Св. Кирил Александрийски
Великият църковен преподавател свети Кирил Александрийски бил роден в град Александрия. Той произхождал от благородни родители християни и по майчина линия бил племенник на известния Теофил, патриарх Александрийски. Кирил получил ослепително за времето си образование. Той в съвършенство изучил цялата световна елинска мъдрост, а също по този начин добре изучил и Божествените Писания и християнското вероучение. Чичото на Кирил - патриарх Теофил, виждайки неговите блестящи качества и целомъдрения му метод на живот, ръкоположил младия Кирил за архидякон и го причислил към своя клир.
След гибелта на Теофил, блаженият Кирил единомислещо бил определен на патриаршеския трон и откакто станал патриарх, неотложно отстранил от града еретиците, наричани новациани , които били сходни на фарисеите, защото се показвали праведни пред очите на индивидите и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непокварен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях. " Смъртният грях не може да се елементарни и би трябвало да се умие във второ кръщение " - такова било тяхното обучение.
Основател на тази разкол бил Новациан, който по време на ръководството на император Декий бил презвитер в Рим и след мъченическата кончина на папа Фабиан се стремял да заеме папския трон. Въпреки всичките му кроежи, той не съумял да реализира мечтаната цел и на папския трон бил определен блажени Корнилий. Завиждайки на Корнилий, Новациан почнал да плете интриги против него и му се противял във всичко.
В това време Църквата била подложена на грубо гонение от страна на езичниците и мнозина от вярващите, от боязън пред жестоките мъчения, малодушно принесли жертви на идолите, а по-късно, като се прибирали с смирение в Църквата, със сълзи изповядвали своя грях. Като виждал тяхното смирение, папа Корнилий ги приемал още веднъж в общение със светата Църква, сходно на това, както Христос приел горчиво ридаещия Петър. Презвитер Новациан се противил на папата, като казвал, че са недостойни да се намират в оградата на Христовата Църква тези, които се отрекли от Христа и са принесли жертва на бесовете. При това той произнасял ругатни против светия папа, като го наричал съобщник на идолопоклонниците. Сам той прекратил общението си с него и като събрал към себе си неколцина свои единомишленици, направил себе си втори папа в Рим. Така зародил разколът на Новациан.
Впоследствие новацианският ерес се популяризирал на всички места, като достигнал до Александрия и просъществувал тук до времето на свети Кирил. Тук новацианите позволили значително противни на православието дейности. Те правили второ кръщение над постъпващите при тях, които по-рано били кръстени в католическата Църква, и не разрешавали второбрачието, наричайки го прелюбодеен грях. При тях имало и други несмислени нововъведения.
Свети Кирил още през цялото време на своето патриаршество изгонил от Александрия тези еретици дружно с техния свещеник Теопемпт. А по-късно той се въоръжил и против враговете на човешкия жанр - нечистите духове, които прогонил от техните обиталища.
Когато в Александрия утихнали смутовете, по цялата поднебесна галактика настъпило още по-голямо неспокойствие, подбудено от ереста на Несторий, и на свети Кирил в този момент предстояло да извърши нов, още по-велик, героизъм. В Константинополската черква, след кончината на патриарх Сисиний, който бил правоприемник на Атик, на патриаршеския трон бил възведен Несторий, който пристигнал от Антиохия. Както се предполагало тогава, той бил човек корав във вярата и благодетелен по живот, само че в действителност вътрешно скрито бил разколник. Той сеел измежду вярващите, сходно на бурени измежду пшеница, семената на еретическото обучение. Отначало Несторий вършел това не персонално, а посредством своите единомишленици.
Неговата разкол представлявала от себе си нападка против Христа Бога и против Пречистата Дева - Пресвета Богородица, защото той окаяният утвърждавал, че от Дева Мария се родил елементарен човек - Христос, а не - Бог, тъй като женската вътрешност не може да вмести Бога, а - единствено човек. Според учението на Несторий, Бог Слово се съединил с Човека Иисус от самия миг на зачатието, само че единствено по берекет, обитавайки в Него като в храм. Поради това Несторий отказвал да назовава Дева Мария - " Богородица ", а я наричал - " Христородица ". Тази разкол на Несторий сеели измежду народа намиращите се при него негови последователи - свещеник Доротей и презвитер Анастасий, които били пристигнали с него от Антиохия.
И ето - измежду народа настъпили разпри и раздори: едни се противели на ереста и не желаели да имат общение с Несторий, а други, в противен случай, се съблазнявали от еретическото умуване и приемали учението на еретиците. Тази разкол внесла ужас освен в Константинопол, само че и по всички краища на земята, тъй като нечестивият Несторий написал дружно със своите единомишленици голям брой съчинения в отбрана на своето обучение, които разпространявал по близките градове, а също и в отдалечените страни, и по пустините, измежду монашестващите. С това той провокирал подобен ужас и разединение измежду християните, какъвто по-рано провокирал нечестивият Арии, който протегнал ръка да раздра Христовата одежда; защото мнозина измежду духовенството и миряните тръгнали по стъпките на Несторий, както по-рано мнозина последвали Арии.
Свети Кирил, Александрийският патриарх, като разбрал за еретическото обучение на Несторий и за триумфите на неговите проповеди, мощно се възмутил и като правилен раб и смел боец на Христа Бога и на Пречистата Божия Майка, се надигнал срещу Христовия зложелател и твърдо застанал в отбрана на достойнството на Бога и на Пресветата Богородица. Той се посочил като същински овчар на Христовите овци, който зорко следи и се грижи за сигурността на своето стадо и се бори с вълците грабители.
Най-напред свети Кирил изпратил на Несторий едно писмо, изпълнено с миролюбив дух, с което го увещавал да остави своето лъжеучение и посредством общественото изповядване на правата религия да приключи разстройването, което бил провокирал в Христовата Църква. След това, като видял, че Несторий не се изправил, той му изпратил строго обръщение, в което изобличавал неговото подвеждане. Свети Кирил писал също и на клира на Константинополската черква и до царския двор. В своите писма той ги убеждавал да не се съблазняват от учението на Несторий. Той изпратил писма и до папата на античния Рим - Целестин и до другите патриарси, в които им съобщавал за ереста на Несторий и ги молел да увещаят Несторий да се покае. Освен това изпратил писма и до всички управляващи и до епископите на другите страни и градове, в които предупреждавал всички да се пазят от въодушевление в ереста на Несторий. Тъй като тази разкол развратила, сред останалите, и доста монаси, той изпратил послания и на тях, в които им изяснявал душепагубната щета на ереста и ги предпазвал да не се прелъстят от нея. С една дума, свети Кирил не престанал да се бори против този вълк до тогава, до момента в който напълно не го прогонил от Христовото стадо.
Останалото време от своя живот свети Кирил прекарал измежду велики подвизи, грижейки се освен за своето избавление, само че и за спасението на другите, и наставлявайки мнозина на праведния път. Разказват за подобен случай от живота на светия Божий ласкател.
В Долен Египет живеел един дъртак, който бил прочут със светостта на своя живот. Но все пак той, бидейки човек некултурен и елементарен, се придържал към едно погрешно мнение. По своето незнание, старецът утвърждавал, че Мелхиседек е Божият Син. За това негово мнение било обявено на светейшия Кирил и тогава той поканил при себе си този дъртак. Знаейки, че старецът прави чудеса и е по този начин сгоден на Бога, че Бог извършва всяка негова молба, а също, че и мисли погрешно за Мелхиседек, единствено заради своята елементарност, патриархът измислил следния умен метод, с цел да го настави в същинския път: Като се обърнал добродушно към стареца, той споделил:
- Авва, апелирам те, помогни ми да разреша едно неразбиране: от една страна, разсъдъкът ме довежда до следното умозаключение, че Мелхиседек е Божият Син, а - от друга, нещо ми приказва, че това е неистинно и че той е елементарен човек и Божий архиерей. И се намирам в подозрение и неразбиране, като не знам кое да приема. Затова преднамерено те повиках при себе си, с цел да се помолиш за това на Бога и Той да ти открие истината. И което ти открие Бог, не отхвърляй да ми съобщиш.
Основавайки се на своя богоугоден живот, старецът самоуверено отвърнал на свети Кирил:
- Позволи ми, владико, да се уединя за три дни, с цел да измоля отговор за това от Бога, и ще ти оповестя това, което ми бъде намерено.
Като се затворил в своята килия за три дни, старецът молил Бог да му открие истината за Мелхиседек. Като получил отговор на молитвите си, той пристигнал при свети Кирил и му споделил:
- Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. И дано ти бъде известно, владико, че фактически е по този начин.
Свети Кирил доста се зарадвал, задето избавил душата на този дъртак, и като му благодарил, го пуснал да си върви. А старецът, като си отишъл, почнал да проповядва на всички, че Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. Така умно Божият ласкател наставил незнаещия на същинския път.
След като предстоятелствал на Александрийския патриаршески трон тридесет и две години и в продължение на целия си живот очистил Христовата Църква от всички ереси, които съществували тогава, откакто написал и доста душеполезни съчинения, свети Кирил умрял в мир в Господа. При изхода на неговата душа участвала Сама Пречистата Божия Майка, защото той правилно се потрудил за нея и доблестно се подвизавал за нейната чест. По дойстойнството си той бил присъединен към свети Йоан Златоуст и дружно с него, пламенеейки от в никакъв случай не отпадащата обич, следва пред Христа Бога и пред Пречистата Божия Майка, пребивавайки в нейната популярност, покрай нейния трон и възхвалявайки Преблагословената Дева, дружно с родения от нея същински Бог, в безконечните епохи. Амин.
След гибелта на Теофил, блаженият Кирил единомислещо бил определен на патриаршеския трон и откакто станал патриарх, неотложно отстранил от града еретиците, наричани новациани , които били сходни на фарисеите, защото се показвали праведни пред очите на индивидите и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непокварен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях. " Смъртният грях не може да се елементарни и би трябвало да се умие във второ кръщение " - такова било тяхното обучение.
Основател на тази разкол бил Новациан, който по време на ръководството на император Декий бил презвитер в Рим и след мъченическата кончина на папа Фабиан се стремял да заеме папския трон. Въпреки всичките му кроежи, той не съумял да реализира мечтаната цел и на папския трон бил определен блажени Корнилий. Завиждайки на Корнилий, Новациан почнал да плете интриги против него и му се противял във всичко.
В това време Църквата била подложена на грубо гонение от страна на езичниците и мнозина от вярващите, от боязън пред жестоките мъчения, малодушно принесли жертви на идолите, а по-късно, като се прибирали с смирение в Църквата, със сълзи изповядвали своя грях. Като виждал тяхното смирение, папа Корнилий ги приемал още веднъж в общение със светата Църква, сходно на това, както Христос приел горчиво ридаещия Петър. Презвитер Новациан се противил на папата, като казвал, че са недостойни да се намират в оградата на Христовата Църква тези, които се отрекли от Христа и са принесли жертва на бесовете. При това той произнасял ругатни против светия папа, като го наричал съобщник на идолопоклонниците. Сам той прекратил общението си с него и като събрал към себе си неколцина свои единомишленици, направил себе си втори папа в Рим. Така зародил разколът на Новациан.
Впоследствие новацианският ерес се популяризирал на всички места, като достигнал до Александрия и просъществувал тук до времето на свети Кирил. Тук новацианите позволили значително противни на православието дейности. Те правили второ кръщение над постъпващите при тях, които по-рано били кръстени в католическата Църква, и не разрешавали второбрачието, наричайки го прелюбодеен грях. При тях имало и други несмислени нововъведения.
Свети Кирил още през цялото време на своето патриаршество изгонил от Александрия тези еретици дружно с техния свещеник Теопемпт. А по-късно той се въоръжил и против враговете на човешкия жанр - нечистите духове, които прогонил от техните обиталища.
Когато в Александрия утихнали смутовете, по цялата поднебесна галактика настъпило още по-голямо неспокойствие, подбудено от ереста на Несторий, и на свети Кирил в този момент предстояло да извърши нов, още по-велик, героизъм. В Константинополската черква, след кончината на патриарх Сисиний, който бил правоприемник на Атик, на патриаршеския трон бил възведен Несторий, който пристигнал от Антиохия. Както се предполагало тогава, той бил човек корав във вярата и благодетелен по живот, само че в действителност вътрешно скрито бил разколник. Той сеел измежду вярващите, сходно на бурени измежду пшеница, семената на еретическото обучение. Отначало Несторий вършел това не персонално, а посредством своите единомишленици.
Неговата разкол представлявала от себе си нападка против Христа Бога и против Пречистата Дева - Пресвета Богородица, защото той окаяният утвърждавал, че от Дева Мария се родил елементарен човек - Христос, а не - Бог, тъй като женската вътрешност не може да вмести Бога, а - единствено човек. Според учението на Несторий, Бог Слово се съединил с Човека Иисус от самия миг на зачатието, само че единствено по берекет, обитавайки в Него като в храм. Поради това Несторий отказвал да назовава Дева Мария - " Богородица ", а я наричал - " Христородица ". Тази разкол на Несторий сеели измежду народа намиращите се при него негови последователи - свещеник Доротей и презвитер Анастасий, които били пристигнали с него от Антиохия.
И ето - измежду народа настъпили разпри и раздори: едни се противели на ереста и не желаели да имат общение с Несторий, а други, в противен случай, се съблазнявали от еретическото умуване и приемали учението на еретиците. Тази разкол внесла ужас освен в Константинопол, само че и по всички краища на земята, тъй като нечестивият Несторий написал дружно със своите единомишленици голям брой съчинения в отбрана на своето обучение, които разпространявал по близките градове, а също и в отдалечените страни, и по пустините, измежду монашестващите. С това той провокирал подобен ужас и разединение измежду християните, какъвто по-рано провокирал нечестивият Арии, който протегнал ръка да раздра Христовата одежда; защото мнозина измежду духовенството и миряните тръгнали по стъпките на Несторий, както по-рано мнозина последвали Арии.
Свети Кирил, Александрийският патриарх, като разбрал за еретическото обучение на Несторий и за триумфите на неговите проповеди, мощно се възмутил и като правилен раб и смел боец на Христа Бога и на Пречистата Божия Майка, се надигнал срещу Христовия зложелател и твърдо застанал в отбрана на достойнството на Бога и на Пресветата Богородица. Той се посочил като същински овчар на Христовите овци, който зорко следи и се грижи за сигурността на своето стадо и се бори с вълците грабители.
Най-напред свети Кирил изпратил на Несторий едно писмо, изпълнено с миролюбив дух, с което го увещавал да остави своето лъжеучение и посредством общественото изповядване на правата религия да приключи разстройването, което бил провокирал в Христовата Църква. След това, като видял, че Несторий не се изправил, той му изпратил строго обръщение, в което изобличавал неговото подвеждане. Свети Кирил писал също и на клира на Константинополската черква и до царския двор. В своите писма той ги убеждавал да не се съблазняват от учението на Несторий. Той изпратил писма и до папата на античния Рим - Целестин и до другите патриарси, в които им съобщавал за ереста на Несторий и ги молел да увещаят Несторий да се покае. Освен това изпратил писма и до всички управляващи и до епископите на другите страни и градове, в които предупреждавал всички да се пазят от въодушевление в ереста на Несторий. Тъй като тази разкол развратила, сред останалите, и доста монаси, той изпратил послания и на тях, в които им изяснявал душепагубната щета на ереста и ги предпазвал да не се прелъстят от нея. С една дума, свети Кирил не престанал да се бори против този вълк до тогава, до момента в който напълно не го прогонил от Христовото стадо.
Останалото време от своя живот свети Кирил прекарал измежду велики подвизи, грижейки се освен за своето избавление, само че и за спасението на другите, и наставлявайки мнозина на праведния път. Разказват за подобен случай от живота на светия Божий ласкател.
В Долен Египет живеел един дъртак, който бил прочут със светостта на своя живот. Но все пак той, бидейки човек некултурен и елементарен, се придържал към едно погрешно мнение. По своето незнание, старецът утвърждавал, че Мелхиседек е Божият Син. За това негово мнение било обявено на светейшия Кирил и тогава той поканил при себе си този дъртак. Знаейки, че старецът прави чудеса и е по този начин сгоден на Бога, че Бог извършва всяка негова молба, а също, че и мисли погрешно за Мелхиседек, единствено заради своята елементарност, патриархът измислил следния умен метод, с цел да го настави в същинския път: Като се обърнал добродушно към стареца, той споделил:
- Авва, апелирам те, помогни ми да разреша едно неразбиране: от една страна, разсъдъкът ме довежда до следното умозаключение, че Мелхиседек е Божият Син, а - от друга, нещо ми приказва, че това е неистинно и че той е елементарен човек и Божий архиерей. И се намирам в подозрение и неразбиране, като не знам кое да приема. Затова преднамерено те повиках при себе си, с цел да се помолиш за това на Бога и Той да ти открие истината. И което ти открие Бог, не отхвърляй да ми съобщиш.
Основавайки се на своя богоугоден живот, старецът самоуверено отвърнал на свети Кирил:
- Позволи ми, владико, да се уединя за три дни, с цел да измоля отговор за това от Бога, и ще ти оповестя това, което ми бъде намерено.
Като се затворил в своята килия за три дни, старецът молил Бог да му открие истината за Мелхиседек. Като получил отговор на молитвите си, той пристигнал при свети Кирил и му споделил:
- Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. И дано ти бъде известно, владико, че фактически е по този начин.
Свети Кирил доста се зарадвал, задето избавил душата на този дъртак, и като му благодарил, го пуснал да си върви. А старецът, като си отишъл, почнал да проповядва на всички, че Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. Така умно Божият ласкател наставил незнаещия на същинския път.
След като предстоятелствал на Александрийския патриаршески трон тридесет и две години и в продължение на целия си живот очистил Христовата Църква от всички ереси, които съществували тогава, откакто написал и доста душеполезни съчинения, свети Кирил умрял в мир в Господа. При изхода на неговата душа участвала Сама Пречистата Божия Майка, защото той правилно се потрудил за нея и доблестно се подвизавал за нейната чест. По дойстойнството си той бил присъединен към свети Йоан Златоуст и дружно с него, пламенеейки от в никакъв случай не отпадащата обич, следва пред Христа Бога и пред Пречистата Божия Майка, пребивавайки в нейната популярност, покрай нейния трон и възхвалявайки Преблагословената Дева, дружно с родения от нея същински Бог, в безконечните епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ