Вероятно хората, които правят изкуство, са различни като усещане, казва

Вероятно хората, които вършат изкуство, са разнообразни като чувство, споделя известната наша кинорежисьорка Иглика Трифонова и добавя: Има някои, които са по-убедени в себе си, аз обаче съм по-треперлива. Винаги е този боязън - какво ще кажат хората, по какъв начин ще възприемат кино лентата. В случая става дума за най-новия й филм " Асансьор за пациенти ", който в границите на седмица - от 03 ноември потегля по кината и ще има своята телевизионна премиера на 11 ноември в ефира на БНТ1. У нас това не е правено, споделя Иглика Трифонова. Осъзнаваме, че поемаме риск, само че човек постоянно би трябвало да пробва нови неща. Искаме да намерим нова формула за разпространяване на българското кино. Ще ни е забавно да забележим по какъв начин публиката приема този опит.

За първи път Иглика Трифонова поверява основната роля на брачна половинка си - артиста Христо Гърбов. По думите й, много двояко е да работиш с непосредствен човек. Не мисля че одобрявам това непременно. Убедена е обаче, че Христо Гърбов е от малцината артисти, които могат да играят и комични, и трагични функции. Всъщност, желанието, което е имала, е да работи с него в роля, която да бъде точна за него. Доволна е, че когато Христо Гърбов изгледал кино лентата, реагирал с думите: За първи път ми се случва да се виждам и да имам вяра, че съм този лекар, че съм някой различен, а не да виждам актьорските си дребни провали или дребни триумфи, тъй като за артиста е изключително да се гледа в новия филм, да се огледа в профил.

За себе си като режисьор Иглика Трифонова е безапелационна, че е щастлива от специалността, която има, само че както сама споделя: Всяко благополучие се заплаща със страха, който изпитвам, когато чакам присъдата на публиката.
Целия диалог с Иглика Трифонова - чуйте в звуковия файл.