Катари – какво не знаем за френските богомили?
Векове наред е годна сентенцията Ex oriente lux, в смисъл, че всичко напредничаво, съвременно и положително идва от изток, както слънцето огрява първо от изток. Днес е противоположното, по тази причина от време на време мъчно си представяме, че в предишното западните страни вземат за образец източните, като възприемат източни обичаи в своя нравствен живот.
Знае се, че по времето на цар Петър I (927-969) в България се появява богомилската фракция. В „ Беседа срещу богомилите “ българският литератор Презвитер Козма (X в.) написа: „ Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се назова Богунемил. Той пръв почна да проповядва разкол по българската земя. “
Ереста на поп Богомил (богомилството) получава необятно разпространяване на запад. Най-голяма става известността ѝ във Франция, където против локалните богомили се провежда кръстоносен поход по гледище на римския папа. Френските богомили обичайно са наричани катари.
Чрез богомилството катарите възприемат и по-стари източни ереси, каквито са манихейството и павликянството. Сходството сред всички тези разколнически учения е, че утвърждават дуализъм в религиозно отношение: почитателите им считат, че има Бог на Доброто и Бог на Злото, които са в непримирима и безконечна омраза. Доброто поражда Светлина и Дух, а Злото – Мрак и Материя. Дълг на всеки френски богомил (катар) е да застане на страната на Доброто. Изборът на Доброто изисква еретиците да се назовават между тях „ положителни хора “. Обръщенията „ положителни дребосъче “ и „ положителни християнино “ са изключително присъщи в диалог сред катари. Враговете на еретиците ги назовават или „ катари “, или „ албигойци “, или „ бугри “ (българи).
Катарите, както и всички сходни сектанти, си имат вяра, че те са същинските християни и че техните религиозни разбирания са правилните. Тяхната организация продължава да съществува и до наши дни. В молитвите си те се обръщат за помощ към Бога на Доброто, който да ги закриля от Бога на Злото и да не ги оставя да загинат в света на злото. Според катарите земният свят е дяволско създание. Затова те отхвърлят да се подчиняват на каквито и да били земни институции, с изключение на на своята. Не признават християнската черква и знаците ѝ (кръста, тайнствата, храмовете), смятат Христос за нормално божие творение, отхвърлят да служат на земния цар, отхвърлят се от всички земни почести, богатства и благосъстояние.
Особено показателно за източните въздействия освен това сектантско обучение е вярата в прераждането на душата. Душите на умрелите грешници не напущат земята, а са осъдени да се скитат, въплъщавайки се или в животно, или в човек. Поради тази причина катарите си не разрешават да ядат месо, с цел да не унищожат несъзнателно някоя въплътена човешка душа.
Катарите изцяло отхвърлят земната подчиненост, като одобряват, че такава може да съществува само посред им. Затова се разделят на две огромни групи – „ оглашени “ (паство) и „ съвършени “ катари. По същата логичност – изцяло отхвърлят църквата и тайнствата ѝ, само че я заместват със своя и със свое свещенодействие. Измежду „ съвършените “ катари някои играят ролята на духовници, въвеждайки „ оглашените “ в катарското кръщение (Консоламентум). Само който е приел тяхното кръщение ще избави душата си от безконечни страдания.
Ритуалът при кръщението им е сходен на този при християнското. „ Съвършеният “ пита призвания измежду „ оглашените “ за това, желае той ли да се съчетае с Бога. Кандидатът за „ идеален “ дава обещание към този момент в никакъв случай да не яде месо, яйца и сирене. Задължава се да пости три пъти по четиридесет дни всяка година. Обещава в никакъв случай към този момент да не лъже и да не съди другите за делата им. Най-важното заричане, което поемат тук и което бранят с цената на живота си – в никакъв случай и пред никаква опасност да не се отхвърлят от общността си. Това е повода катарите във Франция по този начин да смайват светата инквизиция със смелостта си: непринудено и с ария на уста те се хвърлят в пламъците на кладите, без да си и помислят за смирение.
Консоламентумът е придружаван от изричането на свещени слова от страна на „ съвършения “. Този пожелава пред Бога на призвания да добие здраве за душата си и успокоение за делата си, след което му подрежда да каже седем пъти една молитва. После му подава да чете от Писанието – Евангелие от Йоан („ В началото беше словото… “). Катарите признават единствено Новия завет, и най-много Евангелие от Йоан. Катарското кръщение завършва, когато „ съвършения “ допре призвания с ръка по главата.
Катарството е ослепителен образец за общение сред Запада и Изтока през средновековието. Причините за неговата всеобщо разпространяване са разнообразни. Едни го изясняват най-много като обществен протест на бедните и угнетените, втори – като общественост на „ добротата “ (на „ положителните хора “ и „ положителните християни “), а трети – като всеобщ апел за „ нов прочит “ на богословските трактовки.
Илюстрации
Изгаряне на клада на катари:
“Окситански кръст “ – знак на катарите преди Катарския (Албигойския) кръстоносен поход 1209-1229 година
Крепостта Монсегюр – последната цитадела на катарите в Пиринейте, завладяна през 1244 година и възобновена в края на XIII в.
Рисунка от XIII в., изобразяваща един катар в пламъците на кладата:
