Разпети петък е, най-тъжният ден за християните
Велики петък е най-тежкият ден за Божия наследник и най-тъжният ден в християнския свят. Ден, в който Пилат, подстрекаван от тълпата, която ревяла " Разпни Го ", му издал тежка присъда. В този ден Иисус, след безчет поругания, страдания, неимоверни премеждия, бил разпнат на кръста. Невинният Агнец - " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ", бил принесен в жертва за греховете на цялото човечество.
Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота. Божият Син починал, разпънат на кръст като най-позорен бандит. После бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа, споделят библейските текстове.
На този ден в Страстната седмица в храмовете е Неговото опело, а християните съпреживяват страданията и гибелта на Спасителя. Затова не инцидентно Великденския пост през днешния ден е изключително непоколебим: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).
Тайнството на този най-тежък за християните ден
се е запазило и в националните обичаи на предците ни. В този ден вярващите пречистват душите и отварят сърцата си към положителното. Народът споделя, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне.
Затова на Разпети петък не подхващали никаква работа. Хората вярвали, че в случай че нарушават тази възбрана, ще ги сполети непоправима неволя. Преди изгрев слънце дамите ходели да берат здравец и други полски цветя, които носели в църквата.
След празничната молитва и алегорично заравяне на Спасителя богомолците в храмовете се провират под масата, отецът ги благославял и им дава осветени цветя за здраве. Цветята се оставят пред иконата и се пазят до идващия Разпети петък. Някога с тях дамите лекували заболели деца, слагали ги под възглавницата срещу нерешителност или кадяли с тях хора, които били урочасани.
На Велики петък девойките вземали мая и замесвали тесто за великденския ритуален самун. Приготвяли няколко типа погачи, кошара, харман, яйченик, пъстър колак, вилиден, родан и прочие На най-голямата погача правели декорация – с червени яйца, към които моделирали отворена врата - с цел да „ влиза берекета в къщата ”. Другите хлябове били дребни, украсени с по едно алено яйце или пък с дупка в средата, в която слагали китка здравец. Наричали ги кукли и ги раздавали на първия посетител на Великден, на кумицата, на децата в къщата.
Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота. Божият Син починал, разпънат на кръст като най-позорен бандит. После бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа, споделят библейските текстове.
На този ден в Страстната седмица в храмовете е Неговото опело, а християните съпреживяват страданията и гибелта на Спасителя. Затова не инцидентно Великденския пост през днешния ден е изключително непоколебим: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).
Тайнството на този най-тежък за християните ден
се е запазило и в националните обичаи на предците ни. В този ден вярващите пречистват душите и отварят сърцата си към положителното. Народът споделя, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда дружно с Богочовека, съпричастно е на неговата гибел и заравяне.
Затова на Разпети петък не подхващали никаква работа. Хората вярвали, че в случай че нарушават тази възбрана, ще ги сполети непоправима неволя. Преди изгрев слънце дамите ходели да берат здравец и други полски цветя, които носели в църквата.
След празничната молитва и алегорично заравяне на Спасителя богомолците в храмовете се провират под масата, отецът ги благославял и им дава осветени цветя за здраве. Цветята се оставят пред иконата и се пазят до идващия Разпети петък. Някога с тях дамите лекували заболели деца, слагали ги под възглавницата срещу нерешителност или кадяли с тях хора, които били урочасани.
На Велики петък девойките вземали мая и замесвали тесто за великденския ритуален самун. Приготвяли няколко типа погачи, кошара, харман, яйченик, пъстър колак, вилиден, родан и прочие На най-голямата погача правели декорация – с червени яйца, към които моделирали отворена врата - с цел да „ влиза берекета в къщата ”. Другите хлябове били дребни, украсени с по едно алено яйце или пък с дупка в средата, в която слагали китка здравец. Наричали ги кукли и ги раздавали на първия посетител на Великден, на кумицата, на децата в къщата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ