Разкопки може да променят представите ни за втората българска столица
Велики Преслав е първата християнска столица на България. Тази година там бяха отбелязани 1125 години от оповестяването му за столица и от възкачването на Цар Симеон Велики на престола, а Патриарх Неофит отслужи литургия в старините.
Все още не престават археологическите разкопки, като този сезон са открити артефакти, които хвърлят нова светлина върху проекта на селището.
Екипите работят в северната част на владетелската базилика, където има напластявания на селища, на некропол и структури от 9 до 14 век. Трябва да се доближи до " безплоден слой ", с цел да се разбере устройството на вътрешния град във връзка с архитектурата, уточни доктор Александър Горчев.
Резултатите са доста обнадеждаващи, тъй като изчиствайки пластовете от 15 век до 11 век, се демонстрираха основите на монументална постройка, която евентуално ще се открие на север и може да докара до смяна на визията за града, добави той. Преди години е локализирана и главната улица, която свързва Царския замък със Северната врата на външния град, известна като Желязната врата. По тази улица евентуално има огромни ансамбли, които се виждат с око, добави доктор Горчев.
В северната част на старините работят и екипът на доцент Маргарита Ваклинова и Снежана Горанова. Оттам също се надявам да излязат нови данни за града, съобщи той.-->
Разкопките на доцент Стойчо Бонев му в югозападната част наоколо до южната врата и южната крепостна стена демонстрираха, че в този регион е имало богат квартал, който евентуално е част от царските жилища, част от жилищата на висшите свещеници. Възможно е, изследвайки терените нагоре на хълма да се появят следи от книжовни школи и манастирски комплекси, уточни доктор Александър Горчев и добави, че за жалост тази година тези изследвания няма да продължат, макар, че община Велики Преслав е предложихме съфинасиране част от тези действия посредством музей.
Деян Герговски
Археолозите обаче ще работят в " предградията " на Велики Преслав - в занаятчийския център в село Златар. Археологически данни и предмети, открити на место бележат централизация огромни занаятчийски комплекси с работилници за метал в региона на Златар, Новосел и в посока Имренчево.
Последните разкопки удостоверяват тезите, че откакто Преслав престава да бъде столица, резервира ролята си на значим център.
Все още не престават археологическите разкопки, като този сезон са открити артефакти, които хвърлят нова светлина върху проекта на селището.
Екипите работят в северната част на владетелската базилика, където има напластявания на селища, на некропол и структури от 9 до 14 век. Трябва да се доближи до " безплоден слой ", с цел да се разбере устройството на вътрешния град във връзка с архитектурата, уточни доктор Александър Горчев.
Резултатите са доста обнадеждаващи, тъй като изчиствайки пластовете от 15 век до 11 век, се демонстрираха основите на монументална постройка, която евентуално ще се открие на север и може да докара до смяна на визията за града, добави той. Преди години е локализирана и главната улица, която свързва Царския замък със Северната врата на външния град, известна като Желязната врата. По тази улица евентуално има огромни ансамбли, които се виждат с око, добави доктор Горчев.
В северната част на старините работят и екипът на доцент Маргарита Ваклинова и Снежана Горанова. Оттам също се надявам да излязат нови данни за града, съобщи той.-->
Разкопките на доцент Стойчо Бонев му в югозападната част наоколо до южната врата и южната крепостна стена демонстрираха, че в този регион е имало богат квартал, който евентуално е част от царските жилища, част от жилищата на висшите свещеници. Възможно е, изследвайки терените нагоре на хълма да се появят следи от книжовни школи и манастирски комплекси, уточни доктор Александър Горчев и добави, че за жалост тази година тези изследвания няма да продължат, макар, че община Велики Преслав е предложихме съфинасиране част от тези действия посредством музей.
Деян Герговски Археолозите обаче ще работят в " предградията " на Велики Преслав - в занаятчийския център в село Златар. Археологически данни и предмети, открити на место бележат централизация огромни занаятчийски комплекси с работилници за метал в региона на Златар, Новосел и в посока Имренчево.
Последните разкопки удостоверяват тезите, че откакто Преслав престава да бъде столица, резервира ролята си на значим център.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ