Сурт: Гигантският бог на огъня и апокалипсиса от скандинавската митология
Великани, полубогове, джуджета и елфи - всички тези същества вършат скандинавската митология толкоз колоритна и завладяваща. Съхранени за потомците в скандинавските саги и ръкописи, тези легенди и митове са изпълнени със същества, които играят решаваща роля в скандинавската просвета и еднаквост. Едно от тях е Сурт, мистериозен и всесилен Йотун - исполин, за който е предсказано, че ще изиграе решаваща роля в съдбовния завършек на света.
Възходът на Сурт по време на последната борба на света
От всички старонорвежки митични същества Сурт е едно от най-старите. Неговото име е измежду първите документирани, най-известните от които са исландските саги и фамозната " Прозаична Еда ". В превод името на Сурт означава безусловно " черният " или " рошавият " и може да се свърже с връзката му с огъня.
Предсказано е, че Сурт ще бъде решаваща фигура в Рагнарьок - последната борба, в която светът ще бъде погубен. Носейки огромния си пламенен меч, Сурт ще влезе в борба против Аси, скандинавските богове, и персонално ще се бие с господ Фрейр. След това пламъците, които той носи, ще обзет целия свят. В някои източници той се свързва и с Муспелхайм, огромно царство на огъня в скандинавската космология.
Рагнарьок в старонорвежката митология е съдбовният завършек на света. Предхожда го Фимбулвинтер - поредност от три поредни и доста сурови зими, последвани от безчет войни. Тъй като целият живот на Земята умира, боговете са обречени да водят последна борба против Йотнар - великаните - и доста други чудовищни същества. В борбата всички ще загинат, а светът ще бъде удавен в огромен потоп и по този начин ще бъде комплициран край. По-късно целият свят ще стартира отначало, в един мощен цикъл на гибел и прераждане.
The ancients’ fear of the heat and drought of the summer, a danger to the life of prehistoric man.
— Ancient Origins (@ancientorigins)
И в тези събития Сурт заема особено място. По време на борбите при Рагнарьок господ Фрейр убива всесилен исполин на име Бели ( " Рояк " ). За да отмъсти за него, Сурт тръгва на борба против " проклятието на Бели ", т.е. Фрейр. Във всички разкази, в които се загатва, Сурт е разказан като доста могъщо създание, способно на огромни опустошения с помощта на огромния си огнен меч.
В глава " Гюлфагининг " на " Прозаичната Еда " се споделя, че: " в края на света той [Сурт] ще отиде да води война, ще победи всички богове и ще изгори целия свят с огън ".
Бог от Юга, който ще изгори земята
Няма никакво подозрение, че произходът на Сурт далеч предхожда старонорвежката цивилизация и нейните легенди. Сурт е доста по-стар, затвърден във вярванията и наблюденията на палеонтонците и протоевропейците.
Сведенията за това се крият в описанията на Сурт: той постоянно е " от юг " и постоянно е обвързван с огън, топлота и пламък. Вероятно произходът на Сурт се крие в страха на хората от сушата и ужасяващата горещина през лятото - която постоянно е била сигурен завършек на живота за праисторическия човек.
Съществува огромна възможност колосът Сурт да е просто въплъщение на сушата и пагубната слънчева горещина, които могат да доведат до климатичните промени и " огромните наводнения ", за които се предсказва, че ще настъпят.
В Исландия, да вземем за пример, има доста топоними, които носят името Сурт, и всички те произлизат от предхристиянския интервал на този народ. И, което не е изненадващо, множеството от топонимите са свързани с вулкани и пещери.
Съществуват и съществени доказателства, че Сурт е бил по някакъв метод почитано създание, като локалните поданици са прекосявали огромни дистанции, с цел да посетят специфична пещера, в която се счита, че е живял Сурт.
Там те принасяли жертви под формата на птици, дивеч, овце и кози. Вероятно това са правили първите викингски заселници в Исландия, с цел да предотвратят вулканична активност, за която са вярвали, че е дело на огромния огнен колос Сурт.
Вестникът на края на света
В другите скандинавски еди и саги, Сурт почти постоянно се загатва в един и същи подтекст - като всесилен колос, който господства в борбата при Рагнарьок и по-късно изгаря света. Крайната му орис обаче е незнайна. Подобно на всички останали същества и богове, той също евентуално умира в края на света, само че по какъв начин, не знаем.
Знаем обаче, че не всички хора на Земята са били победени от ужасяващия огън на Сурт. В скандинавската митология двама души се скрили в гората на Ходмимис Холт. Те били Лиф и Лифтрасир и намерили там леговище от самото начало на Фимбулветр и против огъня на Сурт. Те се хранели с роса и " от тях произлезли генерации ", които още веднъж населили безплодната земя. Така че Сурт - в последна сметка - не е бил разрушител на всички.
Възходът на Сурт по време на последната борба на света
От всички старонорвежки митични същества Сурт е едно от най-старите. Неговото име е измежду първите документирани, най-известните от които са исландските саги и фамозната " Прозаична Еда ". В превод името на Сурт означава безусловно " черният " или " рошавият " и може да се свърже с връзката му с огъня.
Предсказано е, че Сурт ще бъде решаваща фигура в Рагнарьок - последната борба, в която светът ще бъде погубен. Носейки огромния си пламенен меч, Сурт ще влезе в борба против Аси, скандинавските богове, и персонално ще се бие с господ Фрейр. След това пламъците, които той носи, ще обзет целия свят. В някои източници той се свързва и с Муспелхайм, огромно царство на огъня в скандинавската космология.
Рагнарьок в старонорвежката митология е съдбовният завършек на света. Предхожда го Фимбулвинтер - поредност от три поредни и доста сурови зими, последвани от безчет войни. Тъй като целият живот на Земята умира, боговете са обречени да водят последна борба против Йотнар - великаните - и доста други чудовищни същества. В борбата всички ще загинат, а светът ще бъде удавен в огромен потоп и по този начин ще бъде комплициран край. По-късно целият свят ще стартира отначало, в един мощен цикъл на гибел и прераждане.
The ancients’ fear of the heat and drought of the summer, a danger to the life of prehistoric man.
— Ancient Origins (@ancientorigins)
И в тези събития Сурт заема особено място. По време на борбите при Рагнарьок господ Фрейр убива всесилен исполин на име Бели ( " Рояк " ). За да отмъсти за него, Сурт тръгва на борба против " проклятието на Бели ", т.е. Фрейр. Във всички разкази, в които се загатва, Сурт е разказан като доста могъщо създание, способно на огромни опустошения с помощта на огромния си огнен меч.
В глава " Гюлфагининг " на " Прозаичната Еда " се споделя, че: " в края на света той [Сурт] ще отиде да води война, ще победи всички богове и ще изгори целия свят с огън ".
Бог от Юга, който ще изгори земята
Няма никакво подозрение, че произходът на Сурт далеч предхожда старонорвежката цивилизация и нейните легенди. Сурт е доста по-стар, затвърден във вярванията и наблюденията на палеонтонците и протоевропейците.
Сведенията за това се крият в описанията на Сурт: той постоянно е " от юг " и постоянно е обвързван с огън, топлота и пламък. Вероятно произходът на Сурт се крие в страха на хората от сушата и ужасяващата горещина през лятото - която постоянно е била сигурен завършек на живота за праисторическия човек.
Съществува огромна възможност колосът Сурт да е просто въплъщение на сушата и пагубната слънчева горещина, които могат да доведат до климатичните промени и " огромните наводнения ", за които се предсказва, че ще настъпят.
В Исландия, да вземем за пример, има доста топоними, които носят името Сурт, и всички те произлизат от предхристиянския интервал на този народ. И, което не е изненадващо, множеството от топонимите са свързани с вулкани и пещери.
Съществуват и съществени доказателства, че Сурт е бил по някакъв метод почитано създание, като локалните поданици са прекосявали огромни дистанции, с цел да посетят специфична пещера, в която се счита, че е живял Сурт.
Там те принасяли жертви под формата на птици, дивеч, овце и кози. Вероятно това са правили първите викингски заселници в Исландия, с цел да предотвратят вулканична активност, за която са вярвали, че е дело на огромния огнен колос Сурт.
Вестникът на края на света
В другите скандинавски еди и саги, Сурт почти постоянно се загатва в един и същи подтекст - като всесилен колос, който господства в борбата при Рагнарьок и по-късно изгаря света. Крайната му орис обаче е незнайна. Подобно на всички останали същества и богове, той също евентуално умира в края на света, само че по какъв начин, не знаем.
Знаем обаче, че не всички хора на Земята са били победени от ужасяващия огън на Сурт. В скандинавската митология двама души се скрили в гората на Ходмимис Холт. Те били Лиф и Лифтрасир и намерили там леговище от самото начало на Фимбулветр и против огъня на Сурт. Те се хранели с роса и " от тях произлезли генерации ", които още веднъж населили безплодната земя. Така че Сурт - в последна сметка - не е бил разрушител на всички.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ