Георги Бояджиев работи като хамалин, за да купува лекарства на баща си – великия художник Златю Бояджиев
Великият художник Златю Бояджиев претърпява тежък инсулт през 1951 година и в продължение на повече от 10 дни е на границата сред живота и гибелта.
Връща се в Пловдив изтощен от пътя (бил е в Димитровград) и му прилошава вкъщи. Веднага бива откаран в болница и по този начин за него и фамилията му стартира огромното вървене по тъгите. След дългото лекуване остава с парализирана дясна ръка и усложнен диалект. Дори и в това положение, Златю Бояджиев не изневерява на работохолизма си.
След здравословния проблем, Златю Бояджиев стартира постепенно, само че решително да рисува с лявата си ръка – героизъм, който не е по силите на всеки. Именно по това време са сътворени и някои от шедьоврите му като „ Родопска женитба “, „ Априлското въстание “, „ Завръщане от лов “ и „ Апокалипсисите “.
В началото на 1968 година художникът прави огромна галерия на най-новите си работи в София благодарение на сина си Георги. Въпросната галерия оставя толкоз огромно усещане, че тогавашната преса го назовава „ Златен Златю “.
Пловдивският художник Димитър Киров споделя, че с помощта на сина си Георги (Жоро Бояджана), Златю съумява да пребори заболяването си. Наследникът му работил като преносвач в оризарната на Филипово, с цел да може да заплаща медикаментите и санаториумите, с които да излекува татко си.
Заради картината на Златю Бояджиев „ Баташкото кръвопролитие “, огромна част от художниците-корифеи у нас не могат да преглътнат гения му. За сметка на това си го върнали на сина му, който трябвало да кандидатства четири пъти в Академията, до момента в който бъде признат.
След това Жоро Бояджана понася върху гърба си славата на великия му татко, с който постоянно го съпоставяли, несъмнено не в негова изгода, макар, че има свои качества и постоянно се е опитвал да бяга надалеч от креативния път на Златю.
Синът на Златю Бояджиев, който напусна този свят през 2013 година има над 60 независими изложения в Пловдив, София, Варна и други градове, какт, о и десетки участия в окръжни, национални и интернационалните художествени изложения. Негови произведения има освен в Националната художествена изложба в София, а и в пловдивската художествена изложба, както и в частни сбирки у нас и зад граница.
Днес пловдивчани, а и освен те, могат единствено да съжаляват, че тези колоси към този момент не са измежду нас. Градът към този момент не е същият, само че остава споменът за тях и картините им.
За Златю Бояджиев огромният казанлъшки художник Данаил Дечев твърдял, че Златю е толкоз огромен, че за него не трябва да се споделя, тъй като той се усеща на всички места.
Източник: Уикенд
Връща се в Пловдив изтощен от пътя (бил е в Димитровград) и му прилошава вкъщи. Веднага бива откаран в болница и по този начин за него и фамилията му стартира огромното вървене по тъгите. След дългото лекуване остава с парализирана дясна ръка и усложнен диалект. Дори и в това положение, Златю Бояджиев не изневерява на работохолизма си.
След здравословния проблем, Златю Бояджиев стартира постепенно, само че решително да рисува с лявата си ръка – героизъм, който не е по силите на всеки. Именно по това време са сътворени и някои от шедьоврите му като „ Родопска женитба “, „ Априлското въстание “, „ Завръщане от лов “ и „ Апокалипсисите “.
В началото на 1968 година художникът прави огромна галерия на най-новите си работи в София благодарение на сина си Георги. Въпросната галерия оставя толкоз огромно усещане, че тогавашната преса го назовава „ Златен Златю “.
Пловдивският художник Димитър Киров споделя, че с помощта на сина си Георги (Жоро Бояджана), Златю съумява да пребори заболяването си. Наследникът му работил като преносвач в оризарната на Филипово, с цел да може да заплаща медикаментите и санаториумите, с които да излекува татко си.
Заради картината на Златю Бояджиев „ Баташкото кръвопролитие “, огромна част от художниците-корифеи у нас не могат да преглътнат гения му. За сметка на това си го върнали на сина му, който трябвало да кандидатства четири пъти в Академията, до момента в който бъде признат.
След това Жоро Бояджана понася върху гърба си славата на великия му татко, с който постоянно го съпоставяли, несъмнено не в негова изгода, макар, че има свои качества и постоянно се е опитвал да бяга надалеч от креативния път на Златю.
Синът на Златю Бояджиев, който напусна този свят през 2013 година има над 60 независими изложения в Пловдив, София, Варна и други градове, какт, о и десетки участия в окръжни, национални и интернационалните художествени изложения. Негови произведения има освен в Националната художествена изложба в София, а и в пловдивската художествена изложба, както и в частни сбирки у нас и зад граница.
Днес пловдивчани, а и освен те, могат единствено да съжаляват, че тези колоси към този момент не са измежду нас. Градът към този момент не е същият, само че остава споменът за тях и картините им.
За Златю Бояджиев огромният казанлъшки художник Данаил Дечев твърдял, че Златю е толкоз огромен, че за него не трябва да се споделя, тъй като той се усеща на всички места.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ