Велика събота е - последният ден от Страстната седмица. Ден

Велика събота е - последният ден от Страстната седмица. Ден за примирение и молебствия. Позволено е обаче в този ден да се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци, както и да се боядисват яйца.
 
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
 
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предсказал възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Исуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
 
А страданията Христови са въведения към безконечния живот. На Велика събота нормално се служи утреня (като всяка утреня, и тя е по здрач на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, пристигнали на гроба.
 
Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с народа със запалени свещи обикалят към храма. Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена от влизането на " живота на света " в гибелта.
 
Вечернята на Велика събота се служи дружно с Литургията на св. Василий Велики.Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
 
Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта.
 
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в доста храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
 
Възкресението на Божия наследник ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден. Точно в среднощ православните християни ще се поздравят с " Христос воскресе! ".