Уволнен полковник прави първия шоколад в България
Велизар Пеев построил заводи в София и в Своге, с изключение на на производството обръщал съществено внимание и на маркетинга
Един уволнен от княз Фердинанд български полковник прави първата фабрика за шоколад в София и слага началото на цяла промишленост. Всичко стартира в неговата пекарна на столичната улица " Ломска ", където Велизар Пеев обмисля тактиката за новия бизнес. Оттам пътят към огромните пари, към милионите, е като в приказка. Приказка от началото на предишния век.
Велизар Пеев е роден през 1859 година в Чирпан, учи гимназия в Пловдив, Военно учебно заведение в София и Военна академия в Санкт Петербург. Канят го да остане на работа в съветската войска, само че той се връща у нас и оглавява Шуменския гарнизон. През 1884 година е командирован в Тула да се усъвършенства в оръжейното дело. Получава депеша да се върне в родината - почнала е Сръбско-българската война и младият полковник се бие в отбраната на Видинския край. Точно на Коледа 1885 година още веднъж е пратен в оръжейните фабрики в Тула, с цел да достави оръжие. След 5 години министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, с цел да оцени и одобри манлихеровите пушки за българската войска. По всичко проличава, че пред младия полковник се открива блестяща военна кариера - става шеф на софийския боеприпас и по-късно пълководец на Първи артилерийски полк в Севлиево. При един церемониален церемониал княз Фердинанд отправил обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев обаче по никакъв начин не бил от безмълвните и възразил: " Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер! ". Князът ядосано изсумтял и отминал, само че напълно скоро пратил младия полковник в запаса. Велизар Пеев е едвам 38-годишен, само че пред него се изправя нуждата да изхранва фамилията си. Най-напред взема решение да употребява уменията си по фортификация от Военната академия в Петербург. Става бизнесмен на строящата се тогава южнобългарска паралелна линия от селата Герен, Пловдивско, до днешното Опълченец, Старозагорско. След като планът е спрян, стартира да прави мостове и пътища. В строителния бизнес не му потръгва и най-после се прибира надвит, само че като същински боен - не и повален, от безпаричието, в София. На улица " Ломска " 14 отваря пекарна, в която с изключение на първокласни хлебчета стартира да създава бисквити, локум и вафли. През 1897 година у нас заработва първата фабрика за преправка на захарно цвекло. Инициативата е на белгийския барон Ернест Солвей, който, откакто получава концесия, основава в Брюксел акционерното сдружение " Български захарни заводи и рафинерии ". Това трансформира и пазара на сладкиши, в който до това време нормалните творби са бозата, салепът, саралията, шекерът и бялото сладко с вода. Заради локума, вафлите и бисквитите Велизар Пеев постоянно пътува из Европа, с цел да се запознае с предписания, технологии и съоръжение. Така попада и във заводи за шоколад. Тогава взема решение, че точно това произвеждане може да се трансформира в рентабилен бизнес в България. През 1900 година напуща пекарната в София и се цани за служащ във френската шоколадова фабрика " Сави Жан Жан " освен с цел да учи, само че и да " купи " поминък. На идната година се връща у нас твърдо решен да построи шоколадова фабрика. Тръгва по банките с молба да му провиснал заем. Докато вземе нужните му пари, мнозина банкери гледат с подигравка на бизнес концепциите му и напълно учтиво му отхвърлят. Накрая въпреки всичко получава заем, изоставя дребната пекарна и прави фабрика на кръстовището на днешните улици " Екзарх Йосиф " и " Вашингтон ". Тя е открита на
7 ноември 1901 година Започва работа с 10 души, дребна електроцентрала и с италиански машини " Марели " и немски АЕГ. Срещу обичайно възнаграждение Велизар Пеев кани от Париж майстора от фабриката " Сави Жан Жан " - Колумб. Първоначалният капитал е 60 хиляди лв..
По това време задграничният монопол при шоколада наподобява непреклонен. Простолюдието не е и чувало за него, има два магазина в София, а шоколад на драго сърце похапват единствено банкерите, бизнесмените и доближените до двореца. Шоколадовите произведения на Велизар Пеев всяват ужас измежду елементарните хора. Фабрикантът скоро получава писмо, в което преподавател от провинцията го пита по какъв начин би трябвало да яде шоколада - с лъскавата хартийка или без нея. Селски духовник пък му насочва молба: " Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, та да го опитаме ". Други свещеници, пробвали един път от кафявата наслада, обаче я жигосват като " гнусно и непоносимо дяволско създание ".
С доста старания и търговски хитрини Велизар Пеев съумява да развие и наложи бизнеса си. Към края на живота си той дефинира изминатия път по този начин: " С игла съм копал геран ". На него принадлежи новаторската за времето маркетингова концепция да пусне на пазара дребни шоколадчета, във всяко от които е вложил флагове на разнообразни страни. И оповестил във вестниците: " Който събере цялата сбирка, печели 1 кг чист шоколад! ". И до през днешния ден сходни игри са прекомерно известни.
Скоро стартира да извършва специфични поръчки. Една от тях е бонбониера в първокласна дървена кутия, наречена " Царска ". Той с най-голямо наслаждение става велможа снабдител на шоколадови бонбони. Не толкоз поради комерсиалната полза, колкото поради желанието да потвърди на двореца, че един уволнен незаслужено офицер може да се трансформира в огромен предприемач. Велизар Пеев открива два представителни магазина - единият до Централни хали, а другият - до " Юнион клуб ".
С насъбраните в бизнеса пари си строи луксозна къща с голям салон за посетители против днешния стадион " Васил Левски ". Навремето в нея е гостувал великият бас Фьодор Шаляпин. При гастрол в София през 1936 година той е поканен в дома на Велизар Пеев от неговата брачна половинка Павлина, приключила консерватория в Париж и оттова позната с артиста.
За възходящото развиване на бизнеса най-добре приказват цифрите. Уставният капитал на фабриката през 1919 година е 850 хиляди лева, през 1920 - 4,2 млн. лева, 1921 - 10 млн. лева, 1925 - 35 млн. лева, 1942 - 70 млн. лева, и при национализацията през 1947 година - 154 млн. лв..
През 1922 година София към този момент се оказва тясна за възходящото произвеждане и Велизар Пеев купува в Своге дребна фабрика за преправка на захар и прилежащия є двор. Там прави съвременно дружество за шоколадови произведения. След две години я трансформира в фамилно акционерно сдружение, в което влизат двамата му сина Велизар и Боян и трите му дъщери - Евгения, Луиза и Маня. Когато предава фабриката в ръцете на синовете си, в писмо остарелият Пеев подрежда: " Запрещавам ви да посвещавате фамилиите си във вашите общи търговски предприятия. Нека заведението ви служи за общ юридически, а не частен обект. Никой не ще има право да се ползува от неговите облаги като частна благосъстоятелност ". Главен шеф е Велизар, юристът Боян Пеев е административен шеф, а бащата е ръководител на акционерното сдружение.
Когато взема решение да повери производството на сина си, вместо диалог остарелият Велизар му написа писмо (впрочем той по този начин поддържа връзка със синовете си по настоятелен въпроси до гибелта си през февруари 1938 г.):
" Драги сине Велизарий, моята преклонна възраст и разтърсеното ми здраве не ми дават опция за постоянна работа в софийската ми фабрика. Като по този начин аз те призовавам да напуснеш военната работа и поемеш ръководството на тази ми фабрика. Смея да настоявам, че с ръководството на фабриката ти ще реализираш доста по-големи облаги, в сравнение с от военната си работа. Условията за това ще ти оповестя, когато получа твоето единодушие ". Синът Велизар, сходно на татко си, е приключил Военната академия в Санкт Петербург и по това време е командващ българския флот в пристанището на Дадеагач, през днешния ден Александруполис. Като поема ръководството на фамилния бизнес, той построява и цехове за карбамид, нишесте и глюкоза. Избиран е за ръководител на Съюза на индустриалците и на Българската стопанска камара.
През 1935 година софийската фабрика е преместена в Своге. Верен на стила си, остарелият Велизар написа на сина си за служащите: " Помагай им, тъй като те също са индивиди и се нуждаят от положителни маниери ". И е основател за създаване на жилища за служащите, наема доктор и две медицински сестри, прави работен стол. И третият Велизар, внукът, навлиза в фамилния бизнес. Той приключва машинно инженерство в Дрезден и става индустриален шеф. Едва 26-годишен го сварва национализацията. След нея вместо шоколад фабриката в Своге стартира да създава марципаните " Република ".
Историята обаче има любопитно продължение. Братът на третия Велизар Пеев, Александър, емигрира в Канада. След 1992 година той стартира преписка с компанията " Крафт Якоб Сушард ", в която главната мисъл е дали демонстрират интерес към фабриката в Своге. В края на краищата швейцарците я купуват, а за договорката Александър идва в Своге от далечния канадски град Сарния. И разпознал доста от служащите, които при емигрирането му били деца.
Автор: Григор Николов
Един уволнен от княз Фердинанд български полковник прави първата фабрика за шоколад в София и слага началото на цяла промишленост. Всичко стартира в неговата пекарна на столичната улица " Ломска ", където Велизар Пеев обмисля тактиката за новия бизнес. Оттам пътят към огромните пари, към милионите, е като в приказка. Приказка от началото на предишния век.
Велизар Пеев е роден през 1859 година в Чирпан, учи гимназия в Пловдив, Военно учебно заведение в София и Военна академия в Санкт Петербург. Канят го да остане на работа в съветската войска, само че той се връща у нас и оглавява Шуменския гарнизон. През 1884 година е командирован в Тула да се усъвършенства в оръжейното дело. Получава депеша да се върне в родината - почнала е Сръбско-българската война и младият полковник се бие в отбраната на Видинския край. Точно на Коледа 1885 година още веднъж е пратен в оръжейните фабрики в Тула, с цел да достави оръжие. След 5 години министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, с цел да оцени и одобри манлихеровите пушки за българската войска. По всичко проличава, че пред младия полковник се открива блестяща военна кариера - става шеф на софийския боеприпас и по-късно пълководец на Първи артилерийски полк в Севлиево. При един церемониален церемониал княз Фердинанд отправил обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев обаче по никакъв начин не бил от безмълвните и възразил: " Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер! ". Князът ядосано изсумтял и отминал, само че напълно скоро пратил младия полковник в запаса. Велизар Пеев е едвам 38-годишен, само че пред него се изправя нуждата да изхранва фамилията си. Най-напред взема решение да употребява уменията си по фортификация от Военната академия в Петербург. Става бизнесмен на строящата се тогава южнобългарска паралелна линия от селата Герен, Пловдивско, до днешното Опълченец, Старозагорско. След като планът е спрян, стартира да прави мостове и пътища. В строителния бизнес не му потръгва и най-после се прибира надвит, само че като същински боен - не и повален, от безпаричието, в София. На улица " Ломска " 14 отваря пекарна, в която с изключение на първокласни хлебчета стартира да създава бисквити, локум и вафли. През 1897 година у нас заработва първата фабрика за преправка на захарно цвекло. Инициативата е на белгийския барон Ернест Солвей, който, откакто получава концесия, основава в Брюксел акционерното сдружение " Български захарни заводи и рафинерии ". Това трансформира и пазара на сладкиши, в който до това време нормалните творби са бозата, салепът, саралията, шекерът и бялото сладко с вода. Заради локума, вафлите и бисквитите Велизар Пеев постоянно пътува из Европа, с цел да се запознае с предписания, технологии и съоръжение. Така попада и във заводи за шоколад. Тогава взема решение, че точно това произвеждане може да се трансформира в рентабилен бизнес в България. През 1900 година напуща пекарната в София и се цани за служащ във френската шоколадова фабрика " Сави Жан Жан " освен с цел да учи, само че и да " купи " поминък. На идната година се връща у нас твърдо решен да построи шоколадова фабрика. Тръгва по банките с молба да му провиснал заем. Докато вземе нужните му пари, мнозина банкери гледат с подигравка на бизнес концепциите му и напълно учтиво му отхвърлят. Накрая въпреки всичко получава заем, изоставя дребната пекарна и прави фабрика на кръстовището на днешните улици " Екзарх Йосиф " и " Вашингтон ". Тя е открита на
7 ноември 1901 година Започва работа с 10 души, дребна електроцентрала и с италиански машини " Марели " и немски АЕГ. Срещу обичайно възнаграждение Велизар Пеев кани от Париж майстора от фабриката " Сави Жан Жан " - Колумб. Първоначалният капитал е 60 хиляди лв..
По това време задграничният монопол при шоколада наподобява непреклонен. Простолюдието не е и чувало за него, има два магазина в София, а шоколад на драго сърце похапват единствено банкерите, бизнесмените и доближените до двореца. Шоколадовите произведения на Велизар Пеев всяват ужас измежду елементарните хора. Фабрикантът скоро получава писмо, в което преподавател от провинцията го пита по какъв начин би трябвало да яде шоколада - с лъскавата хартийка или без нея. Селски духовник пък му насочва молба: " Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, та да го опитаме ". Други свещеници, пробвали един път от кафявата наслада, обаче я жигосват като " гнусно и непоносимо дяволско създание ".
С доста старания и търговски хитрини Велизар Пеев съумява да развие и наложи бизнеса си. Към края на живота си той дефинира изминатия път по този начин: " С игла съм копал геран ". На него принадлежи новаторската за времето маркетингова концепция да пусне на пазара дребни шоколадчета, във всяко от които е вложил флагове на разнообразни страни. И оповестил във вестниците: " Който събере цялата сбирка, печели 1 кг чист шоколад! ". И до през днешния ден сходни игри са прекомерно известни.
Скоро стартира да извършва специфични поръчки. Една от тях е бонбониера в първокласна дървена кутия, наречена " Царска ". Той с най-голямо наслаждение става велможа снабдител на шоколадови бонбони. Не толкоз поради комерсиалната полза, колкото поради желанието да потвърди на двореца, че един уволнен незаслужено офицер може да се трансформира в огромен предприемач. Велизар Пеев открива два представителни магазина - единият до Централни хали, а другият - до " Юнион клуб ".
С насъбраните в бизнеса пари си строи луксозна къща с голям салон за посетители против днешния стадион " Васил Левски ". Навремето в нея е гостувал великият бас Фьодор Шаляпин. При гастрол в София през 1936 година той е поканен в дома на Велизар Пеев от неговата брачна половинка Павлина, приключила консерватория в Париж и оттова позната с артиста.
За възходящото развиване на бизнеса най-добре приказват цифрите. Уставният капитал на фабриката през 1919 година е 850 хиляди лева, през 1920 - 4,2 млн. лева, 1921 - 10 млн. лева, 1925 - 35 млн. лева, 1942 - 70 млн. лева, и при национализацията през 1947 година - 154 млн. лв..
През 1922 година София към този момент се оказва тясна за възходящото произвеждане и Велизар Пеев купува в Своге дребна фабрика за преправка на захар и прилежащия є двор. Там прави съвременно дружество за шоколадови произведения. След две години я трансформира в фамилно акционерно сдружение, в което влизат двамата му сина Велизар и Боян и трите му дъщери - Евгения, Луиза и Маня. Когато предава фабриката в ръцете на синовете си, в писмо остарелият Пеев подрежда: " Запрещавам ви да посвещавате фамилиите си във вашите общи търговски предприятия. Нека заведението ви служи за общ юридически, а не частен обект. Никой не ще има право да се ползува от неговите облаги като частна благосъстоятелност ". Главен шеф е Велизар, юристът Боян Пеев е административен шеф, а бащата е ръководител на акционерното сдружение.
Когато взема решение да повери производството на сина си, вместо диалог остарелият Велизар му написа писмо (впрочем той по този начин поддържа връзка със синовете си по настоятелен въпроси до гибелта си през февруари 1938 г.):
" Драги сине Велизарий, моята преклонна възраст и разтърсеното ми здраве не ми дават опция за постоянна работа в софийската ми фабрика. Като по този начин аз те призовавам да напуснеш военната работа и поемеш ръководството на тази ми фабрика. Смея да настоявам, че с ръководството на фабриката ти ще реализираш доста по-големи облаги, в сравнение с от военната си работа. Условията за това ще ти оповестя, когато получа твоето единодушие ". Синът Велизар, сходно на татко си, е приключил Военната академия в Санкт Петербург и по това време е командващ българския флот в пристанището на Дадеагач, през днешния ден Александруполис. Като поема ръководството на фамилния бизнес, той построява и цехове за карбамид, нишесте и глюкоза. Избиран е за ръководител на Съюза на индустриалците и на Българската стопанска камара.
През 1935 година софийската фабрика е преместена в Своге. Верен на стила си, остарелият Велизар написа на сина си за служащите: " Помагай им, тъй като те също са индивиди и се нуждаят от положителни маниери ". И е основател за създаване на жилища за служащите, наема доктор и две медицински сестри, прави работен стол. И третият Велизар, внукът, навлиза в фамилния бизнес. Той приключва машинно инженерство в Дрезден и става индустриален шеф. Едва 26-годишен го сварва национализацията. След нея вместо шоколад фабриката в Своге стартира да създава марципаните " Република ".
Историята обаче има любопитно продължение. Братът на третия Велизар Пеев, Александър, емигрира в Канада. След 1992 година той стартира преписка с компанията " Крафт Якоб Сушард ", в която главната мисъл е дали демонстрират интерес към фабриката в Своге. В края на краищата швейцарците я купуват, а за договорката Александър идва в Своге от далечния канадски град Сарния. И разпознал доста от служащите, които при емигрирането му били деца.
Автор: Григор Николов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ