Венера 12 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на

Венера 12 е автоматизиран галактически уред, изстрелян от Съюз на съветските социалистически републики на 14 септември 1978 година 02:25 общоприетоо време за проучване на Венера и междупланетното пространство. Изстреляна е 4 дни след Венера 11,отначало на близка околоземна орбита 205/177 км. Венера 11 и 12 имат идентична структура. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 19 декември 1978 година и навлиза в атмосферата на планетата на 21 декември 1978 година със скорост от 11,2 km/s. След последвало втурване в продължение на към час, апаратът каца на повърхността в 06:30 московско време на място с координати 7° южна ш. и 294° изт. д.. Данни към Земята биват излъчени в продължение на 110 минути, след което апаратът излиза от обсега на радарните станции.
Оборудването включва устройства за премерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди записва мълния. Налични са две цветни телевизионни камери, които не проработват — защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повръхностен материал също не проработва. Резултатите от химичния състав на атмосферата демонстрират високо наличие на Ar36 по отношение на Ar40, както и съществуването на въглероден окис на ниски височини.
Орбиталният модул е оборудван с детектори на безоблачен вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи — един руски и един френски. След отделянето на спускаемия уред,модулът прелита на 34 00 км от Венера. На 13 февруари 1979 година благодарение на съветско-френски ултравиолетов спектрометър е изследвана кометата Брадфийлд. В това време Венера 12 е на разстояние 190 373 790 км от Земята.