Дилемата на ЕС за Венецуела
Венецуела още веднъж е в пика на международните вести, откакто на 23 януари ротационният ръководител на суспендираното от Върховния съд отпреди две години Национално заседание Хуан Гуайдо се самопровъзгласи на протест в Каракас за „ краткотраен президент ” на страната, базирайки се на „ вакуум във властта ”.
Този вакуум съгласно опозиционера Гуайдо и незабавно призналия новия му статут Вашингтон се получавал, тъй като заклелият се на 10 януари т.г. за нов 6-годишен президентски мандат Николас Мадуро не бил законен. Опозицията и външните врагове на венецуелското държавно управление считат за противозаконни президентските избори, извоювани от Мадуро на 20 май м.г., тъй като в тях не била взела участие опозицията и тъй като те били свикани от също непризнаваното Национално конституционно заседание, определено при различен избор – на 30 юли 2017 година
Истината е, че в президентските избори участваха трима опозиционни претенденти с изключение на Мадуро, а другата част на опозицията сама реши да бойкотира гласуването, макар че за него бяха планувани гаранции от направено с интернационално ходатайство съглашение. Но този документ също бе отритнат от опозицията през януари 2018-а в последния миг преди подписването му в Доминиканската република.
Лентата би трябвало да се върне още малко обратно и да се напомни, че постоянното Национално заседание, определено през декември 2015 година, е единствената институция във Венецуела, доминирана от опозицията. И само нея Съединени американски щати, Европейски Съюз и страните от така наречен Група от Лима (13 латиноамерикански държавни управления, множеството от които имат неоправдателно отношение към ръководството в Каракас) признават за демократично определена. Въпреки че всички останали избори в страната са провеждани по същите закони, по които е определено и Народно събрание.
То бе суспендирано от Върховния съд още през 2016 година, откакто се откри пазаруване на гласове при избирането на трима опозиционни депутати и те трябваше да бъдат оттеглени, а за местата им да се проведат нови избори. Но Народно събрание отхвърли да се подчини на съда, заради което активността му бе суспендирана.
Всичко това е значимо да се знае, с цел да се разбере за какво цялото нажежаване на пристрастеностите в този момент е към това – кой е законен и кой не е. Също по този начин върху тази алтернатива се градят и съмненията на част от страните в Европейски Съюз по какъв начин да се реагира на самообявяването на Хуан Гуайдо за „ краткотраен президент ”, до момента в който Николас Мадуро не без съображение го вини, че погазва конституцията и де факто реализира държавен прелом.
Съединени американски щати явно не страдат от угризения по отношение на интернационалното право и един от основните му постулати – ненамесата във вътрешните работи на суверенни страни, откакто един през различен президентът Доналд Тръмп, вицепрезидентът Майк Пенс и държавният секретар Майк Помпео си разрешиха директни инструкции по какъв начин да се смени властта във Венецуела и признаха Гуайдо.
В Европейски Съюз обаче това няма по какъв начин да мине по този начин елементарно, макар че висшата представителка за външната политика Федерика Могерини също не призна миналогодишните президентски избори във Венецуела и също повтаря, че счита за само демократична институция Националното заседание. Но в мнението, с което тя излезе на 23 януари във връзка сегашната обстановка, няма и сянка от признание на Гуайдо за „ краткотраен президент ”.
Могерини акцентира, че „ Европейски Съюз настоятелно приканва за започване на непосреден политически развой, водещ до свободни и достоверни избори в сходство с конституционния ред ” и че Съюзът е подготвен да поддържа „ благонадежден кротичък политически развой в сходство с конституцията на Венецуела ”. Макар и витиевата, тази публична позиция на Европейски Съюз се разминава съществено с линията на Вашингтон.
В началото на тази седмица в границите на Европейски Съюз се оформи група от пет страни – Испания, Португалия, Италия, Франция и Холандия, която поде самодейност за европейско ходатайство във венецуелската рецесия за да се реализира разговор сред държавното управление в Каракас и опозицията и да се откри кротичък излаз. Най-активен в координацията на тази самодейност е испанският външен министър Жозеп Борел, някогашен ръководител на Европарламента и доста авторитетен политик, който държи на „ предпазливостта ” и зове за изработването на осведомена обща позиция на Европейски Съюз – бърза, само че „ не на гореща глава ”. Той акцентира на 23 януари: „ Няма да се хвърляме да следваме никого ”.
Според испанската преса Борел е в непрекъсната връзка с сътрудниците си от Европейски Съюз и събитията се наблюдават деликатно от всички. Той направи и следния обществен коментар във връзка с ставащото във Венецуела: „ Когато се случват такива неща, решаващото е на коя страна е армията, а ние не знаем тя къде е ”.
Впрочем, венецуелската войска напълно ясно се отбелязя. Военният министър Падрино Лопес съобщи: „ Отчаянието и нетолерантността нападат мира в страната. Войниците на родината не одобряваме президент, спуснат в сянката на тъмни ползи и самопровъзгласил се нелегално. Армията пази нашата конституция и е поръчител на националния суверенитет ”. От своя страна шефът на FANB (Боливарските национални въоръжени сили) Ремихио Себайос заявява: „ Няма да позволим на предателите да продължат с неуважението си към родината, ще се борим и ще победим ”.
При създалата се обстановка всяко преждевременно взимане на страна от външни сили явно е извънредно уязвимо от позиция на демокрацията, интернационалното право и правилото за невмешателство във вътрешните работи.
Противоречие с демокрацията
Изработването на обща позиция на Европейски Съюз за събитията във Венецуела изисква време и съществено изследване на обстоятелствата. За Брюксел е мъчно еднопосочно да поддържа присвоения от Хуан Гуайдо статут, откакто той приканва за държавен прелом и се самоиздига на държавния връх, без конституцията да му дава право за това. Налице е съществено несъгласие с интернационалното право и със самите устои на демокрацията.
Този вакуум съгласно опозиционера Гуайдо и незабавно призналия новия му статут Вашингтон се получавал, тъй като заклелият се на 10 януари т.г. за нов 6-годишен президентски мандат Николас Мадуро не бил законен. Опозицията и външните врагове на венецуелското държавно управление считат за противозаконни президентските избори, извоювани от Мадуро на 20 май м.г., тъй като в тях не била взела участие опозицията и тъй като те били свикани от също непризнаваното Национално конституционно заседание, определено при различен избор – на 30 юли 2017 година
Истината е, че в президентските избори участваха трима опозиционни претенденти с изключение на Мадуро, а другата част на опозицията сама реши да бойкотира гласуването, макар че за него бяха планувани гаранции от направено с интернационално ходатайство съглашение. Но този документ също бе отритнат от опозицията през януари 2018-а в последния миг преди подписването му в Доминиканската република.
Лентата би трябвало да се върне още малко обратно и да се напомни, че постоянното Национално заседание, определено през декември 2015 година, е единствената институция във Венецуела, доминирана от опозицията. И само нея Съединени американски щати, Европейски Съюз и страните от така наречен Група от Лима (13 латиноамерикански държавни управления, множеството от които имат неоправдателно отношение към ръководството в Каракас) признават за демократично определена. Въпреки че всички останали избори в страната са провеждани по същите закони, по които е определено и Народно събрание.
То бе суспендирано от Върховния съд още през 2016 година, откакто се откри пазаруване на гласове при избирането на трима опозиционни депутати и те трябваше да бъдат оттеглени, а за местата им да се проведат нови избори. Но Народно събрание отхвърли да се подчини на съда, заради което активността му бе суспендирана.
Всичко това е значимо да се знае, с цел да се разбере за какво цялото нажежаване на пристрастеностите в този момент е към това – кой е законен и кой не е. Също по този начин върху тази алтернатива се градят и съмненията на част от страните в Европейски Съюз по какъв начин да се реагира на самообявяването на Хуан Гуайдо за „ краткотраен президент ”, до момента в който Николас Мадуро не без съображение го вини, че погазва конституцията и де факто реализира държавен прелом.
Съединени американски щати явно не страдат от угризения по отношение на интернационалното право и един от основните му постулати – ненамесата във вътрешните работи на суверенни страни, откакто един през различен президентът Доналд Тръмп, вицепрезидентът Майк Пенс и държавният секретар Майк Помпео си разрешиха директни инструкции по какъв начин да се смени властта във Венецуела и признаха Гуайдо.
В Европейски Съюз обаче това няма по какъв начин да мине по този начин елементарно, макар че висшата представителка за външната политика Федерика Могерини също не призна миналогодишните президентски избори във Венецуела и също повтаря, че счита за само демократична институция Националното заседание. Но в мнението, с което тя излезе на 23 януари във връзка сегашната обстановка, няма и сянка от признание на Гуайдо за „ краткотраен президент ”.
Могерини акцентира, че „ Европейски Съюз настоятелно приканва за започване на непосреден политически развой, водещ до свободни и достоверни избори в сходство с конституционния ред ” и че Съюзът е подготвен да поддържа „ благонадежден кротичък политически развой в сходство с конституцията на Венецуела ”. Макар и витиевата, тази публична позиция на Европейски Съюз се разминава съществено с линията на Вашингтон.
В началото на тази седмица в границите на Европейски Съюз се оформи група от пет страни – Испания, Португалия, Италия, Франция и Холандия, която поде самодейност за европейско ходатайство във венецуелската рецесия за да се реализира разговор сред държавното управление в Каракас и опозицията и да се откри кротичък излаз. Най-активен в координацията на тази самодейност е испанският външен министър Жозеп Борел, някогашен ръководител на Европарламента и доста авторитетен политик, който държи на „ предпазливостта ” и зове за изработването на осведомена обща позиция на Европейски Съюз – бърза, само че „ не на гореща глава ”. Той акцентира на 23 януари: „ Няма да се хвърляме да следваме никого ”.
Според испанската преса Борел е в непрекъсната връзка с сътрудниците си от Европейски Съюз и събитията се наблюдават деликатно от всички. Той направи и следния обществен коментар във връзка с ставащото във Венецуела: „ Когато се случват такива неща, решаващото е на коя страна е армията, а ние не знаем тя къде е ”.
Впрочем, венецуелската войска напълно ясно се отбелязя. Военният министър Падрино Лопес съобщи: „ Отчаянието и нетолерантността нападат мира в страната. Войниците на родината не одобряваме президент, спуснат в сянката на тъмни ползи и самопровъзгласил се нелегално. Армията пази нашата конституция и е поръчител на националния суверенитет ”. От своя страна шефът на FANB (Боливарските национални въоръжени сили) Ремихио Себайос заявява: „ Няма да позволим на предателите да продължат с неуважението си към родината, ще се борим и ще победим ”.
При създалата се обстановка всяко преждевременно взимане на страна от външни сили явно е извънредно уязвимо от позиция на демокрацията, интернационалното право и правилото за невмешателство във вътрешните работи.
Противоречие с демокрацията
Изработването на обща позиция на Европейски Съюз за събитията във Венецуела изисква време и съществено изследване на обстоятелствата. За Брюксел е мъчно еднопосочно да поддържа присвоения от Хуан Гуайдо статут, откакто той приканва за държавен прелом и се самоиздига на държавния връх, без конституцията да му дава право за това. Налице е съществено несъгласие с интернационалното право и със самите устои на демокрацията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ