Свети великомъченик Теодор Стратилат
Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял при започване на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, хубост и смелост. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, покрай Черно море. Теодор умно управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската религия.
Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал дружно с Константин няколко указа в интерес на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор притегля мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя яд, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те споделили на воеводата: " Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, тъй като доста е слушал за твоята смелост и мъдрост и доста желае да те види, с цел да те награди с блага и почести ".
Теодор елементарно схванал коварството и какво го чака. Той не се страхувал да почине за своята религия, само че желал да одобри страдалчество в своя град, с цел да може с образеца си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил самичък да пристигна в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и доста бойци, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.
Същата тая нощ чудно привидение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия героизъм. Във време на молитва внезапно небесна светлина го осияла и той чул глас да му приказва: " Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! " Теодор схванал, че скоро ще би трябвало да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с наслада.
Между това царят наближавал до града. Теодор влезнал в стаята си и старателно се молел на Бога по този начин:
" Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ тези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята благосклонност и ме резервира от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми мощ мъжествено да заставам за Твоето име и, в случай че е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се починал за нашето избавление ".
Укрепен посредством молитва, Теодор се облякъл в хубава одеждa, качил се на кон и излязъл с жители и бойци да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влезнал тържествено в града.
На другия ден царят седнал на трон, подготвен за него на площада измежду града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с хвалба за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпоредби и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отсрочи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му разреши да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на бедняци.
След два дни царят събрал още веднъж народа на площада и споделил на Теодор: " Мъдри Теодоре, обичани наш воеводо, ето настана денят за тържество и жертвоприношение. И така, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо старание! "
Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от бойците се доближил до Линикий и му споделил:
- Господарю, лъже те воеводата. Аз през вчерашния ден видях златна глава на един от идолите у един дрипльо, който ми сподели, че я получил от Теодор.
Царят бил така изумен от това уведомление, че дълго в неразбиране мълчал.
- Тоя боец приказва истината – споделил Теодор. – Аз фактически строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти оказват помощ, когато сами не можаха да се спасят от опустошение?
Дълго Линикий не могъл от яд да произнесе ни една дума. Но най-сетне избухнал със страшни закани против Стратилата. Линикий заповядал грубо да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите премеждия, казвал му: " Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог? "
Теодор умерено дал отговор: " Прави каквото искаш. Ни тъга, ни премеждия, ни самата гибел няма да ме разлъчат от Христовата обич ".
Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, само че с всемогъща мощ помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тюрма за пет дни без самун и вода.
Между това Линикий заповядал да подготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, с цел да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и бойците, по заръка на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.
При страданията на Теодор участвал правилният му чиновник Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си по какъв начин изнемогва, той с рев паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. " Авгаре – споделил му мъченикът – запиши всички мои премеждия и деня на моята гибел! " След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от премеждия.
" Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и единствено кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който пострадвам за Твоето име, и приеми моя дух ".
Теодор приключил мъченичеството си посредством посичане с меч.
Страданията на светия великомъченик и неговата твърда религия станали причина да одобряват християнската религия доста поданици на града и доста бойци.
Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал дружно с Константин няколко указа в интерес на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор притегля мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя яд, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те споделили на воеводата: " Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, тъй като доста е слушал за твоята смелост и мъдрост и доста желае да те види, с цел да те награди с блага и почести ".
Теодор елементарно схванал коварството и какво го чака. Той не се страхувал да почине за своята религия, само че желал да одобри страдалчество в своя град, с цел да може с образеца си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил самичък да пристигна в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и доста бойци, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.
Същата тая нощ чудно привидение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия героизъм. Във време на молитва внезапно небесна светлина го осияла и той чул глас да му приказва: " Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! " Теодор схванал, че скоро ще би трябвало да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с наслада.
Между това царят наближавал до града. Теодор влезнал в стаята си и старателно се молел на Бога по този начин:
" Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ тези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята благосклонност и ме резервира от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми мощ мъжествено да заставам за Твоето име и, в случай че е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се починал за нашето избавление ".
Укрепен посредством молитва, Теодор се облякъл в хубава одеждa, качил се на кон и излязъл с жители и бойци да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влезнал тържествено в града.
На другия ден царят седнал на трон, подготвен за него на площада измежду града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с хвалба за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпоредби и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отсрочи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му разреши да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на бедняци.
След два дни царят събрал още веднъж народа на площада и споделил на Теодор: " Мъдри Теодоре, обичани наш воеводо, ето настана денят за тържество и жертвоприношение. И така, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо старание! "
Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от бойците се доближил до Линикий и му споделил:
- Господарю, лъже те воеводата. Аз през вчерашния ден видях златна глава на един от идолите у един дрипльо, който ми сподели, че я получил от Теодор.
Царят бил така изумен от това уведомление, че дълго в неразбиране мълчал.
- Тоя боец приказва истината – споделил Теодор. – Аз фактически строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти оказват помощ, когато сами не можаха да се спасят от опустошение?
Дълго Линикий не могъл от яд да произнесе ни една дума. Но най-сетне избухнал със страшни закани против Стратилата. Линикий заповядал грубо да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите премеждия, казвал му: " Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог? "
Теодор умерено дал отговор: " Прави каквото искаш. Ни тъга, ни премеждия, ни самата гибел няма да ме разлъчат от Христовата обич ".
Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, само че с всемогъща мощ помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тюрма за пет дни без самун и вода.
Между това Линикий заповядал да подготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, с цел да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и бойците, по заръка на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.
При страданията на Теодор участвал правилният му чиновник Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си по какъв начин изнемогва, той с рев паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. " Авгаре – споделил му мъченикът – запиши всички мои премеждия и деня на моята гибел! " След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от премеждия.
" Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и единствено кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който пострадвам за Твоето име, и приеми моя дух ".
Теодор приключил мъченичеството си посредством посичане с меч.
Страданията на светия великомъченик и неговата твърда религия станали причина да одобряват християнската религия доста поданици на града и доста бойци.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ