Великденче
Великденче /Veronica/ е растителен жанр от семейство Живовлекови /Plantaginaceae/. В рода влизат към 300 типа. У нас се срещат сред 40 и 50 типа, според от таксономичната идея (някои типове се отделят в независим жанр Pseudolysimachion). Родът в България включва едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения, и дребни храстчета. Видовете на рода са публикувани из цялата страна - някои се срещат на морското ниво, други - в полята и горите, и трети - на най-високите планински върхове. Името на растенията от рода идва от времето, когато те цъфтят (април - май), когато се чества и Великден.
Особено известно е лечебното великденче /Veronica officinalis/. To е многогодишно тревисто растение, с пълзящо или повдигнато стъбълце, високо до 30 см. Листата са елипсовидни или назад яйцевидни, назъбени, окосмени, с къса ръкохватка. Цветовете са бледосини, събрани в гроздовидни съцветия, с 4 - листна чашка. Цъфти напролет и при започване на лятото. Лечебното великденче е публикувано из широколистните и иглолистните гори.
История на великденчето
Когато римляните завладели населяваните от германите земи, с помощта на локалното население те се срещнали с великденчето - най-цененото от германите лечебно растение. То носело наименованието основен изцерител на всички недъзи, а и до ден сегашен народът го назовава изцерение от всичко. Римляните бързо се убедили в многото му лечебни свойства. Когато те желали да създадат комплимент на значим човек, изтъквали, че той имал толкоз положителни качества, колкото и скъпото великденче.
Великденчето, наричано от народа още главун и змиено грозде. При допиране листата елементарно падат - отсам идва наименованието мъжка честност. Още от прастари времена лечебно растение е обичана добавка към кръвопрочистващи чайове и дружно с пресни връхчета от коприва оказва помощ за излекуването на хронични екземи. В предишното се е употребило и при противен старешки сърбеж.
Състав на великденче
В състава на великденчето влизат дъбилни и горчиви субстанции, етерично масло, органични киселини, смоли и др.
Отглеждане на великденче
Великденчетата са извънредно непридирчиви към изискванията на битие, единственото, без което не могат, това е изобилното слънчево греене. Някои типове, като вирджинското и тинтявовото великденче, са влаголюбиви, само че множеството устоят на суша. Към почвата нямат съвсем никакви условия, само австрийското и класовидното избират да порастват на каменисти места.
След прецъфтяването се подрязват и тогава се развиват нови листа, които обновяват растението. Размножаването се случва посредством семена, посредством резници и посредством делене. Най-лесно става с разделяне рано напролет или през август. Възможно е и самозасяване.
Събиране и предпазване на великденче
Като лекарствено средство се използва надземната част на великденчето. Най-ефикасни са тези растения, които порастват по горските окрайнини и под дъбовете. Те се берат по време на цъфтежа от юни до юли. Събраният материал се пречиства от примеси, пръст и др, след което се разстила на сянка или се суши в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената дрога има зелен цвят, тя е без миризма и с нагарчащ усет.
Ползи от великденче
Великденчето работи успокояващо. Чаят от великденче намалява високите стойности на холестерин в кръвта. При невроза, дължаща се на психическо пренатоварване, чаша чай преди лягане прави чудеса с успокояващия си резултат.
Хората, които се занимават най-вече с мисловен труд, е добре да пият всяка вечер преди лягане по чаша чай от великденче, защото работи чудесно за ободряване на паметта и отстранява световъртежа. Освен това действието на растението е меко и нормално без противопоказания.
Великденчето се предлага още при жълтеница, песъчинки в бъбреците, подагра и ревматизъм. Прясно изцелен сок от цъфтящата билка се ползва с триумф при хронични кожни възпаления и екземи, като се приема по една чаена лъжичка два - три пъти дневно.
Възпалени и мъчно зарастващи рани на първо време се промиват с запарка от великденче, по-късно от горната страна се поставя марля, напоена с прясна запарка, прави се топла превръзка и по този начин се нощува.
При ревматизъм и подагра можете да облекчите болката си с смес от великденче - външно с масажи, а вътрешно - три пъти на ден по 15 капки в малко вода или чай.
Чаят от свежа билка се счита за по-ефикасен, в сравнение с от изсушена. Препоръчва се най-малко две седмици в годината да се пият по две чаши чай на ден с профилактична цел - като се изключи че попречва развиването на атеросклерозата, посредством кръвопречистващото си деяние великденчето дава нова разтегливост на тялото.
Освен това дрогата влиза в състава и на доста комбинирани билкови чайове. Великденчето се понася от слаби и чувствителни хора като положително средство за стомаха с благотворно деяние, което подтиква и храносмилането. Отстранява и наслузявания на стомаха, както и чревни разстройства.
Народна медицина с великденче
Българската национална медицина ползва отварата от великденчето най-често при ангина, трахеити, бронхити, астма, суха кашлица.
Пригответе чая от великденче, като залеете една претъпкана чаена лъжичка билка (или билкова смес) с 250 мл кипяща вода. Оставете билката да се запари 3-5 минути и прецедете.
От равни количества пресни връхчета от коприва и великденче се сварява чай с кръвопречистващо деяние и за лекуване на екземи.
От равни количества грудка целина и великденче се подготвя запарка чай за свежа памет против неврастения и меланхолия.
От равни количества полски хвощ и великденче можете да приготвите чай против неочаквани пропуски в паметта, като приемате напитката минимум 2 седмици по две чаши на ден.
При жълтеница, болки в черния дроб и далака пригответе чай от 50 г корени от глухарче, 25 г цветове от синя жлъчка (цикория), 25 г лазаркиня и 50 г великденче.
Народната медицина предлага следната рецепта за сок от великденче: Пресните съцветия се измиват и до момента в който са мокри, се изстискват в сокоизтисквачка. Сокът се налива в дребни шишенца и се съхранява в ледник.
Също по този начин можете да приготвите и смес от великденче. Еднолитрова бутилка се цялостни до стеснението на гърлото с цъфтяща ситно нарязана дрога, долива се догоре с 40 - градусова домашна плодова ракия или водка и се оставя две седмици на слънце. Филтрира се и се държи на студено.
