Великобритания изправи срещу себе си цяла Европа
Англия неотдавна предприе поредност от политически офанзиви против Европейския съюз. Това се дължи апропо и на съветската специфична интервенция в Украйна – политиката на Лондон се оказа доста по-агресивна от тази на Берлин или Брюксел. Какво стои зад тази експанзия и за какво Европейският съюз търпи сходно отношение към себе си?
" Как да загубиш всичките си другари и да ги накараш да те намразят. " Това заглавие на холивудска комедия в този момент е повече от всеки път подходящо за западна покруса, където една от страните - Англия - се трансформира надали не в заточеник. При това за тези, които сякаш би трябвало да са най-близо до тази страна - страните от Европейски Съюз. И става по нейна лична виновност, поради политическата линия, определена от екстравагантния във всяко отношение министър председател Борис Джонсън.
Формално главният зложелател на Англия през днешния ден е Руската федерация – най-малко от позиция на самата Англия. Лондон е надали не главният източник на антируска изразителност и оферти за наказания. Новият началник на английската войска Патрик Сандърс даже споделя, че страната ще сътвори войска, която да победи Русия.
„ Вместо да се пробват да вкарат Зеленски на масата за договаряния, видните военни водачи на Англия стартират да мечтаят за създаване на извънредно мощна войска. Те към този момент мечтаят за акции и война на европейския континент. Но това не оказва помощ да се усъвършенства обстановката нито в Украйна, нито в Европа, нито по света “, възмущава се Андрей Красов, заместник-председател на Държавната дума по защита.
В реалност обаче, при цялата неприязън на Англия към Русия, Европа се оказа нейният главен съперник. С който Англия се конкурира както по вътрешни, по този начин и по външнополитически аргументи. А през последните месеци Борис Джонсън извърши цяла поредност от нападателни дейности против Европейския съюз.
Най-пресният образец, несъмнено, беше обстановката с бежанците (от Ирак и други страни), които Борис Джонсън реши да употребява за своя изгода за изборите. И съгласно някои специалисти той следва пътя на някогашния австралийски министър председател Джон Хауърд.
През 2001 година Джон Хауърд трябваше да загуби парламентарните избори, само че беше избавен от транспортен съд с 433 бежанци от Ирак и Афганистан, които желаеха да дебаркират до австралийския бряг. Хауърд подреди да се качи на борда на кораба и изпрати кораба с бежанци в концентрационен лагер на остров Науру, като сподели, че „ ние решаваме кой ще идва в нашата страна “. Хората оцениха грижите и преизбраха премиера. За създател на тази скица се счита политическият пълководец Линтън Кросби, който в този момент е консултант на Борис Джонсън.
И в този момент английският министър-председател, чиято позиция вкъщи се клати, се нарежда като избавител на нацията от незаконните мигранти, които ще бъдат изпратени в Руанда. За депортирането наеха специфичен аероплан и щяха да го изпратят в Африка. Въпреки това, с помощта на решенията на английските съдилища, изначало броят на депортираните беше понижен от 130 на седем, а по-късно Европейски съд по правата на човека се намеси в последния миг, като забрани депортирането на тези, които останаха, въз основа на иск от една от правозащитните организации.
Лондон обаче съумя да обърне това проваляне в своя изгода – да нарежда европейските структури в лицето на Европейски съд по правата на човека като враждебни организации, които пречат на Англия да живее естествен живот.
„ Непрозрачността, с която работи този съд, е безусловно възмутителна. Ние не знаем кои са съдиите, не знаем кой е бил на съда, всъщност нямаме развой – единствено известие за пресата и писмо казвайки, че не можем да депортираме тези хора “, споделя английският министър на вътрешните работи Прити Пател.
И, несъмнено, да се нареждат като бранители на ползите на елементарните британци - в края на краищата, съгласно представители на Консервативната партия, „ централната тематика на идващите избори няма да бъде коронавирусът, а въпросите за миграцията и виталния стандарт”. Ето за какво в този момент английските управляващи обмислят опцията за приемане на закон, който ще разреши на националните органи да не извършват отговорностите си по Европейски съд по правата на човека.
„ Не мисля, че съдът в Страсбург би трябвало да има пълномощията да постанова и ползва възбрана във Англия. Не и в този съответен случай “, сподели министърът на правораздаването Доминик Рааб. В същото време не се приказва за отдръпване от Съвета на Европа – както споделят в Консервативната партия, Англия има потребност от тази институция, с цел да се изправи по-ефективно против Русия.
Освен " аферата с Руанда ", Лондон предприе най-малко три други офанзиви против Европейския съюз. Много по-сериозни от имиджова и политическа позиция.
Първо, той започва премахването на по този начин наречения протокол за Северна Ирландия - т.е. съглашението, че след Брекзит Северна Ирландия ще бъде в европейското, а не в английското икономическо и митническо пространство. Просто казано, Лондон едностранно раздира договорката за Брекзит. „ Това е като да теглиш ипотека и година по-късно да кажеш „ Съжалявам, не желая да заплащам повече “ и по-късно да кажеш на банката: „ Сега заплащането ще премине по този метод и ще се съгласите с това “, сподели ирландският външен министър Саймън Коуни.
Но тук, несъмнено, не става дума за ипотеки, а за опита на Джонсън да измами своя електорат. „ По време на Брекзит Джонсън даде обещание, че ще „ върне контрола “ над Англия на британците. И двете обстановки (ирландска граница и бежанците от Руанда) включват непозната администрация, която би трябвало да бъде изтръгната от надзор “, написа “Вашингтон Пост”. И хората харесват това. „ Ако можете да извършите някакъв извод от английските изследвания на публичното мнение през последното десетилетие, то е, че британците не обичат, когато други страни им споделят какво да вършат. Дори и самите те да знаят, че въпросът е противоречив “, споделя английският социолог Джеймс Джонсън.
Второ, Англия осуетява опитите на Европейски Съюз да откри компромисно решение с Москва. Първо, троицата водачи на Европейски Съюз (италианският министър председател Марио Драги, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц) и румънският президент Клаус Йоханис, който се причисли към тях, идват в Киев, с цел да накарат Зеленски да направи отстъпки пред Москва. Е, или най-малко да опипат почвата за какъв компромис са подготвени украинските елити. И по-късно Борис Джонсън лети за украинската столица и убеждава Зеленски да продължи войната до последния украинец, като му подсигурява поддръжка от себе си и от Вашингтон.
Трето, Англия се пробва да изтръгне Източна Европа от контрола на Брюксел. Британският министър председател желае да сътвори интеграционно съдружие в района. Формално антируско, само че в действителност антиевропейско. Италианският “Кориере Де ла Сера” счита, че става дума за нова система от различни политически, стопански и военни съюзи на Европейския съюз, която ще включва страни, обединени от недоверието към Брюксел, както и към реакцията на Германия на съветската военна експанзия.
Европейски Съюз е доста по-силен от Лондон и може да отговори доста остро на английския мопс. Реален отговор обаче няма. И освен тъй като в Европейски Съюз няма единение (Полша да вземем за пример надали ще гласоподава решения срещу Великобритания), и освен тъй като американците не желаят да позволен обществен спор в редиците на груповия Запад.
Руската федерация избавя Англия от цялостна изолираност. Всеки път, когато връзките сред Англия и Европейски Съюз доближат до точката на шупване, Лондон се пробва да включи бутона „ всички би трябвало да сме в един и същи окоп против Русия “.
Така да вземем за пример, когато договарянията за Брекзит сред Англия и Европейски Съюз доведоха връзките сред Лондон и Брюксел до точката на шупване (тоест до обстановка, в която Европейската комисия беше подготвена да провежда „ корав Брекзит “ за британците - не), избухна „ казусът със Скрипал “. И цяла Европа беше принудена да се сплоти с британците, с цел да „ накаже Русия “ – невероятно беше да се каже, че Лондон е измислил цялата тази история. По същия метод в този момент, в обстановка, в която целият Запад се сплотява пред „ съветската опасност “, Европейски Съюз не е подготвен за директен спор с Лондон. Америка няма да го разреши.
И единствено Съединени американски щати могат да унищожат тази скица. Ако Вашингтон осъзнае, че е належащо да се откри общ език с Москва, Борис Джонсън и неговата политика надали ще съумеят да се приспособяват към тази линия - и ще изгубят американския щит. Тогава и единствено тогава той ще разбере следствията от това, че всички го ненавиждат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Как да загубиш всичките си другари и да ги накараш да те намразят. " Това заглавие на холивудска комедия в този момент е повече от всеки път подходящо за западна покруса, където една от страните - Англия - се трансформира надали не в заточеник. При това за тези, които сякаш би трябвало да са най-близо до тази страна - страните от Европейски Съюз. И става по нейна лична виновност, поради политическата линия, определена от екстравагантния във всяко отношение министър председател Борис Джонсън.
Формално главният зложелател на Англия през днешния ден е Руската федерация – най-малко от позиция на самата Англия. Лондон е надали не главният източник на антируска изразителност и оферти за наказания. Новият началник на английската войска Патрик Сандърс даже споделя, че страната ще сътвори войска, която да победи Русия.
„ Вместо да се пробват да вкарат Зеленски на масата за договаряния, видните военни водачи на Англия стартират да мечтаят за създаване на извънредно мощна войска. Те към този момент мечтаят за акции и война на европейския континент. Но това не оказва помощ да се усъвършенства обстановката нито в Украйна, нито в Европа, нито по света “, възмущава се Андрей Красов, заместник-председател на Държавната дума по защита.
В реалност обаче, при цялата неприязън на Англия към Русия, Европа се оказа нейният главен съперник. С който Англия се конкурира както по вътрешни, по този начин и по външнополитически аргументи. А през последните месеци Борис Джонсън извърши цяла поредност от нападателни дейности против Европейския съюз.
Най-пресният образец, несъмнено, беше обстановката с бежанците (от Ирак и други страни), които Борис Джонсън реши да употребява за своя изгода за изборите. И съгласно някои специалисти той следва пътя на някогашния австралийски министър председател Джон Хауърд.
През 2001 година Джон Хауърд трябваше да загуби парламентарните избори, само че беше избавен от транспортен съд с 433 бежанци от Ирак и Афганистан, които желаеха да дебаркират до австралийския бряг. Хауърд подреди да се качи на борда на кораба и изпрати кораба с бежанци в концентрационен лагер на остров Науру, като сподели, че „ ние решаваме кой ще идва в нашата страна “. Хората оцениха грижите и преизбраха премиера. За създател на тази скица се счита политическият пълководец Линтън Кросби, който в този момент е консултант на Борис Джонсън.
И в този момент английският министър-председател, чиято позиция вкъщи се клати, се нарежда като избавител на нацията от незаконните мигранти, които ще бъдат изпратени в Руанда. За депортирането наеха специфичен аероплан и щяха да го изпратят в Африка. Въпреки това, с помощта на решенията на английските съдилища, изначало броят на депортираните беше понижен от 130 на седем, а по-късно Европейски съд по правата на човека се намеси в последния миг, като забрани депортирането на тези, които останаха, въз основа на иск от една от правозащитните организации.
Лондон обаче съумя да обърне това проваляне в своя изгода – да нарежда европейските структури в лицето на Европейски съд по правата на човека като враждебни организации, които пречат на Англия да живее естествен живот.
„ Непрозрачността, с която работи този съд, е безусловно възмутителна. Ние не знаем кои са съдиите, не знаем кой е бил на съда, всъщност нямаме развой – единствено известие за пресата и писмо казвайки, че не можем да депортираме тези хора “, споделя английският министър на вътрешните работи Прити Пател.
И, несъмнено, да се нареждат като бранители на ползите на елементарните британци - в края на краищата, съгласно представители на Консервативната партия, „ централната тематика на идващите избори няма да бъде коронавирусът, а въпросите за миграцията и виталния стандарт”. Ето за какво в този момент английските управляващи обмислят опцията за приемане на закон, който ще разреши на националните органи да не извършват отговорностите си по Европейски съд по правата на човека.
„ Не мисля, че съдът в Страсбург би трябвало да има пълномощията да постанова и ползва възбрана във Англия. Не и в този съответен случай “, сподели министърът на правораздаването Доминик Рааб. В същото време не се приказва за отдръпване от Съвета на Европа – както споделят в Консервативната партия, Англия има потребност от тази институция, с цел да се изправи по-ефективно против Русия.
Освен " аферата с Руанда ", Лондон предприе най-малко три други офанзиви против Европейския съюз. Много по-сериозни от имиджова и политическа позиция.
Първо, той започва премахването на по този начин наречения протокол за Северна Ирландия - т.е. съглашението, че след Брекзит Северна Ирландия ще бъде в европейското, а не в английското икономическо и митническо пространство. Просто казано, Лондон едностранно раздира договорката за Брекзит. „ Това е като да теглиш ипотека и година по-късно да кажеш „ Съжалявам, не желая да заплащам повече “ и по-късно да кажеш на банката: „ Сега заплащането ще премине по този метод и ще се съгласите с това “, сподели ирландският външен министър Саймън Коуни.
Но тук, несъмнено, не става дума за ипотеки, а за опита на Джонсън да измами своя електорат. „ По време на Брекзит Джонсън даде обещание, че ще „ върне контрола “ над Англия на британците. И двете обстановки (ирландска граница и бежанците от Руанда) включват непозната администрация, която би трябвало да бъде изтръгната от надзор “, написа “Вашингтон Пост”. И хората харесват това. „ Ако можете да извършите някакъв извод от английските изследвания на публичното мнение през последното десетилетие, то е, че британците не обичат, когато други страни им споделят какво да вършат. Дори и самите те да знаят, че въпросът е противоречив “, споделя английският социолог Джеймс Джонсън.
Второ, Англия осуетява опитите на Европейски Съюз да откри компромисно решение с Москва. Първо, троицата водачи на Европейски Съюз (италианският министър председател Марио Драги, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц) и румънският президент Клаус Йоханис, който се причисли към тях, идват в Киев, с цел да накарат Зеленски да направи отстъпки пред Москва. Е, или най-малко да опипат почвата за какъв компромис са подготвени украинските елити. И по-късно Борис Джонсън лети за украинската столица и убеждава Зеленски да продължи войната до последния украинец, като му подсигурява поддръжка от себе си и от Вашингтон.
Трето, Англия се пробва да изтръгне Източна Европа от контрола на Брюксел. Британският министър председател желае да сътвори интеграционно съдружие в района. Формално антируско, само че в действителност антиевропейско. Италианският “Кориере Де ла Сера” счита, че става дума за нова система от различни политически, стопански и военни съюзи на Европейския съюз, която ще включва страни, обединени от недоверието към Брюксел, както и към реакцията на Германия на съветската военна експанзия.
Европейски Съюз е доста по-силен от Лондон и може да отговори доста остро на английския мопс. Реален отговор обаче няма. И освен тъй като в Европейски Съюз няма единение (Полша да вземем за пример надали ще гласоподава решения срещу Великобритания), и освен тъй като американците не желаят да позволен обществен спор в редиците на груповия Запад.
Руската федерация избавя Англия от цялостна изолираност. Всеки път, когато връзките сред Англия и Европейски Съюз доближат до точката на шупване, Лондон се пробва да включи бутона „ всички би трябвало да сме в един и същи окоп против Русия “.
Така да вземем за пример, когато договарянията за Брекзит сред Англия и Европейски Съюз доведоха връзките сред Лондон и Брюксел до точката на шупване (тоест до обстановка, в която Европейската комисия беше подготвена да провежда „ корав Брекзит “ за британците - не), избухна „ казусът със Скрипал “. И цяла Европа беше принудена да се сплоти с британците, с цел да „ накаже Русия “ – невероятно беше да се каже, че Лондон е измислил цялата тази история. По същия метод в този момент, в обстановка, в която целият Запад се сплотява пред „ съветската опасност “, Европейски Съюз не е подготвен за директен спор с Лондон. Америка няма да го разреши.
И единствено Съединени американски щати могат да унищожат тази скица. Ако Вашингтон осъзнае, че е належащо да се откри общ език с Москва, Борис Джонсън и неговата политика надали ще съумеят да се приспособяват към тази линия - и ще изгубят американския щит. Тогава и единствено тогава той ще разбере следствията от това, че всички го ненавиждат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ