Велико Търново. Левски е лежал в търновския затвор от 28

Велико Търново. Левски е лежал в търновския затвор от 28 до 31 декември 1872 година, след залавянето му в Къкринското ханче. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Велико Търново доктор Светла Атанасова, организатор в Регионалния исторически музей във Велико Търново, във връзка 146 години от обесването на Апостола. Тя уточни, че в началото ловешкият каймакамин не съумява да откри самоличността на хванатия въстаник. Поради тази причина го изпраща за различаване в Търново. На идващия ден Левски е доведен в Търново и затворен в търновския затворен дружно със своите приятели Никола Цветков – Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца. Той бил въдворен в независима килия, с цел да не поддържа връзка с останалите пандизчии. „ Според известните исторически обстоятелства той не е бил подлаган на мъчения. Някой историци настояват, че повода за това е обвързвана с желанието той бъде непокътнат жив за идния развой в София. Разпитван е три пъти в постройката на турския конак, днешния Музей „ Възраждане и Учредително заседание “. На третия път той признава своята идентичност, а е и разпознат от представителя на турския меджлис – Стефан Карагьозов. Левски се е срещал и преди този момент със Стефан Карагьозов, който е предоставял средства за потребностите на вътрешната революционна организация “, уточни доктор Светла Атанасова.
Тя добави, че активността на Левски е директно обвързвана със основаването на Търновския революционен комитет през 1869 – 1870 година. Според известни източници в Търново Апостолът на Свободата е обитавал най-малко два-три пъти. Срещал се е със свои съратници, измежду които Матей Преображенски и Христо Иванов – Големия.
Д-р Светла Атанасова означи също, че съратниците на Левски в Търново са създали два опита за неговото освобождение. Тя акцентира, че залавянето му всяло ужас в редиците на Търновския революционен комитет. На изключително извънредно съвещание членовете му, измежду които Христо Иванов – Големия, Иван Хаджидимитров – Заралията, Христо Караминков, вземат решение да ревизират какво е здравословното положение на Апостола и да подхващат ограничения за неговото освобождение. „ Тези данни са отразени в спомените на Христо Иванов – Големия. И през днешния ден огромна част то историците обаче оспорват изказванието, че е проведено бягство от пандиза. Според спомените на Христо Иванов- Големия са правени два опита за освобождението на Левски “, добави доктор Светла Атанасова. Тя напомни, че единият проект е предвиждал Конакът да бъде разпален с факли и в паниката пандизчиите да избягат. Вторият опит за освобождението на Левски е изработен на пътя сред Търново и Севлиево. „ Той предвиждал да бъде атакуван търновският ескорт, който ескортира Левски до София. За страдание обаче конвоят потегля от търновския затвор по-рано от планувания час, тъй че засадата остава безрезултатна. Когато идват на място нашите революционни дейци се оказва, че той към този момент е минал по този път и се е отправил за София “, уточни доктор Светла Атанасова.
Надежда КРЪСТЕВА