Великденското яйце - универсален символ на живота
Великденското яйце е повсеместен знак на живота и поради това е възприето и от християнската църква като олицетворение на Възкресението. Мария Магдалена първа научила, че Исус Христос е възкръснал. Рано сутринта тя отишла в градината, където бил Божият гроб, с цел да помаже с ароматно миро израненото Христово тяло. Като се доближила, Мария намерила камъка, който затулвал входа в гробницата, търкулнат встрани и отсреща й се появил възкръсналият Господ.
Мария Магдалена дружно с другите възпитаници обикаляла от място на място и на всички места разказвала за гибелта и възкресението на Исус Христос и за Неговото обучение. Веднъж тя пристигнала в Рим и влезнала в императорския замък. Някога Мария била знатна и богата, по тази причина като я познали, я пуснали да влезе при император Тиберий. В тези времена всички хора, които влизали при него, му носели някакъв подарък. Богатите му поднасяли скъпоценности, а бедните — това, което имали. Мария, в миналото богата жена, в този момент пристигнала без нищо, единствено с вярата си в Исус Христос. Приближила се към императора и му поднесла нормално кокоше яйце.
— Христос Воскресе!
— Как може някой да възкръсне от мъртвите?! — учудил се императорът. — В това е толкоз мъчно да се повярва, колкото и в това, че бяло яйце може да стане алено.
В същия момент яйцето в ръката му станало алено. Императорът мълчал учуден.
— Воистина Христос воскресе! — споделила Мария Магдалена. — Така, както в действителност това яйце стана алено!
Така, с думите „ Христос Воскресе! “ било харизано първото великденско яйце.
Възкресението е възобновление за новия живот, червеното е кръвта на Христос, пролята за спасението на човечеството, уточни Ракшиева. Според нея българският народ има комбинация от вярвания, съчетаваща християнски упования и показа с националните такива. Червеният цвят е претрупан от националната религия с особена магическа мощ да прогонва злото, добавя специалистът.
Първото яйце е алено и не е писано
Задължително първото яйце е алено и не е писано. Това е така наречен Велико яйце, което е хубаво да е снесено на самия Велики четвъртък. След като дамите сложат точици по челата и бузките на децата и пребаят, първото яйце се слага пред иконата, където през цялата година пази къщата от зло и носи шанс, цялост, благосъстояние, изобилие. Ако някакво злополучие връхлети къщата, яйцето се изнася на открито, с цел да го спре. С яйцето могат да отвръщат вода на болния, с цел да го лекуват. Едно време са употребявали естествени оцветители – корени от брош, люспи от лук, риган, коприва, спанак, кукуряк, ябълкови кори, орехова шума, с цел да могат стопанките да боядисат яйцата в жълто, оранжево, жълто-зелено, като синият цвят се е появил малко по-късно. Яркочервен цвят дамите реализирали, като употребявали трески от алено бразилско дърво.
Боядисването на яйца е женска работа
Рано сутринта на Велики четвъртък стопаните дебнат кокошките и първото снесено за деня яйце е и първото, което боядисват – наложително в алено. С него бабата натрива бузките на децата и лицата на момите и булките в дома, които благославя с думите: „ Да си бял(а) и червен(а) като алено яйце “. Това се прави за здраве и да са защитени от вълшебства, уроки и зли сили. На този ден, още преди да изгрее слънцето, дамите поставят две червени яйца в решето, постлано с червен плат, и го слагат на източно ревю, с цел да ги „ види “ Слънцето като изгрее. После го поставят пред иконата – да пази дома, и то стои там до идващия Великден. Някъде слагат яйцето в раклата при чеиза на момата. Когато завали градушка, изнасят яйцето на открито в двора, с цел да спре градушката. Ако някой се разболее, яйцето е употребявано като лек.
В края на годината счупват яйцето и гадаят по него. Ако е сухо и не се е развалило, всички в къщата ще са здрави – хората и животните, а урожаят ще е добър. Ако яйцето е развалено и почерняло, значи, че предстоят несгоди, болест, даже гибел. Народът обаче твърдо е вярвал, че това яйце, снесено навръх Велики четвъртък, няма по какъв начин да се скапе! После пускат яйцето от иконата в реката или го заравят в градината. Броят на боядисаните яйца нормално дава отговор на броя на членовете на фамилията. За оцветители употребяват естествени 
багрила – отвари от билки, ядки и други Приготвя се и обособена кошничка за кумовете. Яйце се подарява на всеки посетител, прекрачил прага на къщата. Особен смисъл имат така наречените писани яйца, наричани още шарени перашки.
Те не са предопределени за ястие, а се подаряват на изключително близки и обичани хора и се пазят като безценен спомен. За спомагателна декорация се употребяват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък. В манастирите се е практикувал различен метод за украса– благодарение на дребни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги. Много от дълго време е имало гравиране на яйца от монасите в манастирите, защото те разполагали с тънки принадлежности, с които правели микроскопични резби. Затова върху повърхността на предварително боядисаното яйце гравирали евангелски подиуми, кръстове и разнообразни изображения, свързани с живота и страданията на Христос. За страдание, нямаме непокътнат нито един пример - тези яйца са били подарявани на поклонници или на известни персони.
В България е преобладавало изписването на яйцата с химикалка и като цяло с това и с боядисването им се занимавали единствено дамите. С нашарване на типовете оцветители се трансформирали и техниките на боядисване. Има и различен вид, при който сухи люспи от кромид лук се нарязват с ножица на дребни късчета и намокреното яйце се овалва в тях. Люспите се прикрепят с марля, след което се пускат в контрастна багра, да вземем за пример яркосиня, или зелена. Люспите изпускат жълто, то се примесва с тези цветове и става доста забавна пъстра мозайка върху яйцето.
Сега има и метод за боядисване с пяна за бръснене. Покапват се от другите цветове по нея, размесват се с пръчица, с цел да образуват забавни, красиви фигури и яйцето престоява в смесицата 5-10 минути. Или разнообразни цветове лак за нокти, насипани в паничка с вода, образуват на повърхността забавно цветно покритие, което може да образува разнообразни фигури по яйцето. То не трябва да се пипа с ръце, а да се извади с щипка, с цел да не останат отпечатъци. От ненужни цветни копринени вратовръзки могат да се отрежат късчета, да се обвият към яйцето, да се пристегнат с ластиче, или с конец, след което дружно с него да бъдат пуснати и варени в горещата вода. Така щампата от коприненото парче се придвижва върху повърхността на яйцето. Съществуват стикери, ваденки, в последно време доста съвременен е декупажът.
В България по великденските яйца никога няма черен цвят. Веднага, щом прекрачим границата, още в Сърбия, той се появява и може да бъде декор на цялата рисунка. У нас се приказва единствено за алено яйце. Дори и да боядисваме в други цветове, отново споделяме, че червим яйцата. Другата специфичност е, че при изписване с восък, нашата химикалка е дебела и с нея не могат да се вършат доста фини орнаменти.
Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI в. В Западна България шарените яйца се назовават „ перашки “ – смята се, че името идва от праславянската дума „ пер “ със значение „ удрям, удрям; бие град, удря гръм “, и от името Перун – славянският господ на гръмотевиците, чийто ден е четвъртък. Оттук и онаследената традиция да се боядисват яйцата в четвъртък.
Трапезата на този ден е богата – обредни хлябове с разнообразни шарки (боговица), разнообразни ястия с агнешко, козунак и най-много червени яйца. Три са главните хранителни детайли, свързани с празника – великденското яйце, 
хлябовете и печеното агне. В България дамите месят обредни хлябове, в които се поставят яйца. В България козунакът е пристигнал в интервала 1915–1920 година Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
На Великден всички фамилии се събират в черковния двор или на някоя поляна, особено избрана за сборове и общи трапези. Фамилиите си имат тъкмо несъмнено място, където постилат шарените си черги. В специфичен месал всяка господарка носи от великденския самун, боядисаните яйца, част от печеното агне и „ куклите “ за децата – това са дребни хлебчета, наречени „ великденски кукли “, за момченцата – дребосъче, а за момиченцата – гълъб, знак на Светия Дух. Великденските яйца се носят на църковната работа. И когато свещеникът каже „ Христос Воскресе! ”, хората излизат от храма и се сборват с яйцата. Отговяването от поста става точно с великденско яйце. Вярва се, че този, на който яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Търсенето на най-здравото яйце е измежду най-неотменимите обичаи. Черупките от счупените яйца се залепват с тесто на горния предел на вратите, с цел да не влезе зло у дома.
В Ихтиманско е съхранен неповторим жанр – там рисунката се прави с восък и избрани елементи от нея се оцветяват с бои, които дамите подготвят от жълтъка на яйцето, разбъркан с боички на прахуляк. Това нещо не се среща в другите страни, то е характерно за българската национална просвета, акцентира етнологът. Отпечатването на тревички, цветчета, прикрепени с марля, или с чорап, като техника, съществува в цяла Европа. Също растенията, които се употребяват за багренето на яйцата, в множеството случаи, са едни и същи. По думите й печатите върху яйцата могат да се изчистят бързо с пепел от печката на дърва и с микрофибърна кърпичка. Домакини ги отстраняват и благодарение на пила за нокти. Тя дефинира изписването на яйцата като хубост и хармония, символика и фикция.
Яйцето се употребява и за вълшебства
Според националната религия яйцето крие невероятна магическа мощ – то защищава от зли демонични сили. С него се вършат и скапват вълшебства. При посрещане на булката в новия дом, свекървата пуска през пазвата й яйце, с цел да е плодовита. Същото обредно деяние се прави от кумата, когато разбулва младоженката при първото й отиване за вода.При първото къпане на новороденото бабата слага във водата яйце, с цел да бъде по-здраво и защитено от зли духове.
При гибел на мястото, където е починал индивидът, се чупи яйце, с цел да не почине различен и с цел да не се връща душата на покойника. Възрастни дами заравят в гробовете варени яйца, с цел да не се трансфорат мъртвите във вампири. Магьосниците заравят яйца под прага на къщата или край огнището, хвърлят развалени яйца в градините и кошарите, с цел да причинят несгоди и заболявания. Яйца се подаряват наложително и на лазарките, с цел да не вали градушка през лятото. Вярва се, че яйцата на някои птици имат магическа мощ. Яйцата на орела и лястовицата не се пипат, тъй като ще вали градушка или родителите на причинителя ще починат. С яйцата на щъркел или авлига се вършат вълшебства за обич и зачеване.
Инфо: www.sanovnik.at
