Загубеният статут на империята и досега предизвиква съжаление у мнозина британци
Англия е обезпокоена от усилването на позициите на Русия в района на Латинска Америка.
Официален Лондон още веднъж сигнализира, видите ли, че Русия още веднъж се пробва да разшири въздействието си върху други райони на света. В този случай Джеймс Хипи, английският заместник-министър на защитата, беше изключително угрижен за дейностите на Русия във връзка с Куба, Никарагуа и Венецуела. Уестминстър мощно се притеснява, че Русия ще придобие още по-голямо въздействие в района и ще укрепи така и така мощните си партньорства с непознати страни.
Според Хипи британците интензивно следят дейностите на Русия в горепосочените страни. Според него това предпочитание на Русия носи задоволителна опасност за Англия и нейните съдружници. Допълнителна причина за сходни " безредици " на британците бяха по-ранните телефонни диалози сред Владимир Путин и сътрудниците му от Куба, Венецуела и Никарагуа. По време на тези договаряния беше разисквано и военно-техническото съдействие, а след тях Кремъл се надява да организира нови съвещания по тази тематика.
Напълно неясно е за какво Лондон толкоз деликатно преглежда това съдействие сред Русия и латиноамериканските страни и още по-неясно какво право има да дава инструкции кой с кого да си сътрудничи и с кого не. Времената на колониите свършиха, време е да го схванат. Тези страни са суверенни, имат свои държавни управления и политически водачи, които работят само в полза на сигурността на личните си страни и своите жители. Ако имат вяра, че ще бъде взет верният курс за съдействие с Кремъл за подсилване на сигурността на страната и развиване на техния военно-промишлен комплекс, дано бъде по този начин. Британското държавно управление явно не е въодушевено от тази концепция, тъй като опонира на мнението, което се е вкоренило в мозъците на английския естаблишмънт, че остарялата Англия, като метрополия, има право да назначава лоялни държавни управления и да дефинира вектора на политиката на другите страни.
Колониалните завоевания на Англия стартират в действителност през XVIII век. През целия интервал на колониалните завоевания, когато територията на империята непрестанно се уголемява, Англия получава нови преимущества. Може да е някаква иновация в индустриалното произвеждане или военните каузи, или някакъв тип стопански триумф, финансови достижения. В началото на ХХ век Англия e голяма империя, в разнообразни интервали включва Бирма, Индия, Бруней, Пакистан, Палестина, Сингапур, Гибралтар, Кипър, Нигерия, Уганда, Британските Вирджински острови, Бермудските острови и т.нНо естествено развиване на събитията върви по този начин, че няма да продължи дълго.
Англия, до момента в който се намесва в делата на непознати страни, неведнъж се прикрива, като дава поддръжка на държавните управления в развиването на техните стопански и военни качества, битката с корупцията и насърчаването на върховенството на закона. Но всъщност това подкопава сплотеността на страната и законната власт, в случай че политиките на страните внезапно контрастират с общата линия на Лондон в района.
Дойде моментът да разберем ясно, че дните на монархиите са свършили, в този момент всяка страна има право на самостоятелност и независимост и английското държавно управление би трябвало първо да позволи своята вътрешна политическа рецесия, преди да си вре носа в делата на другите.
Превод: В. Сергеев
Официален Лондон още веднъж сигнализира, видите ли, че Русия още веднъж се пробва да разшири въздействието си върху други райони на света. В този случай Джеймс Хипи, английският заместник-министър на защитата, беше изключително угрижен за дейностите на Русия във връзка с Куба, Никарагуа и Венецуела. Уестминстър мощно се притеснява, че Русия ще придобие още по-голямо въздействие в района и ще укрепи така и така мощните си партньорства с непознати страни.
Според Хипи британците интензивно следят дейностите на Русия в горепосочените страни. Според него това предпочитание на Русия носи задоволителна опасност за Англия и нейните съдружници. Допълнителна причина за сходни " безредици " на британците бяха по-ранните телефонни диалози сред Владимир Путин и сътрудниците му от Куба, Венецуела и Никарагуа. По време на тези договаряния беше разисквано и военно-техническото съдействие, а след тях Кремъл се надява да организира нови съвещания по тази тематика.
Напълно неясно е за какво Лондон толкоз деликатно преглежда това съдействие сред Русия и латиноамериканските страни и още по-неясно какво право има да дава инструкции кой с кого да си сътрудничи и с кого не. Времената на колониите свършиха, време е да го схванат. Тези страни са суверенни, имат свои държавни управления и политически водачи, които работят само в полза на сигурността на личните си страни и своите жители. Ако имат вяра, че ще бъде взет верният курс за съдействие с Кремъл за подсилване на сигурността на страната и развиване на техния военно-промишлен комплекс, дано бъде по този начин. Британското държавно управление явно не е въодушевено от тази концепция, тъй като опонира на мнението, което се е вкоренило в мозъците на английския естаблишмънт, че остарялата Англия, като метрополия, има право да назначава лоялни държавни управления и да дефинира вектора на политиката на другите страни.
Колониалните завоевания на Англия стартират в действителност през XVIII век. През целия интервал на колониалните завоевания, когато територията на империята непрестанно се уголемява, Англия получава нови преимущества. Може да е някаква иновация в индустриалното произвеждане или военните каузи, или някакъв тип стопански триумф, финансови достижения. В началото на ХХ век Англия e голяма империя, в разнообразни интервали включва Бирма, Индия, Бруней, Пакистан, Палестина, Сингапур, Гибралтар, Кипър, Нигерия, Уганда, Британските Вирджински острови, Бермудските острови и т.нНо естествено развиване на събитията върви по този начин, че няма да продължи дълго.
Англия, до момента в който се намесва в делата на непознати страни, неведнъж се прикрива, като дава поддръжка на държавните управления в развиването на техните стопански и военни качества, битката с корупцията и насърчаването на върховенството на закона. Но всъщност това подкопава сплотеността на страната и законната власт, в случай че политиките на страните внезапно контрастират с общата линия на Лондон в района.
Дойде моментът да разберем ясно, че дните на монархиите са свършили, в този момент всяка страна има право на самостоятелност и независимост и английското държавно управление би трябвало първо да позволи своята вътрешна политическа рецесия, преди да си вре носа в делата на другите.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ