Велико Търново. Софийска градска художествена галерия гостува в Изложбени зали

Велико Търново. Софийска градска художествена изложба гостува в Изложбени зали „ Рафаел Михайлов “ във Велико Търново с изложбата голото мъжко тяло в интервала 29 юни -26 август 2017 година Това оповестиха от пресцентъра на Община Велико Търново. Темата за голото мъжко тяло в огромния свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, по този начин и в научен проект отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като образен роман, тази история у нас остава маргинализирана.
„ Всяко голо тяло, колкото и нереално да е, би трябвало да разсъни у фена някаква капчица еротично възприятие, пък била тя и най-бледа сянка – и в случай че не стори това, то е неприятно изкуство и лъжовен морал. “ – отбелязва в капиталното си проучване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната целокупност, то сякаш не бихме могли да намерим рационални причини да опровергаем изказванието, че „ голото “, най-малко на територията на изкуството, се свързва с понятия като полово и еротично. Понятия, които във всяка ера, сякаш подлежат на предефиниране с прибавяне на от ден на ден разклоняващи се сделки и разяснения. Понятия, които се отразяват в обичайна просвета на българина и намират свои самобитни използва в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични показа. Въпреки това в изложбата „ ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г. “, побираща в себе си не изчерпателна, само че въпреки всичко представителна извадка от облици, проекции на тази „ приложимост “ мъчно могат да бъдат видени в чист тип. Какви са аргументите за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с преместването на оголения мъж върху платното от създателя той се трансформира просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отвод от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „ използва “ на голото мъжко тяло в изкуството на създателите у нас се мислят от самите създатели? А от наблюдаващия?
Това са единствено една дребна част от въпросите, които експозицията прави опит да сложи в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси надали могат да са еднопосочни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неудобно взор от него.
Изложбата предлага първия по рода си образен роман за тази особена национална потайност през фигурата на оставения без облекла мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, сякаш се трансформира в объркващ социума обект. Експозицията показва развиването на образователния мъжки акт през интервала и „ използването ” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 66 произведения – живопис и рисунка на 41 създатели, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и изцяло незнайни за необятната зрителска аудитория.
Изложбата е съпроводена от азбучник и се осъществя в партньорство с Национална изложба, София, Национална художествена академия, Национален музей „ Земята и хората “ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „ Светлин Русев “, фондация „ Цанко Лавренов “, частните сбирки на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, доктор Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров