Вера Петрова пред ФАКТИ: Операта Св.Кирил и Методи е транспарентна, въздушна, мистична и поетична реалност на житието и делото на братята
Вера Петрова е израснала в фамилията на музиканти. Музикалната ѝ подготовка стартира от ранна детска възраст. Учи пиано, всички теоретични музикални дисциплини и актьорско майсторство. Завършва постановка и арт мениджмънт в Нов български университет. Основна роля в професионалното ѝ израстване има режисьорът Пламен Карталов. През 2006 година печели влиятелната стипендия за креативен продан на известния Вагнеров фестивал в Байройт, Германия, а през сезон 2007-2008 работи в Ковънт Гардън като стажант-режисьор. Ангажиментите ѝ на професионална сцена стартират в Националния музикален спектакъл „ Стефан Македонски ",бкато асистент-режисьор на постановките „ Веселата вдовица " от Лехар и „ Отвличане от Сарая " от Моцарт.От 1996 година работи в Софийската опера и балет. Първоначално е асистент-режисьор на Пламен Карталов в едни от най-успешните му постановки от този интервал - „ Севилският бръснар " от Росини, „ Дон Карлос " от Верди, „ Турандот " от Пучини, „ Джоконда " от Понкиели и огромната продукция навън на „ Княз Игор " от Бородин. От 2002 година е щатен режисьор с привличащи вниманието истински решения на оперни концерти, приспособени версии на постановки. От ноември 2008 година Вера Петрова е заместител шеф на Софийската опера и балет.
- Г-жо Петрова, Софийската опера е пред премиерата на една извънредно забавна и тематична Опера-оратория „ Свети Кирил и Методи “ от Живка Клинкова. Разкажете малко повече за тази опера?
- Трябва да уточним, че тази творба, беше показана за първи път през 2021г. за 24 май по националните ефири.
Верни на задачата си, Софийска опера и балет слага и показва, в репертоара си, огромен брой български оперни заглавия. През годините реализирахме концертни осъществявания на доста прелестни произведения, театрални версии на „ Борислав “ – Г. Атанасов, „ Цар Калоян “, по – късно „ Янините девет братя “ – Л. Пипков, която представихме и в Болшой спектакъл, предходната година опера- оратория от Живка Клинкова, по текстове на Венко Марковски „ Св. Св. Кирил и Методий “, а тази година най- сетне след дълги години на подготовка и мисъл реализирахме „ Чичовци “ – Л. Николов, по случай 100 годишнината от рождението на създателя.
Операта – оратория на Живка Клинкова, по текст на Венко Марковски „ Св.св. Кирил и Методий “ попада в областта на едно красиво поетично- музикално пътуване- съновидение за живота и посветеността на двамата братя и техните възпитаници. Потапяйки се в края на живота си в спомените си, Кирил ни повежда в един тайнствен роман за задачата, на която посвещава целият си живот.
Живка Клинкова работи дълги години върху това произведение и в доста тясно съдействие с създателя на текстовете Венко Марковски. Тя брилянтно улавя дълбочината и необятността на богатия стих от „ Предания заветни “, като го оплита със самобитната си музикална форма. Това предизвика и нас, с Жорж Димитров, художниците на мултимедията от Electrick.me,, хореографа Анна Пампулова, диригента на хора – Виолета Димитрова, превъзходните ни солисти и корепетитора Агнес Данкова да потърсим текстовите връзки в „ Предания заветни “. Закодираните знаци и картинни поетични абстракции на Венко Марковски, обагрени от необикновената и дълбока музика на Живка Клинкова откриха своя образен израз в едно транспарантно мултимедийно и музикално пътешестване. Работихме доста задълбочено върху картинния изказ, защото това е опера- оратория, която изискваше внимание в прочита, поради голямата музикална подготовка, която самата Живка Клинкова е провела като изследване и работа при основаването на творбата. Самата тя е работила доста върху закодираната символика на глаголицата.
За нас целият постановъчен екип, дружно с оркестъра, хора, балета и техническия екип на операта беше извънредно прекарване основаването на това заглавие.
- Кога са премиерните спектакли?
- Спектакълът ще се показа на 22 май от 16.00ч. в навечерието на празника, с цел да може и фенове, които обявиха от дълго време предпочитание отвън София да се насладят онлайн на представлението.
- Либретото на опера-оратория " Кирил и Методий " е по поетични текстове из " Предания заветни " на Венко Марковски. Как успявате като режисьор да вплетете поезията в цялостния музикален сюжет на операта?
- Венко Марковски като лиричен изказ носи комплицираната философска, многопланова и многопластова палитра на оперен либретист от ранга на Вагнер. Той основава необикновени словосъчетания, специфични избрания, които от време на време те шокират, от време на време те раздрусват, само че в никакъв случай не те оставят апатичен. Подрежда стиха с необикновен жанр и необикновен, бих споделила музикален темп, който е създаван десетилетия, с голямо внимание и отговорност. Това беше повода да си позволим, като свързващи текстове сред картините да използваме неговите стихове. Нищо друго не би могло да даде наблягане на съновидението, в което е потопила Живка Клинкова своите основни герои, по този начин както го прави доста персонално ангажирано и в това време епичното стихо-творене на Венко Марковски. За нас беше прекарване прочита на задачите „ Предания заветни “, въпреки Клинкова да употребява като основа единствено тези предания, които се отнасят до светите братя.
- Какво съгласно Вас е новаторското на тази Опера-оратория? С какво ще плени фена?
- Нашият фен ще се потопи в една транспарентна, въздушна, мистична и поетична действителност, която събира вниманието на фена, посредством елегантна мултимедия в текста и музикалния роман на житието и делото на двамата братя. Бих подчертала, че задачата е макар многочислените участници да се реализира една фамилиарност, която да ни накара да се замислим, да навлезем във вътрешността в себе си и в това време да се почувстваме и своята национална стойност, спомняйки си, че сме имали владетели като Княз Борис Първи. Владетели, които са проглеждали надалеч в бъдещето, които са оставили трайна диря, и освен, в българската история.
- Трудна ли ви беше работата на режисьор в съответната режисура?
- Работата беше доста сложна, в смисъл, на висока отговорност към създателите на това произведение. Нужно ни беше доста внимание да открием, запазим и подчертаем непреходните детайли в текста и музиката, без постановъчна натрапчивост. Надяваме се да сме постигнали тази задача.
- Какво ще ни разкажете за сценографията, костюмите и другите подмолни пикантерии?
- Произведението е доста духовно и изисква друга, друга конфигурация. То не разрешава нормалната оперна блъсканица, поради тематиката, на която е отдадено, а точно житието на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Сценографията трябваше да бъде подпомагаща мултимедийните картини, да оставя усещане за нещо иреално. Костюмите на историческите герои са в стилизиран вид, а костюмите на хора са определени отвън времето, с цел да подчертаят непреходността на тематиката. По същият метод е и четецът, който носи прочита на стиховете на Венко Марковски в съвремието, от гледната точка на публиката.
- Представянето на тази значима творба е в чест на 40-годишнината от оповестяването на Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от Папа Йоан Павел II. Какъв акцент поставихте Вие в постановката по този мотив?
- Признанието за Живка Клинкова и Венко Марковски е огромно и се случва преди да сложим творбата напълно в България през 2021г.. То е оценка на двама стойностни създатели, които и ние би трябвало уместно да оценим от днешна вероятност. В творбата има цяла картина, която се развива в Рим, отдадена на дебатите за признаването на богослужението и писмеността, основана от Кирил и Методий, само че тя е част от картините – мемоари на Константин Кирил. Специално наблягане не е търсено, тъй като самата Клинкова задоволително ясно изявява всичките типове песнопения – ортодоксалното, грегорианското, тук-там и фолклорно – авторско.
- До колкото ми е известно, Папа Йоан Павел II отличава творбата на Живка Клинкова със специфична грамота. С кое точно съгласно Вас авторката е заслужила това огромно отличие?
- С цялото си произведение, с метода, посредством който е показала житията на двамата братя и техните възпитаници, с избора на „ Предания заветни “, с привличането на епически стихотворец от ранга на Венко Марковски.
- Като режисьор с какво ви притегли това произведение?
- Мисля, че нагоре споделих всички провокации и забавни пунктове.
- Ще издадете ли изненадите, които се крият в сюжета?
- Има доста неща, които като фенове и слушатели на тази музикално- текстова сплав ще ни накарат да се замислим за ТУК и СЕГА, и за това какъв брой прозорливо- модерно звучат двамата създатели.
- Кои актьори вземат участие в постановката?
- В основните функции са: Бисер Георгиев, в извънредно комплицираната и вокално, и прочувствено основана партия на Кирил, Атанас Младенов – Методий, в ролята на майката на братята – Гергана Русекова, бащата – Веселин Михайлов, измежду основните функции би трябвало да изброим Даниел Острецов, Диана Василева, която с балетния състав под креативната работа на Анна Пампулова основават едно изтънчено алегорично платно на претендент невестите на Кирил. Костюмограф на цялостната картина е Християна Михалева. Не би трябвало да пропущаме Димитър Станчев, Красимир Динев, Стефан Владимиров и в ролята на Четеца –съвременник Николай Петров. В функциите на учениците са Петър Бучков, Емил Павлов, Георги Джанов, Ангел Антонов, Николай Войнов. Ангел Христов ще ни напомни облика на Княз Борис Първи.
Искам особено да подчертая голямата консултантска работа на проф. Пламен Павлов, който беше неразделно до нас в основаването на поредността, на хронологичната акуратност, в подчертаването на избрани текстове на Венко Марковски, самият той голям ценител на творчеството на Венко Марковски.
- Вашето благопожелание към нашите читатели и ценителите на оперното изкуство
- Всеки един от нас, в постановъчния екип мина през доста персонални компликации и предизвикването да се срещне с сходни създатели като Клинкова и Марковски, които в дълбочина и години работят, с отдаденост своето произведение. В днешното, доста пъти незадълбочено и тичащо време, в което не обръщаме внимание на нищо, двамата създатели ни припомнят, че словото е знак на вътрешния ни живот, на посланието, на духовността ни, на бъдещето, което би трябвало да предначертаваме деликатно.
В никакъв случай, не опошлявайки езика си, покривайки го с набор от чуждици. Нужно е да се замисляме преди да изкажем думата, тъй като и писаното слово, и изказаното слово носят специфична осцилация. Това са закодирали преди години за всички нас Живка Клинкова и Венко Марковски. Време е да се замислим!
Интервю на Оля Ал-Ахмед
- Г-жо Петрова, Софийската опера е пред премиерата на една извънредно забавна и тематична Опера-оратория „ Свети Кирил и Методи “ от Живка Клинкова. Разкажете малко повече за тази опера?
- Трябва да уточним, че тази творба, беше показана за първи път през 2021г. за 24 май по националните ефири.
Верни на задачата си, Софийска опера и балет слага и показва, в репертоара си, огромен брой български оперни заглавия. През годините реализирахме концертни осъществявания на доста прелестни произведения, театрални версии на „ Борислав “ – Г. Атанасов, „ Цар Калоян “, по – късно „ Янините девет братя “ – Л. Пипков, която представихме и в Болшой спектакъл, предходната година опера- оратория от Живка Клинкова, по текстове на Венко Марковски „ Св. Св. Кирил и Методий “, а тази година най- сетне след дълги години на подготовка и мисъл реализирахме „ Чичовци “ – Л. Николов, по случай 100 годишнината от рождението на създателя.
Операта – оратория на Живка Клинкова, по текст на Венко Марковски „ Св.св. Кирил и Методий “ попада в областта на едно красиво поетично- музикално пътуване- съновидение за живота и посветеността на двамата братя и техните възпитаници. Потапяйки се в края на живота си в спомените си, Кирил ни повежда в един тайнствен роман за задачата, на която посвещава целият си живот.
Живка Клинкова работи дълги години върху това произведение и в доста тясно съдействие с създателя на текстовете Венко Марковски. Тя брилянтно улавя дълбочината и необятността на богатия стих от „ Предания заветни “, като го оплита със самобитната си музикална форма. Това предизвика и нас, с Жорж Димитров, художниците на мултимедията от Electrick.me,, хореографа Анна Пампулова, диригента на хора – Виолета Димитрова, превъзходните ни солисти и корепетитора Агнес Данкова да потърсим текстовите връзки в „ Предания заветни “. Закодираните знаци и картинни поетични абстракции на Венко Марковски, обагрени от необикновената и дълбока музика на Живка Клинкова откриха своя образен израз в едно транспарантно мултимедийно и музикално пътешестване. Работихме доста задълбочено върху картинния изказ, защото това е опера- оратория, която изискваше внимание в прочита, поради голямата музикална подготовка, която самата Живка Клинкова е провела като изследване и работа при основаването на творбата. Самата тя е работила доста върху закодираната символика на глаголицата.
За нас целият постановъчен екип, дружно с оркестъра, хора, балета и техническия екип на операта беше извънредно прекарване основаването на това заглавие.
- Кога са премиерните спектакли?
- Спектакълът ще се показа на 22 май от 16.00ч. в навечерието на празника, с цел да може и фенове, които обявиха от дълго време предпочитание отвън София да се насладят онлайн на представлението.
- Либретото на опера-оратория " Кирил и Методий " е по поетични текстове из " Предания заветни " на Венко Марковски. Как успявате като режисьор да вплетете поезията в цялостния музикален сюжет на операта?
- Венко Марковски като лиричен изказ носи комплицираната философска, многопланова и многопластова палитра на оперен либретист от ранга на Вагнер. Той основава необикновени словосъчетания, специфични избрания, които от време на време те шокират, от време на време те раздрусват, само че в никакъв случай не те оставят апатичен. Подрежда стиха с необикновен жанр и необикновен, бих споделила музикален темп, който е създаван десетилетия, с голямо внимание и отговорност. Това беше повода да си позволим, като свързващи текстове сред картините да използваме неговите стихове. Нищо друго не би могло да даде наблягане на съновидението, в което е потопила Живка Клинкова своите основни герои, по този начин както го прави доста персонално ангажирано и в това време епичното стихо-творене на Венко Марковски. За нас беше прекарване прочита на задачите „ Предания заветни “, въпреки Клинкова да употребява като основа единствено тези предания, които се отнасят до светите братя.
- Какво съгласно Вас е новаторското на тази Опера-оратория? С какво ще плени фена?
- Нашият фен ще се потопи в една транспарентна, въздушна, мистична и поетична действителност, която събира вниманието на фена, посредством елегантна мултимедия в текста и музикалния роман на житието и делото на двамата братя. Бих подчертала, че задачата е макар многочислените участници да се реализира една фамилиарност, която да ни накара да се замислим, да навлезем във вътрешността в себе си и в това време да се почувстваме и своята национална стойност, спомняйки си, че сме имали владетели като Княз Борис Първи. Владетели, които са проглеждали надалеч в бъдещето, които са оставили трайна диря, и освен, в българската история.
- Трудна ли ви беше работата на режисьор в съответната режисура?
- Работата беше доста сложна, в смисъл, на висока отговорност към създателите на това произведение. Нужно ни беше доста внимание да открием, запазим и подчертаем непреходните детайли в текста и музиката, без постановъчна натрапчивост. Надяваме се да сме постигнали тази задача.
- Какво ще ни разкажете за сценографията, костюмите и другите подмолни пикантерии?
- Произведението е доста духовно и изисква друга, друга конфигурация. То не разрешава нормалната оперна блъсканица, поради тематиката, на която е отдадено, а точно житието на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Сценографията трябваше да бъде подпомагаща мултимедийните картини, да оставя усещане за нещо иреално. Костюмите на историческите герои са в стилизиран вид, а костюмите на хора са определени отвън времето, с цел да подчертаят непреходността на тематиката. По същият метод е и четецът, който носи прочита на стиховете на Венко Марковски в съвремието, от гледната точка на публиката.
- Представянето на тази значима творба е в чест на 40-годишнината от оповестяването на Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от Папа Йоан Павел II. Какъв акцент поставихте Вие в постановката по този мотив?
- Признанието за Живка Клинкова и Венко Марковски е огромно и се случва преди да сложим творбата напълно в България през 2021г.. То е оценка на двама стойностни създатели, които и ние би трябвало уместно да оценим от днешна вероятност. В творбата има цяла картина, която се развива в Рим, отдадена на дебатите за признаването на богослужението и писмеността, основана от Кирил и Методий, само че тя е част от картините – мемоари на Константин Кирил. Специално наблягане не е търсено, тъй като самата Клинкова задоволително ясно изявява всичките типове песнопения – ортодоксалното, грегорианското, тук-там и фолклорно – авторско.
- До колкото ми е известно, Папа Йоан Павел II отличава творбата на Живка Клинкова със специфична грамота. С кое точно съгласно Вас авторката е заслужила това огромно отличие?
- С цялото си произведение, с метода, посредством който е показала житията на двамата братя и техните възпитаници, с избора на „ Предания заветни “, с привличането на епически стихотворец от ранга на Венко Марковски.
- Като режисьор с какво ви притегли това произведение?
- Мисля, че нагоре споделих всички провокации и забавни пунктове.
- Ще издадете ли изненадите, които се крият в сюжета?
- Има доста неща, които като фенове и слушатели на тази музикално- текстова сплав ще ни накарат да се замислим за ТУК и СЕГА, и за това какъв брой прозорливо- модерно звучат двамата създатели.
- Кои актьори вземат участие в постановката?
- В основните функции са: Бисер Георгиев, в извънредно комплицираната и вокално, и прочувствено основана партия на Кирил, Атанас Младенов – Методий, в ролята на майката на братята – Гергана Русекова, бащата – Веселин Михайлов, измежду основните функции би трябвало да изброим Даниел Острецов, Диана Василева, която с балетния състав под креативната работа на Анна Пампулова основават едно изтънчено алегорично платно на претендент невестите на Кирил. Костюмограф на цялостната картина е Християна Михалева. Не би трябвало да пропущаме Димитър Станчев, Красимир Динев, Стефан Владимиров и в ролята на Четеца –съвременник Николай Петров. В функциите на учениците са Петър Бучков, Емил Павлов, Георги Джанов, Ангел Антонов, Николай Войнов. Ангел Христов ще ни напомни облика на Княз Борис Първи.
Искам особено да подчертая голямата консултантска работа на проф. Пламен Павлов, който беше неразделно до нас в основаването на поредността, на хронологичната акуратност, в подчертаването на избрани текстове на Венко Марковски, самият той голям ценител на творчеството на Венко Марковски.
- Вашето благопожелание към нашите читатели и ценителите на оперното изкуство
- Всеки един от нас, в постановъчния екип мина през доста персонални компликации и предизвикването да се срещне с сходни създатели като Клинкова и Марковски, които в дълбочина и години работят, с отдаденост своето произведение. В днешното, доста пъти незадълбочено и тичащо време, в което не обръщаме внимание на нищо, двамата създатели ни припомнят, че словото е знак на вътрешния ни живот, на посланието, на духовността ни, на бъдещето, което би трябвало да предначертаваме деликатно.
В никакъв случай, не опошлявайки езика си, покривайки го с набор от чуждици. Нужно е да се замисляме преди да изкажем думата, тъй като и писаното слово, и изказаното слово носят специфична осцилация. Това са закодирали преди години за всички нас Живка Клинкова и Венко Марковски. Време е да се замислим!
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ