Вероятно не е имало период от човешката история, в който

Вероятно не е имало интервал от човешката история, в който индивидът да не се е удивявал при типа на Луната.

Това е най-близкото небесно тяло до нас и е изцяло разумно да е обгърнато в мистицизъм.

Може би по тази причина, без значение от многочислените научни открития, направени благодарение на спътници, не престават да битуват доста легенди.

Те дотам са залегнали в визиите на хората, че не си даваме сметка, че могат да бъдат небивалица, написа slashgear.com.

Пример за това е убеждението у мнозина, че на Луната в никакъв случай не е стъпвано. Други имат вяра, че пълнолунието е способно да докара хората до полуда (или да ги направи върколаци). Трети са изцяло сигурни, че това небесно тяло е направено от сирене или различен млечен артикул.



Един мит за Луната, който си коства да разбием на пух и прахуляк един път вечно се отнася до нейната тъмна страна.

Има ли Луната тъмна страна?

Добре прочут израз е “тъмата страна на Луната”. Той се отнася до онази част от спътника, която ние в никакъв случай не можем да забележим от Земята.

Според НАСА, постоянно виждаме една и съща страна на Луната, защото тя се върти към оста си (в продължение на към 27 дни) със същата скорост, с която обикаля към Земята (всеки 27.322 дни).

Поради този специфичен резултат, прочут на науката като синхронизирана ротация, Луната наподобява като закрепена и неподвижна на небето.

Терминът “тъмна страна” е механически неакуратен, защото другата страна на Луната се огрява в идентична степен с тази, която постоянно виждаме.

За да бъдем точни, би трябвало да използваме определението “далечната страна”.