Страната, в която жените се бунтуваха, носейки бурки
Вепохата, в която терминът " бурка " провокира облици на подтиснически режими, изключително на наложената от Афганистан насила върху дамите, може би е изненадващо, че тапада лимена (означаваща " покритата от Лима " ) е била употребена като покривало на женската опозиция против властта от дамите в Лима в продължение на повече от триста години.
Тапада лименя придобива известност сред XVI и XIX век в Лима, столицата на вицекралство Перу и център на испанската колониална администрация в региона . Жените се обличали с риза, сая (пола, стигаща до краката им), покривало и манто (шал), тъй че да покриват цялото си тяло, като се изключи едното око, което оставало намерено.
Облеклото може да наподобява репресивно за актуалната сензитивност, само че в реалност то им дава доста повече независимост, в сравнение с е било всекидневно по това време. Това се дължало на анонимността, която осигурявала, защото било съвсем невероятно да се откри кой се крие под нея.
" Тапада лименя няма нищо общо с пуританството ", изяснява La Vanguardia. " Със своите рокли с коланчета те изглеждаха провокативни и чувствени, по метод, който предизвикваше обичайните показа за подчинеността на дамите. "
Облечени в тапада лименя, дамите са можели безнаказано да престъпват; архивните свидетелства включват разкази за потреблението им за противозаконни опити или за предаване на известия по време на битката за самостоятелност на Перу. Това може да изясни за какво практиката на носене на това облекло е била непопулярна в католическата черква и е била забранявана - несполучливо - нееднократно.
Испанският архиепископ Торибио де Могровехо вижда в нея предизвикателство към християнските полезности, а през 1624 година вицекралят Диего Фернандес де Кордоба се пробва да забрани tapada limeña, като наказванията варират според от обществения статус: благородничките са застрашени от 10 дни затвор, а представителите на нисшите съсловия - от един месец.
Един стихотворец разказва дамите, които ги носят, като " нагли гадини ", а те даже са упрекнати за земетресението от 1746 година, което унищожава Лима: " Бог е санкционирал столицата поради дързостта на някои дами, които всички, локални и чужденци, считат за сексуален знак ", твърди La Vanguardia. През 1833 година феминистката Флора Тристан написа, че дамите в Лима са " най-свободните в света ", защото облеклото им разрешава да заобикалят наблюдението на мъжете.
Въпреки че в продължение на доста години се е считало, че тапада лименя принадлежи извънредно на Лима, се оказва, че традицията е била споделена с дамите във Вехер де ла Фронтера, Испания, където те са се наричали кобихадас и са били признати като обичайно облекло на града.
Произходът на тапада лименя или кобихадас се приписва на мавританско въздействие в предишното, евентуално пренесено в Южна Америка от покръстени мюсюлмани (moriscos). Друга доктрина приписва корените ѝ на кастилското завещание.
Тапада лименя придобива известност сред XVI и XIX век в Лима, столицата на вицекралство Перу и център на испанската колониална администрация в региона . Жените се обличали с риза, сая (пола, стигаща до краката им), покривало и манто (шал), тъй че да покриват цялото си тяло, като се изключи едното око, което оставало намерено.
Облеклото може да наподобява репресивно за актуалната сензитивност, само че в реалност то им дава доста повече независимост, в сравнение с е било всекидневно по това време. Това се дължало на анонимността, която осигурявала, защото било съвсем невероятно да се откри кой се крие под нея.
" Тапада лименя няма нищо общо с пуританството ", изяснява La Vanguardia. " Със своите рокли с коланчета те изглеждаха провокативни и чувствени, по метод, който предизвикваше обичайните показа за подчинеността на дамите. "
Облечени в тапада лименя, дамите са можели безнаказано да престъпват; архивните свидетелства включват разкази за потреблението им за противозаконни опити или за предаване на известия по време на битката за самостоятелност на Перу. Това може да изясни за какво практиката на носене на това облекло е била непопулярна в католическата черква и е била забранявана - несполучливо - нееднократно.
Испанският архиепископ Торибио де Могровехо вижда в нея предизвикателство към християнските полезности, а през 1624 година вицекралят Диего Фернандес де Кордоба се пробва да забрани tapada limeña, като наказванията варират според от обществения статус: благородничките са застрашени от 10 дни затвор, а представителите на нисшите съсловия - от един месец.
Един стихотворец разказва дамите, които ги носят, като " нагли гадини ", а те даже са упрекнати за земетресението от 1746 година, което унищожава Лима: " Бог е санкционирал столицата поради дързостта на някои дами, които всички, локални и чужденци, считат за сексуален знак ", твърди La Vanguardia. През 1833 година феминистката Флора Тристан написа, че дамите в Лима са " най-свободните в света ", защото облеклото им разрешава да заобикалят наблюдението на мъжете.
Въпреки че в продължение на доста години се е считало, че тапада лименя принадлежи извънредно на Лима, се оказва, че традицията е била споделена с дамите във Вехер де ла Фронтера, Испания, където те са се наричали кобихадас и са били признати като обичайно облекло на града.
Произходът на тапада лименя или кобихадас се приписва на мавританско въздействие в предишното, евентуално пренесено в Южна Америка от покръстени мюсюлмани (moriscos). Друга доктрина приписва корените ѝ на кастилското завещание.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ