Томина неделя - Великден на покойниците
Великденският цикъл продължава с Томина неделя, неделята в края на Светлата седмица след възкресението на Христа. В този ден се уважава Св. Тома, единият от Апостолите, още прочут с прозвището Тома Неверни. Имен ден на Томина неделя честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
Това име му е обещано, тъй като, когато мълвата за изчезналото от пещерата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал на чудото на Възкресението и изискал доказателство - да пипне раните на Исус от приковаването на кръста.
Библията споделя, че в неделята след гибелта си Христос отишъл при апостола и му споделил: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали. " Тома се засрамил от неверието си и коленичил пред Спасителя и помолил за амнистия. Тома е знак на човешката уязвимост, на търсенето на доказателство за чудото, без религия, че въобще е допустимо. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството.
На Петдесетница апостолите трябвало да изберат между тях кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На деятел Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той сторил доста чудеса и покръстил доста християни. Повярвала и дамата на един от царете и се покръстила. Тогава той се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тюрма и в огнена пещ. Но апостолът все оставал незасегнат. Накрая Тома умрял, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.
В националния календар Томина неделя е обречена на мъртъвците. В събота се боядисват яйца още веднъж и се носят на гробища, дружно с козунак и хората си ги подават между тях. По канон нищо не се оставя на гроба, с изключение на да се възпламени свещ и да се прелее с вино и вода.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден”, „ Сувия”, „ Сувинден”. Тачи се за попречване на суша. Според националните показа този ден е „ хаталия”, т. е. неприятен ден. Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за " да не се подвига " млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: ”Тука да остане топаллъка!” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита " Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа”! Наричат този ден и „ Великден на умрелите”, тъй като дамите носят и раздават на гробището червени яйца за „ Бог да прости”.
Това име му е обещано, тъй като, когато мълвата за изчезналото от пещерата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал на чудото на Възкресението и изискал доказателство - да пипне раните на Исус от приковаването на кръста.
Библията споделя, че в неделята след гибелта си Христос отишъл при апостола и му споделил: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали. " Тома се засрамил от неверието си и коленичил пред Спасителя и помолил за амнистия. Тома е знак на човешката уязвимост, на търсенето на доказателство за чудото, без религия, че въобще е допустимо. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството.
На Петдесетница апостолите трябвало да изберат между тях кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На деятел Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той сторил доста чудеса и покръстил доста християни. Повярвала и дамата на един от царете и се покръстила. Тогава той се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тюрма и в огнена пещ. Но апостолът все оставал незасегнат. Накрая Тома умрял, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.
В националния календар Томина неделя е обречена на мъртъвците. В събота се боядисват яйца още веднъж и се носят на гробища, дружно с козунак и хората си ги подават между тях. По канон нищо не се оставя на гроба, с изключение на да се възпламени свещ и да се прелее с вино и вода.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден”, „ Сувия”, „ Сувинден”. Тачи се за попречване на суша. Според националните показа този ден е „ хаталия”, т. е. неприятен ден. Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за " да не се подвига " млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: ”Тука да остане топаллъка!” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита " Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа”! Наричат този ден и „ Великден на умрелите”, тъй като дамите носят и раздават на гробището червени яйца за „ Бог да прости”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ