На 42 години съм, а трябва да се грижа за внука си
Вероятно аз самата съм отговорна за всичко, което ми се случва, тъй като в предишното позволих доста неточности.
С мъжа ми се запознахме, когато бях на 20 години. Година по-късно се оженихме. Живеехме добре, по тази причина взех решение да забременея. Потопих се напълно в майчинството и стопирах да обръщам внимание на брачна половинка си. Затова той си откри друга жена.
Плащаше прехрана, само че не се интересуваше от детето. Работех от у дома, с цел да свързвам двата края. Нямаше на кого да оставя щерка си, по тази причина бях принудена да комбинирам работата с майчинството. Но когато щерка ми потегли на детска градина, си открих работа като преподавател.
След 5 години ми предложиха по-високоплатена работа и аз рискувах. Заплатата беше висока, само че на процедура не виждах детето си. Опитвах се да обезщетявам със скъпи дарове и смятах, че действам вярно. Дъщеря ми тотално излезе отвън надзор. Ако й крещях или я наказвах, това се отразяваше още по-зле на връзките ни. На 17 годишна възраст забременя. Когато чух това, сърцето ми съвсем спря.
Не й споделих да направи аборт, тъй като разбирах какви могат да бъдат следствията. Просто не можех да съсипя живота й.
Дъщеря ми не сподели кой е бащата на детето. По време на бременността й се сближихме много. Когато пристигна часът за раждане, бях компактно до щерка си, тъй като тя доста се опасяваше. Но всичко мина отлично.
Взех си отпуск, с цел да й оказвам помощ. Тя се справяше ужасно, по тази причина се успокоих. Но скоро тя стартира да излиза с приятелите си и спря да се грижи за сина си. Тя даже не ставаше през нощта, с цел да го огледа, тъй че трябваше да настаня внука си в моята стая. Скоро тя стартира да излиза даже без позволение, оставяйки бебето с мен.
Вижте още: Според снаха ми съм доста неприятна баба
То към този момент е на 3 месеца. Постоянно съм с него. За това време към този момент смъкнах 6 кг, тъй като не мога нито да хапвам, нито да дремя обикновено. А щерка ми живее пълностоен живот. Казва, че е прекомерно млада, тъй че няма желание да си стои у дома.
Жал ми е за внука ми, тъй като е лишен от майчина обич. Трябва да се раздирам сред работа, домашен отговорности и грижи за бебето. Не ми харесва този темп на живот. Дъщеря ми ми остави дете и живее за лично наслаждение. А по кое време ще пребивавам аз? Аз съм единствено на 42 години и съм безвъзмездна бавачка. Надявах се, че след раждането на сина й щерка ми ще пристигна на себе си, само че тя стартира да се държи още по-зле.
Наистина ли аз би трябвало да отгледам внука си?
