Векторите на изборната ориентация за Европарламент тази година сякаш са

Векторите на изборната ориентировка за Европарламент тази година като че ли са в посоките " Европа за нас си " - т.е. " Европа на нациите ", и " Европа на демократичните полезности ", т.е. приемливост към свои и непознати, към ориентации и право на разграничение. Не е мъчно да се схематизират двете тези с две показа. Едната е за Европа като цитадела на благоденствието и строгостта. Тя е с високи кули и яки стени, зад които се работи висококвалифицирано, хапва се, пийва се и се добрува. А извън се тълпи многомилионно голям брой от напористи чалмаджии, полуголи негри с големи фамилии от подсмърчащи отроци и фанатични доктринери с неприятен искра в очите и калашници под халатите.  
Другата е на Европа, която 

вири високо цивилизаторския факел на просвещението, 

храни гладните и утешава афектираните. Тя приема пришълците драговолно през необятно отворените крепостни врати, тъй като другояче скоро няма да има кой да работи за изхранване на застаряващото й население от внуци на колонизатори и обеднели джентълмени. Новодошлите учат " Алонс анфан де ла патри ", " Аз съм българче " и други реликвени напеви и вливат млада кръв в инак изнемощяващия континент.
И двата вектора имат своите захарчета и плашилки. Какво тъкмо ще стане - един бог знае. Лично аз не считам, че изборите ще трансформират общите трендове или генералния проект на ориста. Само си мисля, че демографският въпрос, който политиците постоянно намятат като агитационен плакат през костюмите си, не им е по силите. Те постоянно му търсят икономическите, обществените и сантименталните измерения и гледат да острижат властови дивиденти от тях с разпалване на страхове или нелепи оферти за демографски поврат. Пък демографският въпрос ги заобикаля и им се смее в очите. Наскоро и американският президент Тръмп реши да пуска в Съединени американски щати не инцидентни хора със зелена карта, а единствено образовани и перспективни имигранти, които да подсилят нацията. (Той самият евентуално се има за потомък на подобен преселник, само че и този метод не е гаранция за сполучлива генна селекция. Пример за това е братът на Доналд Тръмп; някои може би знаят, че двамата са получили еднообразно и прелестно обучение, само че братът се оказал пияч и неудачник и умрял относително млад. Впрочем някои и самия Доналд не одобряват за еманация на най-хубавото от човешкия жанр.)
Та ратуващите за " Европа като цитадела " се съкрушават - континентът освен застарява, ами чисто етнически, па и религиозно губи еврооблик. Според статистиките при започване на XX век в Европа е живеел всеки пети човек на света. Сега в Европа живее едвам всеки тринайсети човек от света. След има-няма 20 години едвам 5% от международното население ще е в Европа. Това значи понижаване освен на работната мощ, само че и на въздействието и на капацитета за бъдещето. Наскоро " Ел паис " писа, че в случай че не са милион и тристате хиляди имигранти, които всяка година идват в Европа, демографски Старият континент би се топил към този момент неудържимо. 
На мен ми се коства, че този метод на мислене 

е битово политиканстване в комплицирани сфери, 

измежду които с изключение на стопанска система и социология има и биология, и философия, и даже висши сили, да ме елементарни бог за неопределеността. Дайте да дадем раждаемост, като оказваме помощ с лозунги, пари и патриотични повици - това не се оказва по силите на нациите и етносите, чийто културен модел и потребителски устремления са такива, каквито са през днешния ден. Футурологът Мичиу Каку формулира тази наклонност по допустимо най-ясен, въпреки и малко обезсърчаващ с цинизма си метод. Едно време хората са имали доста деца, тъй като това е било път към повече благосъстояние, твърди той. Днес множеството деца са повече беднотия, по тази причина раждаемостта в по-богатите страни и градове пада. 
Ученият има поради, което и ние знаем от нашата най-вече рурална културна общественост отпреди век, век и нещо. Повечето деца (спомнете си чорбаджи Марко на Иван Вазов) са повече работни ръце, повече труд на къра и в обора, повече артикул и повече доход. Повечето деца през днешния ден са повече потребност от памперси, разноски за облекла и обучение, за медицина и всевъзможни други потребности - храна, просвета, развлечения. Или - " образованието е най-хубавият контрацептив ", изтъквам професор Сергей Капица - създател на забавна демографска доктрина. 
Знаете ли на какво ми наподобява Европа с демографските си страшилки през днешния ден? На Абхазия, която посетих преди трийсетина години, още по руско време. В Абхазия, която беше част от Грузия, само че претендираше за самостоятелност, коренното население от абхазци беше едвам към 10%. Останалите бяха грузинци, руснаци, арменци, гърци, кабардинци, чеченци, черкези и какви ли още не. Абхазците държаха властта - всеки кмет и партиен секретар и в най-малкото село бяха абхазци, само че етническото разнообразие към тях не харесваше тази разстановка и мърмореше - тогава още глухо. Самите абхазци бяха стигнали до такава степен, че младите правеха нещо като завери - да се женят единствено между тях, " с цел да запазят народа си ". При все това чисто абхазки деца се раждаха все по-малко. Пак ще кажа - това е освен икономическа и биологическа, само че и Божа работа. По-скоро 

са Божа работа в огромна степен и стопанската система, и биологията

Страшно забавно би ми било да можем да хвърлим взор върху средноевропейския типаж след примерно 200 години. Дали ще подхожда на прогнозите на Ванга, дали ще наподобява на извънземно, дали ще е многополов или безполов, дали ще пее песните на дедите и химна на Европа?
При всички положения надали ще е уединен рицар в крепостта или враждебен зулус, седнал край огън от букинистичен антиквариат край Сена. Затова векторите на гласоподаването през днешния ден ми се костват изкуствено трасирани.