Фактите за зеления пакт и кръговата икономика |
Вероятно няма човек, който не е чувал за кръговата стопанска система, само че надали всеки схваща какво значи това. Всъщност ние всекидневно прилагаме тази концепция на процедура: като споделяме транспорт с други хора, като събираме боклуци разделно, като не се презапасяваме с храна или облекла, които по-късно бързо изхвърляме.
Кръговата стопанска система е нов метод на мислене
Целта е оптимално дългото потребление на продуктите и естествените запаси. Досегашният стопански модел (т.нар. линейна икономика) разчиташе на нападателно извличане и потребление на ресурсите за произвеждане на артикули, които след приложимост се трансформират в отпадък.
Източник: Европейски парламент
Днес линейната стопанска система към този момент не работи нито за бизнеса, нито за хората, нито за околната среда, тъй като ресурсите са лимитирани и труднодостъпни, добивът на първични материали и производството на артикули се нуждаят от огромни количества сила, като в същото време водят до изхвърлянето на огромни количества боклуци. Всичко това води до замърсяване на природата и хабене на суровините.
Ако човечеството продължава да употребява ресурсите по метода, по който сме привикнали до момента, ще ни бъдат нужни ресурсите на три планети като Земята.
По данни на Европейската статистическа работа (Евростат) към 2018 година добивната индустрия и производството са общо за 37.2% от отпадъците в Европейски Съюз. Данни на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) сочат, че секторът за рандеман на запаси 50% от въглеродните излъчвания в световен проект, както и 80% от загубата на биологично многообразие. Производството на материали, които се употребяват всекидневно, към 45% от излъчванията в Европейски Съюз. Същевременно годишно в съюза се изхвърлят.
Кръговата стопанска система предлага решение на тези проблеми посредством удължение и затваряне на виталния цикъл на продуктите – суровините да се употребяват още веднъж и още веднъж, което да докара до по-малко ползване на сила, минимално изхвърляне на боклуци и доста по-малко замърсяване. Това може да стане посредством допустимо най-дългото шерване, заемане, наново потребление, корекция и преработване на съществуващите материали и артикули.
Преходът към кръгова стопанска система зависи от напъните на всички – бизнеса, държавните и локалните управляващи, и не на последно място – самите консуматори.
През март 2020 година Европейска комисия новия
План за деяние за кръговата стопанска система,
който е един от главните градивни детайли на. Планът планува ограничения във връзка с целия витален цикъл на продуктите – от планиране и произвеждане до ползване, корекция, наново потребление, преработване и връщане на ресурсите назад в стопанската система на Европейски Съюз. Целта е да завоюват всички – да се усили конкурентоспособността на европейската стопанска система, да се дадат още права на потребителите, да се отбрани околната среда.
Според данни на Европейски Съюз преходът към кръгова стопанска система ще ускори нововъведенията и конкурентоспособността. Промяната има да добави 0,5% към брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз и да сътвори 700 000 работни места в Европа до 2030 година Не на последно място – потребителите ще получат достъп до по-устойчиви и икономични артикули.
Една от основните хрумвания в проекта е за така наречен екодизайн – продуктите да се проектират по метод, който разрешава те да бъдат ремонтирани, а не непосредствено да се изхвърлят, както и вложените в тях запаси да могат да се рециклират и употребяват наново. Това значи потребителите да получат повече права, с цел да се насърчи устойчивото ползване. Например,
право на ремонт,
както Европейският парламент. “Правото на ремонт ” включва редица преимущества за потребителите: поправките да бъдат лесни, на допустими цени и да се реализират по опция вкъщи.
През февруари 2021 година Европейският парламент одобри по отношение на новия проект за деяние за кръгова стопанска система, с която предлага по-строги правила за преработване, разширение на обсега на Директивата за екодизайн, както и обвързващи цели за потреблението и потреблението на материали до 2030 година
В новия проект за деяние за кръговата стопанска система Европейска комисия набелязва седем основни бранша за създаване на кръгова стопанска система.
Електрическите и електронните боклуци
са най-бързо растящата група боклуци. Към 2018 година приблизително от тези артикули се рециклират в границите на Европейски Съюз. Често срещана процедура също по този начин е в редица артикули да се за те да работят избран брой цикли, след което да се скапват. По този метод производителите принуждават потребителите да си купят нов артикул, а това води до спомагателното пилеене на запаси и замърсяване на околната среда.
По данни на Европейския парламент да вземем за пример междинният консуматор в Европейски Съюз купува нов мобилен телефон на всеки две години. В същото време на мобилните телефони, които се рециклират, е доста невисок, заради което още през 2018 година евродепутатите Европейска комисия да включи повече артикули в обсега на Директивата за екодизайна, измежду които и мобилните телефони.
В този бранш новият проект за деяние на Европейска комисия цели да се удължи виталният цикъл на продуктите – да могат да се ремонтират и използват наново, като техните съставни елементи и програмен продукт бъдат усъвършенствани. Секторът е предпочитан за въвеждането на „ правото на ремонт “. Предвиждат се нови регулаторни ограничения за мобилните телефони, таблетите, преносимите компютри и зарядните устройства.
България е една от водещите страни в Европейски Съюз по преработване на електрически и електронни уреди. През 2018 година страната ни рециклира 66.7% от този тип боклуци, или с повече от 25% над междинното за съюза равнище. В международен мащаб обаче от този тип боклуци се рециклират едвам 17,4%, написа DW. В на медията може да видите видео за най-голямото бунище за електроуреди в света – това в Акра, столицата на Гана.
Източник: Европейски парламент
Всяка година в Европейски Съюз се почти
26 млн. тона пластмасови боклуци.
Към 2018 година от тях се рециклират към 30%. Всички останали боклуци от този тип отиват в сметищата, биват изгаряни или замърсяват почвите и водите.
Предвидените ограничения за пластмасовите боклуци в новия проект за деяние се основават на от 2018 година Един от главните акценти е ориентиран към търсенето на решения за провокациите към пластмасовите микрочастици, както и набирането и потреблението на пластмаси на биологична основа и биоразградими пластмаси. Европейски Съюз също по този начин одобри ограничения за. От 3 юли 2021 година в съюза към този момент е неразрешено производството на пластмасови артикули за еднократна приложимост, а според Зеления пакт до 2030 година 55% от пластмасовите опаковки в Европейски Съюз би трябвало да се рециклират.
България изпреварва междинните за Европейски Съюз стойности и по този индикатор. Спрямо експертни оценки у нас се рециклират от всички пластмасови боклуци, или с 10% над междинното за съюза.
Нов живот за старите облекла
Всяка година към 26 кг и изхвърлят към 11 кг текстилни материали. В международен мащаб се рециклират по-малко от 1% от облеклата, а в Европейски Съюз 87% от този тип боклук се изгаря или депонира. Междувременно така наречен “бърза мода ” води до производството на облекла в огромни мащаби, а това изисква извънредно доста запаси – вода и земя за развъждането на памук и други нишки. Показателно е, че за производството на единствено една тениска са нужни към – количество, което би стигнало за питейните потребности на човек за две години и половина. Това води и до замърсяването на към 20% от водите – всяка година прането на синтетични материали освобождава към 500 000 тона пластмасови микрочастици в международния океан, или 35% от всички освободени първоначални пластмасови микрочастици. Освен това стилната промишленост е виновна за 10% от международните въглеродни излъчвания.
Новият проект за деяние има за цел да подтиква пазара за устойчиви и „ кръгови “ текстилни произведения, в това число пазара за повторна приложимост на такива произведения и нови бизнес модели. Европейска комисия би трябвало да показа и насоки за разделното събиране на текстилните боклуци, което страните членки би трябвало да обезпечат до 2025 година
Източник: Европейски парламент
В България количеството текстилни боклуци, които се изхвърлят на сметищата, са от общите боклуци. Според разбор на положението на отпадъците у нас текстилните боклуци 5.4% от всички битови боклуци.
С последните промени в от тази година беше регламентирано пpoизвoдитeлитe и тъpгoвцитe нa дpexи и oбyвĸи дa ocигypят oпoлзoтвopявaнeто и peциĸлиpaнето на продуктите си. С ограниченията за попречване образуването на боклуци също по този начин се предизвиква повторната приложимост на текстилните артикули. Законът вкарва и изиcĸвaнe ĸмeтoвeтe на общините дa cĸлючвaт дoгoвopи c opгaнизaции пo oпoлзoтвopявaнe нa тeĸcтил и oбyвĸи, тъй че да се понижи депонирането на този тип боклуци. В също е посочено, че развиването на така наречен „ бърза мода ” води до огромни вреди за околната среда както от позиция на производството, по този начин от позиция на третирането на формираните текстилни боклуци. В този смисъл проектът преглежда увеличението броя на контейнерите/пунктовете за боклуци от текстил за повторната им приложимост като “адекватна добра процедура ”.
По данни на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка годишно членуващите в организацията компании към 35 тона непотребен текстил. Над 70% от облеклата са годни за повторна приложимост и се връщат във веригата както у нас, по този начин и отвън страната. Част от негодния за повторна приложимост текстил се преработва и рециклира. Друга част обаче се изгаря.
По света от ден на ден се постанова практиката за наемане на облекла. Например дънките – за производството на един чифт дънки са 7 000 литра вода, както и токсични химикали и багрила. Затова към този момент има компании, от които потребителите могат да си наемат нов чифт дънки, създаден от рециклирана материя. Когато дрехата се износи или просто омръзне на потребителя, той може да я размени за нова или да получи ваучер. А това е единствено един образец за кръгова стопанска система, що се отнася до текстилната промишленост.
Строителните боклуци
В строителството се употребяват към 50% от всички добивни материали, като в същото време секторът е виновен за. Емисиите на парникови газове, дължащи се на добива на първични материали, производството на строителни артикули, строителните работи и санирането на здания, съставляват от 5 до 12% от общите национални излъчвания. По-ефективното потребление на материалите може да способства за намаляването на тези излъчвания с 80%.
Строителните боклуци имат висок капацитет за преработване и оползотворяване. У нас те съставляват 6.6% от всички индустриални боклуци. България също по този начин регистрира неведнъж по-ниски стойности от междинните за Европейски Съюз по индикатора кг строителни боклуци на гражданин на година – през 2016 година междинната стойност за Европейски Съюз е 1 730 кг, а за България – едвам 293 кг.
Според през 2018 година България е била на последно място в Европейски Съюз по оползотворяване на строителни боклуци и боклуци от разрушение. Индикаторът в статистиката регистрира съотношението на строителни боклуци и боклуци от разрушение, които са готови за повторна приложимост или рециклирани. За съпоставяне – през 2016 година страната ни е била на 17-а позиция.
Данни на Националния статистически институт (НСИ), че България поддържа високо равнище на предоставените за оползотворяване боклуци от строителството (в графата неопасни отпадъци). През 2016 година строителните боклуци у нас са били над 2 млн. тона, от които над 1,5 млн. тона (72%) са били предадени за оползотворяване. През 2018 година строителните боклуци у нас са спаднали с към 10 пъти до 192 964 тона, от които 142 622 тона (почти 74%) са били предадени за оползотворяване. През 2019 записаните от Национален статистически институт строителни боклуци са още по-малко – 59 741 тона, от които 44 003 тона (73.65%) са били предадени за оползотворяване. Трябва да се има поради обаче, че част от строителните боклуци се изхвърлят незаконно и не попадат в формалната статистика.
Според екологичното съдружие “За Земята ” с европейската цел за най-малко 70% преработване на строителни боклуци към 2020 година В коментара си по отношение на организацията упорства да се увеличи контрола и уговорката от страна на строителния бранш по отношение на отпадъците и предлага да се вкарат тласъци за повторна приложимост на материали от строителството.
Акумулаторни акумулатори и транспортни средства
Очаква се световното търсене на акумулатори с 14 пъти до 2030 година спрямо 2018 година основно поради растежа на електрическия превоз. За същия интервал се чака 17% от световното търсене на акумулатори да бъде от страните членки на Европейски Съюз. А това може да направи съюза втория максимален пазар за акумулатори в света, в това число във връзка с производството. Следователно батериите, които са по-устойчиви през целия си витален цикъл, са от основно значение за задачите на Европейския зелен пакт.
Новият проект за деяние за кръговата стопанска система планува Европейска комисия да предложи нова регулаторна рамка за акумулаторните акумулатори, която да включва ограничения за увеличение на равнищата на събиране и преработване на всички акумулатори и оползотворяването на скъпите материали в тях.
В е посочено, че България се оправя добре с преработването на негодните за приложимост акумулатори и батерии (НУБА), в това число автомобилните, индустриалните и портативните акумулатори и батерии. По данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) през 2017 година реализирана междинна степен на преработване на оловото в НУБА е 97% по отношение на 65% година по-рано. През 2017 година у нас са рециклирани 94% от останалите материали в НУБА, а през 2016 – 98%.
Популярна процедура на кръгова стопанска система в региона на превоза е споделеното пътешестване. Самоорганизирането на хора в обществените медии за шерване на автомобила и разноските за пътуването е добре познато и у нас. Трудностите при регулирането на споделеното пътешестване от страна на страната идват от нуждата да се реши къде свършва шерването и къде стартира платената услуга, с цел да не може с тази процедура да се злоупотребява в ущърб на транспортния бизнес и на потребителите.
Отпадъците от опаковки в Европа доближиха рекордни стойности —
173 кг на глава от популацията през 2017 година Новият проект за деяние планува Европейска комисия да предложи ограничения, с които да се подсигурява, че до 2030 година всички опаковки на пазара на Европейски Съюз ще бъдат пригодени за повторна приложимост или преработване. Други ограничения в тази посока ще целят да се понижи сложността на опаковъчните материали, в това число броя на употребяваните материали и полимери.
България е един от водачите в Европейски Съюз по преработване на пластмасови опаковки. Според за 2018 година страната ни се подрежда на второ място по този индикатор с 59.2% рециклирани пластмасови опаковки, като водач в статистиката е Литва с 69.3%. Средното равнище за съюза е 41.4%. Ако се вземат поради обаче всички типове опаковки (хартиени, стъклени, железни и др.), България записва 60.4% дял на преработването при междинна стойност за Европейски Съюз от 66.3%.
Добър образец за кръгова стопанска система тук е активността на някои компании, които преработват биоматериали за производството на опаковки, които след това се разграждат изцяло и в това време обогатяват почвата. Добре прочут образец от градинарството е потреблението биоразградими торфени саксии/чашки за засаждане.
От фермата до трапезата
За последните 30 години секторът на селското стопанство в Европейски Съюз е понижил излъчванията си на парникови газове с 20%. Въпреки това в съюза, като към 70% от тях се дължат на отглеждането на животни. В тези калкулации обаче не влиза отпечатъкът на производството, преработката, пакетирането и превоза на храни. Междувременно към 20% от създадените в Европейски Съюз храни се разхищават, което води до в допълнение замърсяване.
Мерките в проекта за деяние за кръгова стопанска система в този бранш се основават на Новата тактика на Европейски Съюз. Стратегията планува намаляването на разхищението на храни в цялата хранителна верига с 50% до 2030 година От своя страна, това би асъдействало за по-ефективна битка с изменението на климата, отбрана на околната среда и опазването на биологичното многообразие. Стратегията цели още до 2030 година потреблението на пестициди да бъде понижено с 50%, потреблението на изкуствени торове да бъде понижено с най-малко 20%, както и 25% от земеделската земя да бъде обработвана по разпоредбите за биоземеделие.
С новия пък ще се насърчи използването на кръгови подходи за наново потребление на водата в селското стопанство, както и по-ефективно потребление на водните запаси, в това число в промишлените процеси.
През 2018 година в България са близо 500 000 тона питателните боклуци. От тях 57% са от семействата, а останалите – от индустриалните и преработвателните процеси, търговията и услугите. Данни за 2016 година сочат, че българинът изхвърля 94 кг хранителни боклуци годишно.
Източник: НПУО 2021-2028 / Изпълнителна агенция по околна среда
Изхвърлянето на храна е извънредно нездравословно и замърсяващо околната среда. При гнието храната освобождава метан, който е в пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид. Според на Организация на обединените нации от 2019 година човечеството изхвърля над 1 милиард тона храна годишно, което води до образуването на 10% от парниковите газове.
В страни към този момент съществуват и доста начинания против разхищението на храна, както и специфични законодателства против изхвърлянето на храна да вземем за пример от огромните супермаркети. огромните вериги магазини са заставени да подаряват непродадените храни на благотворителни организации, като санкциите при нарушавания доближават до 390 000 евро.
Находчиви компании са разкрили разнообразни способи за оползотворяване на питателните боклуци. Например да събират от заведения и магазини хранителни боклуци като към този момент употребяваното смляно кафе, корите от портокалите, употребявани за фрешове, и други и да ги трансформират в подхранващи почвата субстанции и даже козметични артикули.
В България преходът към кръгова стопанска система
е отразен като дълготраен приоритет в. Минлата година също по този начин беше направена и национална, с която държавното управление се ангажира да предприеме дейности за основаването на по-устойчиви модели на произвеждане и ползване. Действия в посока кръгова стопанска система са заложени и в от 2021 година
Скептични към разделното събиране на боклуци
Въпреки посочените положителни образци и триумфите на страната за преработване в някои браншове, данните от Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 демонстрират, че у нас от време на време се следи низходяща наклонност при преработването на битови боклуци. През 2018 година едвам 31.5% от битовите боклуци у нас се рециклират, вместо плануваните от страната проекти за 40% преработване. През 2017 година делът е бил по-висок – 34.6%. Междувременно от 2008 година насам делът на рециклираните битови боклуци в Европейски Съюз непрестанно пораства, като през 2018 година доближава 47.4%.
Скорошно на “Nielsen Admosphere България ” за “Капитал ” сочи, че 1/3 от българите не престават да не събират разделно отпадъците си. Близо 65% от тях показват като причина за това неналичието на инфраструктура, а малко над 15% – че не са осведомени със смисъла, изгодите и опциите от това.
Повече от половината участници в изследването, които не събират разделно боклука си, считат, че от това няма смисъл, тъй като даже да го вършат, след това всичките боклуци отиват на едно място. Всъщност надали има някой, който да не е чувал това. Вече близо 20 години, след старта на практиката за разделно събиране у нас, наподобява, че този въпрос остава неразбираем и води до липса на доверие в построените системи и демотивира жителите. В още от 2016 година “Дневник ” изяснява какво се случва с така наречен цветни контейнери – те се обслужват от разнообразни видове камиони и по утвърден от локалната община график. В общините също по този начин работят разнообразни системи: на някои места контейнерите са два типа – жълт резервоар за хартия, пластмаса и метал и зелен резервоар за стъкло; в други общини са три типа – плюс наследник резервоар единствено за хартия. Понякога при триконтейнерната система отпадъците от синия и жълтия резервоар в действителност се събират от един камион, само че откакто се извозят, те се сепарират, като по този метод се заобикаля правенето на непотребни курсове от огромните камиони. Върху камионите и тяхната активност също по този начин се упражнява засилен надзор.
На въпрос “защо сортирате отпадъците си ” 2/3 от участниците в посоченото горе изследване декларират, че желаят да опазят околната среда, 46.5% – че желаят да понижат размера на боклука, който отива в сметищата, а 32% – че желаят да се включат в модела на кръговата стопанска система и материалите да имат нов живот.
Източник: https://www.pexels.com/
Процедури против България и казусът със сметищата
Срещу България бяха формирани общо четири наказателни процедури от Европейска комисия по пакета Кръгова стопанска система поради неуспеха на страната ни да вкара в националното си законодателство европейските условия по Рамковата инструкция за отпадъците. Към 15 юли тази година към този момент и четирите процедури са.
Проблемът със сметищата в страната обаче към момента стои на дневен ред. В началото на 2014 година Европейска комисия съобщи пред Съда на Европейски Съюз за това, че у нас не престават да действат 113 общински депа, които не дават отговор на условията на Директивата за депонирането на боклуци. Сметищата трябваше да бъдат закрити още на 16 юли 2009 година На 16 юли 2015 година България беше за това. Тези депа бяха закрити на 31 декември 2017 година и следваше да бъдат рекултивирани до 31 декември 2020 година
На 15 юли тази година Европейска комисия още веднъж България, че ще бъде изправена пред Съда на Европейски Съюз, този път – поради това, че страната ни не е рекултивирала 43 депа. Според Министерството на околната среда и водите това може да докара до налагането на наказания – както еднократни, по този начин и дневни – в “изключително огромни размери ”, поради практиката на Съда на Европейски Съюз досега.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на
, Factcheck.bg
Божидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на Европейски Съюз в катедра „ Европеистика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Пътят му в публицистиката стартира като стажант в телевизия BiT и районния център на Българска национална телевизия в Благоевград. Редактор е в осведомителните уеб сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за битката с дезинформацията и ползата му към инспекцията на обстоятелствата потеглят от президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Година по-късно пази магистърска теза на тематика „ Ролята на медиите за ограничението на подправените вести (fact-checking) “ в магистърска стратегия „ Е-Европа “.
Кръговата стопанска система е нов метод на мислене
Целта е оптимално дългото потребление на продуктите и естествените запаси. Досегашният стопански модел (т.нар. линейна икономика) разчиташе на нападателно извличане и потребление на ресурсите за произвеждане на артикули, които след приложимост се трансформират в отпадък.
Източник: Европейски парламент
Днес линейната стопанска система към този момент не работи нито за бизнеса, нито за хората, нито за околната среда, тъй като ресурсите са лимитирани и труднодостъпни, добивът на първични материали и производството на артикули се нуждаят от огромни количества сила, като в същото време водят до изхвърлянето на огромни количества боклуци. Всичко това води до замърсяване на природата и хабене на суровините.
Ако човечеството продължава да употребява ресурсите по метода, по който сме привикнали до момента, ще ни бъдат нужни ресурсите на три планети като Земята.
По данни на Европейската статистическа работа (Евростат) към 2018 година добивната индустрия и производството са общо за 37.2% от отпадъците в Европейски Съюз. Данни на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) сочат, че секторът за рандеман на запаси 50% от въглеродните излъчвания в световен проект, както и 80% от загубата на биологично многообразие. Производството на материали, които се употребяват всекидневно, към 45% от излъчванията в Европейски Съюз. Същевременно годишно в съюза се изхвърлят.
Кръговата стопанска система предлага решение на тези проблеми посредством удължение и затваряне на виталния цикъл на продуктите – суровините да се употребяват още веднъж и още веднъж, което да докара до по-малко ползване на сила, минимално изхвърляне на боклуци и доста по-малко замърсяване. Това може да стане посредством допустимо най-дългото шерване, заемане, наново потребление, корекция и преработване на съществуващите материали и артикули.
Преходът към кръгова стопанска система зависи от напъните на всички – бизнеса, държавните и локалните управляващи, и не на последно място – самите консуматори.
През март 2020 година Европейска комисия новия
План за деяние за кръговата стопанска система,
който е един от главните градивни детайли на. Планът планува ограничения във връзка с целия витален цикъл на продуктите – от планиране и произвеждане до ползване, корекция, наново потребление, преработване и връщане на ресурсите назад в стопанската система на Европейски Съюз. Целта е да завоюват всички – да се усили конкурентоспособността на европейската стопанска система, да се дадат още права на потребителите, да се отбрани околната среда.
Според данни на Европейски Съюз преходът към кръгова стопанска система ще ускори нововъведенията и конкурентоспособността. Промяната има да добави 0,5% към брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз и да сътвори 700 000 работни места в Европа до 2030 година Не на последно място – потребителите ще получат достъп до по-устойчиви и икономични артикули.
Една от основните хрумвания в проекта е за така наречен екодизайн – продуктите да се проектират по метод, който разрешава те да бъдат ремонтирани, а не непосредствено да се изхвърлят, както и вложените в тях запаси да могат да се рециклират и употребяват наново. Това значи потребителите да получат повече права, с цел да се насърчи устойчивото ползване. Например,
право на ремонт,
както Европейският парламент. “Правото на ремонт ” включва редица преимущества за потребителите: поправките да бъдат лесни, на допустими цени и да се реализират по опция вкъщи.
През февруари 2021 година Европейският парламент одобри по отношение на новия проект за деяние за кръгова стопанска система, с която предлага по-строги правила за преработване, разширение на обсега на Директивата за екодизайн, както и обвързващи цели за потреблението и потреблението на материали до 2030 година
В новия проект за деяние за кръговата стопанска система Европейска комисия набелязва седем основни бранша за създаване на кръгова стопанска система.
Електрическите и електронните боклуци
са най-бързо растящата група боклуци. Към 2018 година приблизително от тези артикули се рециклират в границите на Европейски Съюз. Често срещана процедура също по този начин е в редица артикули да се за те да работят избран брой цикли, след което да се скапват. По този метод производителите принуждават потребителите да си купят нов артикул, а това води до спомагателното пилеене на запаси и замърсяване на околната среда.
По данни на Европейския парламент да вземем за пример междинният консуматор в Европейски Съюз купува нов мобилен телефон на всеки две години. В същото време на мобилните телефони, които се рециклират, е доста невисок, заради което още през 2018 година евродепутатите Европейска комисия да включи повече артикули в обсега на Директивата за екодизайна, измежду които и мобилните телефони.
В този бранш новият проект за деяние на Европейска комисия цели да се удължи виталният цикъл на продуктите – да могат да се ремонтират и използват наново, като техните съставни елементи и програмен продукт бъдат усъвършенствани. Секторът е предпочитан за въвеждането на „ правото на ремонт “. Предвиждат се нови регулаторни ограничения за мобилните телефони, таблетите, преносимите компютри и зарядните устройства.
България е една от водещите страни в Европейски Съюз по преработване на електрически и електронни уреди. През 2018 година страната ни рециклира 66.7% от този тип боклуци, или с повече от 25% над междинното за съюза равнище. В международен мащаб обаче от този тип боклуци се рециклират едвам 17,4%, написа DW. В на медията може да видите видео за най-голямото бунище за електроуреди в света – това в Акра, столицата на Гана.
Източник: Европейски парламент
Всяка година в Европейски Съюз се почти
26 млн. тона пластмасови боклуци.
Към 2018 година от тях се рециклират към 30%. Всички останали боклуци от този тип отиват в сметищата, биват изгаряни или замърсяват почвите и водите.
Предвидените ограничения за пластмасовите боклуци в новия проект за деяние се основават на от 2018 година Един от главните акценти е ориентиран към търсенето на решения за провокациите към пластмасовите микрочастици, както и набирането и потреблението на пластмаси на биологична основа и биоразградими пластмаси. Европейски Съюз също по този начин одобри ограничения за. От 3 юли 2021 година в съюза към този момент е неразрешено производството на пластмасови артикули за еднократна приложимост, а според Зеления пакт до 2030 година 55% от пластмасовите опаковки в Европейски Съюз би трябвало да се рециклират.
България изпреварва междинните за Европейски Съюз стойности и по този индикатор. Спрямо експертни оценки у нас се рециклират от всички пластмасови боклуци, или с 10% над междинното за съюза.
Нов живот за старите облекла
Всяка година към 26 кг и изхвърлят към 11 кг текстилни материали. В международен мащаб се рециклират по-малко от 1% от облеклата, а в Европейски Съюз 87% от този тип боклук се изгаря или депонира. Междувременно така наречен “бърза мода ” води до производството на облекла в огромни мащаби, а това изисква извънредно доста запаси – вода и земя за развъждането на памук и други нишки. Показателно е, че за производството на единствено една тениска са нужни към – количество, което би стигнало за питейните потребности на човек за две години и половина. Това води и до замърсяването на към 20% от водите – всяка година прането на синтетични материали освобождава към 500 000 тона пластмасови микрочастици в международния океан, или 35% от всички освободени първоначални пластмасови микрочастици. Освен това стилната промишленост е виновна за 10% от международните въглеродни излъчвания.
Новият проект за деяние има за цел да подтиква пазара за устойчиви и „ кръгови “ текстилни произведения, в това число пазара за повторна приложимост на такива произведения и нови бизнес модели. Европейска комисия би трябвало да показа и насоки за разделното събиране на текстилните боклуци, което страните членки би трябвало да обезпечат до 2025 година
Източник: Европейски парламент
В България количеството текстилни боклуци, които се изхвърлят на сметищата, са от общите боклуци. Според разбор на положението на отпадъците у нас текстилните боклуци 5.4% от всички битови боклуци.
С последните промени в от тази година беше регламентирано пpoизвoдитeлитe и тъpгoвцитe нa дpexи и oбyвĸи дa ocигypят oпoлзoтвopявaнeто и peциĸлиpaнето на продуктите си. С ограниченията за попречване образуването на боклуци също по този начин се предизвиква повторната приложимост на текстилните артикули. Законът вкарва и изиcĸвaнe ĸмeтoвeтe на общините дa cĸлючвaт дoгoвopи c opгaнизaции пo oпoлзoтвopявaнe нa тeĸcтил и oбyвĸи, тъй че да се понижи депонирането на този тип боклуци. В също е посочено, че развиването на така наречен „ бърза мода ” води до огромни вреди за околната среда както от позиция на производството, по този начин от позиция на третирането на формираните текстилни боклуци. В този смисъл проектът преглежда увеличението броя на контейнерите/пунктовете за боклуци от текстил за повторната им приложимост като “адекватна добра процедура ”.
По данни на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка годишно членуващите в организацията компании към 35 тона непотребен текстил. Над 70% от облеклата са годни за повторна приложимост и се връщат във веригата както у нас, по този начин и отвън страната. Част от негодния за повторна приложимост текстил се преработва и рециклира. Друга част обаче се изгаря.
По света от ден на ден се постанова практиката за наемане на облекла. Например дънките – за производството на един чифт дънки са 7 000 литра вода, както и токсични химикали и багрила. Затова към този момент има компании, от които потребителите могат да си наемат нов чифт дънки, създаден от рециклирана материя. Когато дрехата се износи или просто омръзне на потребителя, той може да я размени за нова или да получи ваучер. А това е единствено един образец за кръгова стопанска система, що се отнася до текстилната промишленост.
Строителните боклуци
В строителството се употребяват към 50% от всички добивни материали, като в същото време секторът е виновен за. Емисиите на парникови газове, дължащи се на добива на първични материали, производството на строителни артикули, строителните работи и санирането на здания, съставляват от 5 до 12% от общите национални излъчвания. По-ефективното потребление на материалите може да способства за намаляването на тези излъчвания с 80%.
Строителните боклуци имат висок капацитет за преработване и оползотворяване. У нас те съставляват 6.6% от всички индустриални боклуци. България също по този начин регистрира неведнъж по-ниски стойности от междинните за Европейски Съюз по индикатора кг строителни боклуци на гражданин на година – през 2016 година междинната стойност за Европейски Съюз е 1 730 кг, а за България – едвам 293 кг.
Според през 2018 година България е била на последно място в Европейски Съюз по оползотворяване на строителни боклуци и боклуци от разрушение. Индикаторът в статистиката регистрира съотношението на строителни боклуци и боклуци от разрушение, които са готови за повторна приложимост или рециклирани. За съпоставяне – през 2016 година страната ни е била на 17-а позиция.
Данни на Националния статистически институт (НСИ), че България поддържа високо равнище на предоставените за оползотворяване боклуци от строителството (в графата неопасни отпадъци). През 2016 година строителните боклуци у нас са били над 2 млн. тона, от които над 1,5 млн. тона (72%) са били предадени за оползотворяване. През 2018 година строителните боклуци у нас са спаднали с към 10 пъти до 192 964 тона, от които 142 622 тона (почти 74%) са били предадени за оползотворяване. През 2019 записаните от Национален статистически институт строителни боклуци са още по-малко – 59 741 тона, от които 44 003 тона (73.65%) са били предадени за оползотворяване. Трябва да се има поради обаче, че част от строителните боклуци се изхвърлят незаконно и не попадат в формалната статистика.
Според екологичното съдружие “За Земята ” с европейската цел за най-малко 70% преработване на строителни боклуци към 2020 година В коментара си по отношение на организацията упорства да се увеличи контрола и уговорката от страна на строителния бранш по отношение на отпадъците и предлага да се вкарат тласъци за повторна приложимост на материали от строителството.
Акумулаторни акумулатори и транспортни средства
Очаква се световното търсене на акумулатори с 14 пъти до 2030 година спрямо 2018 година основно поради растежа на електрическия превоз. За същия интервал се чака 17% от световното търсене на акумулатори да бъде от страните членки на Европейски Съюз. А това може да направи съюза втория максимален пазар за акумулатори в света, в това число във връзка с производството. Следователно батериите, които са по-устойчиви през целия си витален цикъл, са от основно значение за задачите на Европейския зелен пакт.
Новият проект за деяние за кръговата стопанска система планува Европейска комисия да предложи нова регулаторна рамка за акумулаторните акумулатори, която да включва ограничения за увеличение на равнищата на събиране и преработване на всички акумулатори и оползотворяването на скъпите материали в тях.
В е посочено, че България се оправя добре с преработването на негодните за приложимост акумулатори и батерии (НУБА), в това число автомобилните, индустриалните и портативните акумулатори и батерии. По данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) през 2017 година реализирана междинна степен на преработване на оловото в НУБА е 97% по отношение на 65% година по-рано. През 2017 година у нас са рециклирани 94% от останалите материали в НУБА, а през 2016 – 98%.
Популярна процедура на кръгова стопанска система в региона на превоза е споделеното пътешестване. Самоорганизирането на хора в обществените медии за шерване на автомобила и разноските за пътуването е добре познато и у нас. Трудностите при регулирането на споделеното пътешестване от страна на страната идват от нуждата да се реши къде свършва шерването и къде стартира платената услуга, с цел да не може с тази процедура да се злоупотребява в ущърб на транспортния бизнес и на потребителите.
Отпадъците от опаковки в Европа доближиха рекордни стойности —
173 кг на глава от популацията през 2017 година Новият проект за деяние планува Европейска комисия да предложи ограничения, с които да се подсигурява, че до 2030 година всички опаковки на пазара на Европейски Съюз ще бъдат пригодени за повторна приложимост или преработване. Други ограничения в тази посока ще целят да се понижи сложността на опаковъчните материали, в това число броя на употребяваните материали и полимери.
България е един от водачите в Европейски Съюз по преработване на пластмасови опаковки. Според за 2018 година страната ни се подрежда на второ място по този индикатор с 59.2% рециклирани пластмасови опаковки, като водач в статистиката е Литва с 69.3%. Средното равнище за съюза е 41.4%. Ако се вземат поради обаче всички типове опаковки (хартиени, стъклени, железни и др.), България записва 60.4% дял на преработването при междинна стойност за Европейски Съюз от 66.3%.
Добър образец за кръгова стопанска система тук е активността на някои компании, които преработват биоматериали за производството на опаковки, които след това се разграждат изцяло и в това време обогатяват почвата. Добре прочут образец от градинарството е потреблението биоразградими торфени саксии/чашки за засаждане.
От фермата до трапезата
За последните 30 години секторът на селското стопанство в Европейски Съюз е понижил излъчванията си на парникови газове с 20%. Въпреки това в съюза, като към 70% от тях се дължат на отглеждането на животни. В тези калкулации обаче не влиза отпечатъкът на производството, преработката, пакетирането и превоза на храни. Междувременно към 20% от създадените в Европейски Съюз храни се разхищават, което води до в допълнение замърсяване.
Мерките в проекта за деяние за кръгова стопанска система в този бранш се основават на Новата тактика на Европейски Съюз. Стратегията планува намаляването на разхищението на храни в цялата хранителна верига с 50% до 2030 година От своя страна, това би асъдействало за по-ефективна битка с изменението на климата, отбрана на околната среда и опазването на биологичното многообразие. Стратегията цели още до 2030 година потреблението на пестициди да бъде понижено с 50%, потреблението на изкуствени торове да бъде понижено с най-малко 20%, както и 25% от земеделската земя да бъде обработвана по разпоредбите за биоземеделие.
С новия пък ще се насърчи използването на кръгови подходи за наново потребление на водата в селското стопанство, както и по-ефективно потребление на водните запаси, в това число в промишлените процеси.
През 2018 година в България са близо 500 000 тона питателните боклуци. От тях 57% са от семействата, а останалите – от индустриалните и преработвателните процеси, търговията и услугите. Данни за 2016 година сочат, че българинът изхвърля 94 кг хранителни боклуци годишно.
Източник: НПУО 2021-2028 / Изпълнителна агенция по околна среда
Изхвърлянето на храна е извънредно нездравословно и замърсяващо околната среда. При гнието храната освобождава метан, който е в пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид. Според на Организация на обединените нации от 2019 година човечеството изхвърля над 1 милиард тона храна годишно, което води до образуването на 10% от парниковите газове.
В страни към този момент съществуват и доста начинания против разхищението на храна, както и специфични законодателства против изхвърлянето на храна да вземем за пример от огромните супермаркети. огромните вериги магазини са заставени да подаряват непродадените храни на благотворителни организации, като санкциите при нарушавания доближават до 390 000 евро.
Находчиви компании са разкрили разнообразни способи за оползотворяване на питателните боклуци. Например да събират от заведения и магазини хранителни боклуци като към този момент употребяваното смляно кафе, корите от портокалите, употребявани за фрешове, и други и да ги трансформират в подхранващи почвата субстанции и даже козметични артикули.
В България преходът към кръгова стопанска система
е отразен като дълготраен приоритет в. Минлата година също по този начин беше направена и национална, с която държавното управление се ангажира да предприеме дейности за основаването на по-устойчиви модели на произвеждане и ползване. Действия в посока кръгова стопанска система са заложени и в от 2021 година
Скептични към разделното събиране на боклуци
Въпреки посочените положителни образци и триумфите на страната за преработване в някои браншове, данните от Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 демонстрират, че у нас от време на време се следи низходяща наклонност при преработването на битови боклуци. През 2018 година едвам 31.5% от битовите боклуци у нас се рециклират, вместо плануваните от страната проекти за 40% преработване. През 2017 година делът е бил по-висок – 34.6%. Междувременно от 2008 година насам делът на рециклираните битови боклуци в Европейски Съюз непрестанно пораства, като през 2018 година доближава 47.4%.
Скорошно на “Nielsen Admosphere България ” за “Капитал ” сочи, че 1/3 от българите не престават да не събират разделно отпадъците си. Близо 65% от тях показват като причина за това неналичието на инфраструктура, а малко над 15% – че не са осведомени със смисъла, изгодите и опциите от това.
Повече от половината участници в изследването, които не събират разделно боклука си, считат, че от това няма смисъл, тъй като даже да го вършат, след това всичките боклуци отиват на едно място. Всъщност надали има някой, който да не е чувал това. Вече близо 20 години, след старта на практиката за разделно събиране у нас, наподобява, че този въпрос остава неразбираем и води до липса на доверие в построените системи и демотивира жителите. В още от 2016 година “Дневник ” изяснява какво се случва с така наречен цветни контейнери – те се обслужват от разнообразни видове камиони и по утвърден от локалната община график. В общините също по този начин работят разнообразни системи: на някои места контейнерите са два типа – жълт резервоар за хартия, пластмаса и метал и зелен резервоар за стъкло; в други общини са три типа – плюс наследник резервоар единствено за хартия. Понякога при триконтейнерната система отпадъците от синия и жълтия резервоар в действителност се събират от един камион, само че откакто се извозят, те се сепарират, като по този метод се заобикаля правенето на непотребни курсове от огромните камиони. Върху камионите и тяхната активност също по този начин се упражнява засилен надзор.
На въпрос “защо сортирате отпадъците си ” 2/3 от участниците в посоченото горе изследване декларират, че желаят да опазят околната среда, 46.5% – че желаят да понижат размера на боклука, който отива в сметищата, а 32% – че желаят да се включат в модела на кръговата стопанска система и материалите да имат нов живот.
Източник: https://www.pexels.com/
Процедури против България и казусът със сметищата
Срещу България бяха формирани общо четири наказателни процедури от Европейска комисия по пакета Кръгова стопанска система поради неуспеха на страната ни да вкара в националното си законодателство европейските условия по Рамковата инструкция за отпадъците. Към 15 юли тази година към този момент и четирите процедури са.
Проблемът със сметищата в страната обаче към момента стои на дневен ред. В началото на 2014 година Европейска комисия съобщи пред Съда на Европейски Съюз за това, че у нас не престават да действат 113 общински депа, които не дават отговор на условията на Директивата за депонирането на боклуци. Сметищата трябваше да бъдат закрити още на 16 юли 2009 година На 16 юли 2015 година България беше за това. Тези депа бяха закрити на 31 декември 2017 година и следваше да бъдат рекултивирани до 31 декември 2020 година
На 15 юли тази година Европейска комисия още веднъж България, че ще бъде изправена пред Съда на Европейски Съюз, този път – поради това, че страната ни не е рекултивирала 43 депа. Според Министерството на околната среда и водите това може да докара до налагането на наказания – както еднократни, по този начин и дневни – в “изключително огромни размери ”, поради практиката на Съда на Европейски Съюз досега.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на
, Factcheck.bg
Божидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на Европейски Съюз в катедра „ Европеистика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Пътят му в публицистиката стартира като стажант в телевизия BiT и районния център на Българска национална телевизия в Благоевград. Редактор е в осведомителните уеб сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за битката с дезинформацията и ползата му към инспекцията на обстоятелствата потеглят от президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Година по-късно пази магистърска теза на тематика „ Ролята на медиите за ограничението на подправените вести (fact-checking) “ в магистърска стратегия „ Е-Европа “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ