Великобритания, която винаги се е хвалила със стабилна политическа система

Великобритания, която постоянно се е хвалила със постоянна политическа система и безупречна държавна администрация, постоянно наричана " Ролс-Ройс ", е в безпорядък. На фона на секс кавги и компромати, свързани с секрети срещи, политическо спонсорство и кралското семейство, държавното управление последователно се разпада.

Така най-малко споделят вестниците в страната. Миналата седмица " Таймс " излезе със заглавие на първа страница " Брюксел се готви за рухването на държавното управление на Тереза Мей " - и това преди още кабинетът да навърши половин година на власт.

А когато английските медии не съумяват да разкрият мащабите на кашата, вършат го задграничните публицисти. Стивън Ерлангър от " Ню Йорк таймс " сподели на читателите си при започване на ноември, че страната " е в обърканост, на борда е избухнал пожар и капитанът - клетата Тереза Мей - e оставена на мостика без компетенции да реши дали да обърне кораба към пристанището или обратно ". Ирландският създател Финтън О`Туул написа в книжния обзор на " Ню Йорк таймс ", че " Брекзит се подхранва от мечти за второ издание на (Британската) империя - една възобновена световна комерсиална империя, в която старите колонии още веднъж ще се свържат със страната-майка ".

Първият детайл от тази утопична визия, въпреки и облечен във фина фраза, е прекомерно пресилен, а вторият е напряко неуместен. Никой с изключение на един същински фантазьор не има вяра, че империята може да бъде отначало построена, а и не го желае. Но злорадството е прекомерно съблазнителна страст, с цел да бъде подмината, щом е налице случай да се отдаде дължимото на Обединеното кралство за неговото надменност към другите страни, които то счита за не по този начин добре ръководени като него.

Истинският въпрос тук е дали държавното управление на Мей може да просъществува. И какво става, в случай че не успее? Сегашната неразбория е резултат от действието на демокрацията, която подреди да бъдат отворени вратите пред варварите. Варварите са силите, които систематичните политици се пробват да държат отвън стените. Те обаче бяха принудени да отворят вратите. В Съединени американски щати нахлуването се управлява от Доналд Тръмп: неговите варвари са тези, които възприемат съществено апелите му за " пресушаване на вашингтонското тресавище " и за " слагане на Америка преди всичко ".

Британските варвари пробиха стените и в двете огромни партии. Лейбъристите сега се управляват от група от крайни левичари, групирани към фигурата на Джеръми Корбин - човек, който има вяра в национализирането на огромна част от стопанската система, поддържа и възхвалява дейностите на Ирландската републиканска войска (ИРА), на " Хамас " и на " Хизбула ", и утвърждава апела някогашният лейбъристки водач Тони Блеър да бъде съден за военни закононарушения.

Корбин и доближените му радикални депутати бяха съвсем пренебрегнати от останалите си сътрудници от парламентарната група на партията. Когато обаче той се кандидатира за водач на лейбъристите през 2015 година, неочакван прилив на поддръжка, основно от младата партийна членска маса, го въздигна, за негова лична изненада, до партийния връх. Така варварите нахлуха, а ненадейно положителното показване на партията в парламентарните избори това лято удостовери, че те са трайно " проникнали в крепостта ".

Консервативните варвари са тези, които ненавиждат английското участие в Европейски Съюз. Тяхната " варварска " парламентарна група, която бе малцинство - болести и управлението на партията. Бившият закостенял министър председател Джон Мейджър, без да знае, че микрофонът е отворен, ги назова " копелета ". Те обаче се оказаха задоволително мощни, с цел да принудят премиера Дейвид Камерън да вземе съдбовното решение да сложи въпроса за участието в Европейски Съюз на референдум. Ала той загуби и по този начин победилите варвари превзеха партията по завещание.


© Ints Kalnins, Reuters

Премиер обаче не стана един от тях, а " клетата Тереза Мей ", една неентусиазирана привърженичка на оставането в Европейски Съюз. Тя завоюва партийното водачество в конкуренция с двама съперници - последователи на Брекзит, като обаче напълно одобри, че народът се е произнесъл и че английското излизане от Европейски Съюз би трябвало да бъде осъществено.

По този път обаче върху нея, а и върху страната, се изсипа дъжд от беди. Много членове на кабинета ѝ не са последователи на Брекзит; те са уверени, че напускането е безумство и се пробват да продължат интервала на " развода " с Европейски Съюз, с цел да дадат време на английските настоятелен и финансови кръгове повече време да се приготвят за новите условия.

Тримата министри, най-пряко ангажирани с Брекзит, включват непредсказуемият външен министър Борис Джонсън, който има внезапни разлики с внимателния началник на хазната Филип Хамънд - последовател на оставането - по отношение на графика за " развода ", и Дейвид Дейвис - основният договарящ с Европейски Съюз по отношение на изискванията на " развода ", който някогашният началник на акцията за излизане от Европейски Съюз и хипотетичен негов съдружник, назова " простак, лентяй и блажен нарцис ". В горните пластове на ръководещата партия атмосферата е убийствена.

Преговорите, както и да ги погледнем, вървят зле. Преговарящият от страна на Европейски Съюз Мишел Барние упорства за непоколебим график, който не устройва Лондон, а въпроси като сумата, която Обединеното кралство би трябвало да заплати преди напускането, спъват напредъка.

Лодката се клати още по-силно от разрастващия се скандал за полов тормоз, довел до оставката на министъра на защитата Майкъл Фалън. Фактическият заместник-премиер Деймиън Грийн се мъчи да отбива обвинявания в тормоз и " екстремална порнография ", каквато, съгласно изказванията, е открита в парламентарния му компютър.


© Toby Melville, Reuters

С наличието си отпред на телевизионните вести и на челните страници на пресата свадите се мултиплицират. Оказва се, че една нехайна забележка на външния министър Борис Джонсън евентуално е траяла затворническата присъда на Назанин Загари-Ратклиф - английска гражданка, излежаваща присъда за шпионаж в Иран, вследствие на погрешното му изказване, че тя е обучавала публицисти там. А така наречен " Досиета от парадайса " разкриха, че Лорд Ашфорт - изтъкнат спонсор на Консервативната партия, е криел огромна част от благосъстоянието си в офшорка.

Той не е единственият. От същите разкрития стана ясно, че кралица Елизабет Втора и синът ѝ, принц Чарлз, са се облажили от безданъчните зони. Тази седмица и министърката за интернационалното развиване Прити Пател бе принудена да подаде оставка, откакто се разкри, че е скрила поредност от срещи с израелски министри без знанието както на външното министерство, по този начин и на премиера. Тя бе заменена от Пени Мордонт, която трябваше да бъде, сходно на своята предшественичка, очевиден последовател на Брекзит. Мей просто няма свободата да избира въз основата на компетентността, а единствено въз основа на това кой от коя страна на барикадата е.

Премиерът е явно слаб, и това е по този начин откакто тя едвам не бе победена от лейбъристите на изборите. А мащабността на задачата - да бъдат преразгледани стотици регулации на Европейски Съюз, закони и съглашения, да бъдат открити нови търговски връзки, да се попречи на отдръпването на финансовия бранш от лондонското Сити, да се привлекат нови и да се задържат одобрени към този момент вложения, да се води битка със шотландските националисти, които не престават да заплашват с нов референдум за самостоятелност - всичко това изисква мощ и убеденост. Това обаче по никакъв начин не се вижда.

Фотогалерия: Листовките, които завоюваха референдума за Брекзит >

Четиридесет депутати консерватори са се съгласили да подпишат писмо за съмнение в Тереза Мей, заяви в неделя " Сънди таймс ". Така единствено осем гласа не доближават да се провокира избор на партиен водач - механизъм, посредством който Мей може да бъде изтикана от поста на министър председател и да бъде заменена от различен реакционер. Един сходен опит за дворцов прелом против нея след пагубната ѝ тирада пред годишната конференция на партията не съумя, само че доста консерватори остават недоволни от активността ѝ и диалозите за процедура за избор на водач не стихват.

Презумпцията за уязвимост на държавното управление е толкоз натрапчива, че всеки ден се чуват спекулации кой ще наследи Мей като министър председател. Най-много залагания има за Майкъл Гоув - министърът на околната среда и някогашен публицист - интелигентен и енергичен последовател на Брекзит, който обаче ще наследи същите мъчителни проблеми, с които Мей е принудена да се бори.

Ако консерваторите изгубят нежното си болшинство в Камарата на общините при един избор на съмнение, ще последват нови избори, в които анкетите дават преимущество на предвожданата от крайната левица Лейбъристка партия. Тогава страната ще окаже още по-дълбоко разграничена отпреди.

Това е варварското ръководство, другояче известно като народна власт. Десетки милиони хора в демократичния свят живеят в неустановеност, със стагниращи приходи или в боязън от всеобща имиграция, а от време на време и при съществуването на всичко това. Те са избрали да дадат гласовете си за варвари, тъй като цивилизованите хора, съгласно тях, са нехаели или най-малкото не са реагирали на паниките им.

Макар следствията от това да са надълбоко неприятни или даже рискови, разпоредбите, по които живеят страните, предлагащи политически избор, изискват почитание към тези гласове. Остава и вярата цивилизоваността да се наложи, даже измежду варварите. /БТА

Всичко, което би трябвало да знаете за: Преговорите за Брекзит (93)