с това, че залага на комерсиална музика от звездни имена, а не на авторски творби, които да звучат надалеч по-уместно във филм за комикси, супергерои и извънземни.
С това позитивните черти на „ Венъм “ стават прекомерно малко, с цел да се предложи кино лентата на неангажиран фен. Лентата може да се хареса на първо място на отколешни почитатели на персонажа, които ще оценят високо играта на Том Харди и ще останат очаровани от сцената по средата на финалните надписи с присъединяване на различен прочут артист, която загатва за надалеч по-интригуващо евентуално продължение.
От епичната величественост на „ Черният рицар “, през смазващата страст на „ Логан: Върколакът “, до персоналната нравственос и внимателно засегнатата политика в „ Първият отмъстител: Войната на героите “, акомодациите на комикси от дълго време са надскочили своите жанрови граници и даже са пробили в редиците на номинирани за „ Оскар “ филми – освен това не в техническите категории, където са дежурни спечелили.
„ Венъм “ с Том Харди, най-актуалният филм по кината от миналия към този момент уикенд и последният излязъл комиксов подобен, като че ли пренебрегва всичко това.
Лентата наподобява безусловно като изскочила от 2003 година,
когато се правеха напълно разнообразни супергеройски филми. Поддържащите персонажи в сюжета остават печално недоразвити и служат единствено като добавки на историята на основния воин, действието е прекомерно неотклонно и безсмислено, а тонът прекомерно постоянно и внезапно минава от черен комизъм в детски подобен и в хипотетична драма.
Ако разделим кино лентата на три дейности съгласно класическата театрална доктрина, действието държи фена прикрепен към екрана в единствено едно от тях. Причината също е единствено една: изпълнителят на основната роля - Том Харди.
Британският артист се потапя в облика на Еди Брок с нормалната си подготвеност
и с предизвикателно равнище на персонална, истинска интерпретация. Американският му акцент е предстоящо безукорен, а маниакалните му обноски във втората една трета от действието илюстрират до съвършенство външното и прочувствено държание на човек, постепенно обладан от извънземен паразит.
В ролята си Харди показва невъобразим до момента от него физически комизъм в жанр „ Джим Кери “ – гримасите, безумните му извивки, ръхомаханията и ужасено отворените му очи са на мястото си до последната нотка. Същевременно Харди прави и забележителна работа в напълно вокалната роля на извънземното Венъм.
От момента, в който Венъм влиза в тялото на Еди Брок и стартира неспокойната им връзка и последователно опознаване, това става и най-силната линия на кино лентата. В ролята на пришълеца Харди заковава и всяка своя вербална имитация, пазейки и в този аспект на представянето си тъничък баланс сред наивното, съвсем детско държание на извънземно, идващо на Земята за първи път, и изключителните качества, които дават самочувствие на Венъм.
Фактът, че всички тези черти са наранени в сюжета, подсказва ясно и че лентата построява съответно основния си воин. За страдание, почти до такава степен се изчерпват и позитивните ѝ качества.
Предвид споровете, които горят даже единствено в съзнанието на Еди Брок, лентата можеше да застъпи доста по-дълбоко равнище на психологизъм и да обогати сюжета си. За това щяха да спомогнат и уместно разгърнати поддържащи персонажи.
Е, вместо това филмът следва правата нишка на развиване на основния воин с дълбочината на екшън от 80-те години на предишния век. Еди Брок претърпява персонално проваляне, намира се с Венъм и в края се пробва да избави света с негова помощ – зарежете филмите по комикси, самите американски комикси от дълго време са надскочили това повествователно ниво.
Самият факт, че преди малко ви разкрих цялото сюжетно деяние, без да ви издам нито един спойлер, приказва красноречиво за това какъв брой е обикновено. Със същият епитет могат да се дефинират и облиците на Карлтън Дрейк, антагонистът в действието, и Ан Уейнг - половинката на основния воин.
Ан, изиграна от потвърдено надарената Мишел Уилямс,
служи като елементарен сюжетен инструмент за напредване на действието и като сив декор, на който да изпъкват комичните действия на Еди Брок във към този момент упоменатата, ефикасна втора част от действието. Косвеното ѝ присъединяване във финалната битка е елегантно заложен колорит, който ѝ придава малко съобразителност и храброст – само че нищо повече от това.
На собствен ред пък Риз Ахмед в ролята на злодея Карлтън Дрейк разполага с прекомерно малко забавен материал в сюжета, с който да работи, с цел да се утвърди като забавен и въздействащ антагонист. От самото начало той е илюстриран като богат и безсъвестен човекомразец – всякакво друго персонално охарактеризиране просто липсва от облика му, който остава в границите на стандарта.
Визуално филмът наподобява умело сниман, само че не и забавен с нещо друго от междинното равнище в своя род, а саундтракът също връща обратно във времето към предишното десетилетие с това, че залага на комерсиална музика от звездни имена, а не на авторски творби, които да звучат надалеч по-уместно във филм за комикси, супергерои и извънземни.
С това позитивните черти на „ Венъм “ стават прекомерно малко, с цел да се предложи кино лентата на неангажиран фен. Лентата може да се хареса на първо място на отколешни почитатели на персонажа, които ще оценят високо играта на Том Харди и ще останат очаровани от сцената по средата на финалните надписи с присъединяване на различен прочут артист, която загатва за надалеч по-интригуващо евентуално продължение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ