Велики четвъртък e! Христос е предаден и осъден на смърт
Велики четвъртък е - най-важният ден от Страстната седмица.
В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица е възпоменание за Тайната вечеря.
На Велики четвъртък Господ Исус Христос направил пасха в дома на един гражданин на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и споделил: ''Не пристигнах да послужвам, а да послужа''.
В тези дни това е бил обред, който поради прашните пътища е бил наложителен при влизане в къщата. Изпълнявал се е от прислужниците на дома. Христос заема мястото точно на този прислужник и дава образец на своите възпитаници по какъв начин да си служат един на различен. Урок, който е доста настоящ за нас. Ние сме провокирани и през днешния ден да служим – в фамилията, в църковната общественост, в обществото. Да си водач не значи единствено да се големееш, само че и да служиш на другите. Исус демонстрира примирение, само че и насочва към доста значима част от водачеството. Истински огромен е този, който носи отговорност и товар, който служи на близък си “.
После Спасителят открил св. свещенодействие Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си благосклонност Господ и на нас дава опция да одобряваме Неговото същинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като одобрявам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим посредством чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за обич към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, тъй като той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя и залавянето Му.
Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отхвърля да отхвърли, че е Син Божий, и го осъждат на гибел поради изказванията му, че е „ цар на юдеите “.
Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е одобрена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.
Съгласно римския закон предявяването на иск за царска купа е рисково закононарушение. На въпроса на Пилат „ Ти цар ли си на юдеите? “ Христос дава отговор „ Ти го сподели “. Това фразеология в еврейската тирада има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е признат за позитивен и че като Бог има власт над всички царства.
По време на тестването на Исус дамата на Пилат му пратила прислужник да му каже: „ Не правете нищо на Този Праведен, тъй като през днешния ден насън доста пострадах за Него! ”.
Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски шеф на региона Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели облекла (символ на претендент за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това демонстрира, че го възприема единствено като занимателен кандидат за юдейския трон и не го смята за рисков нарушител. Вероятно тъкмо по този начин Пилат схваща Ирод, защото загатва пред първосвещениците, че Ирод не е разкрил в Исус нищо почтено за гибел.
В библейските текстове за Велики Четвъртък светите отци са ни завещали да спомняме четири събития в този ден:
Божественото умиване (на нозете),
Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства,
усърдната молитва на Господа и
най-после - измяната на Иуда.
В националния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се подготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.
Според един текст, непокътнат в манастира „ Св.Анастасий ” покрай Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е обвързван с една легенда за Мария Магдалена.
Когато девата пристигнала в Рим, тя се показала пред римския император Тиберий, подала му едно алено яйце и споделила: „ Христос възкръсна ”. Така тя посочила своята религия и любов към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражателство, почнали да си раздават червени яйца.
Според някои учени обаче този бит е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в.
И през днешния ден в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се назовават парашки. Етимологично те се свързват с антична славянска дума, която значи „ гръм, мълния ” и имат семантична връзка със славянския господ Перун – богът на гръмотевиците. А името на този господ у полабските славяни и през днешния ден звучи като Четвъртък.
Традиционно дамите боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в алена багра, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък.
С него бабите търкали челцата на дребните деца и ги благославяли: „ Да сте червени и здрави като дядо Великден! ”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ.
Пазели го до идващия Великден, тъй като вярвали, че яйце, боядисано в алено, има магическа мощ. Затова алено яйце слагали в чеиза на момите – за благополучие и шанс в брака. С такова яйце дамите заплашвали градоносните облаци и прогонвали стихии и гръмотевици. А други - заравяли в градина или равнища, да пази посевите от естествени бедствия.
С времето почнали да се вършат и писани яйце. В тях девойки и млади невести влагали целия си гений, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични детайли. Димитър Арнаудов не инцидентно ги е нарекъл „ прототип на националното картинно изкуство ”.
Широко публикувано измежду българите е поверието, че в среднощ на Велики Четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали измежду околните си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест дамите приготвяли обредни питки, които раздавали измежду близки и съседи.
По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин, както боядисаните в алено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя също алено яйце.
