Веднъж, като дете, реших да направя опит: какво ще последва,

1. Розетският камък е открит инцидентно

Розетският камък – основен за разгадаването на египетските писмени знаци, бил открит инцидентно на 15 юли 1799 година от френския капитан Пиер Франсоа Бушар в разположеното на делтата на Нил египетско село Розета (или Рашид), когато предвожданите от Наполеон Бонапарт войски водели боеве против Англия на африканска земя. Макар и постепенно, надписите били разчетени дефинитивно през 1831 година от френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион, опирайки се на еднакъв текст, изписан на гръцки, демотски (писменост от VII век прочие Хр.) и с писмени знаци от епохата на първата династия, като старогръцката версия била изцяло разбираема.

2. Презервативи от свински вътрешности

В Централната историческа библиотека на Университета в Саламанка инцидентно били открити презервативи сред листовете на учебник по медицина от XVI век. Според специалистите по тези въпроси презервативите са изобретени от свински вътрешности и носят на върха си съответната синя лента, служеща за слагане на въпросното спомагателно средство върху мъжкия член. Противозачатъчните били открити по време на инспекция и правене на нов азбучник на част от историческите фондове на библиотеката, считана за една от най-богатите в Европа поради количеството и качеството на съхраняваните текстове. Древните презервативи „ напълно “ опаковани във вестникарска страница от 1857 година, сложена в здравно пособие от XVI век. По-късни изследвания открили, че кондомите са от XIX век, заради което се допуска, че някой студент ги е сложил там, до момента в който учел. Един от презервативите е изложен във витрината като част от експозицията на странни предмети, открити сред страниците на книгите в библиотеката.

3. Витамин B1 и неолющеният ориз

В края на XIX век холандският доктор Кристиан Ейкман работел в пандизите на индонезийския остров Ява по време на зараза от бери-бери. Смятало се, че болестта има заразен генезис. Ейкман преположил, че патогенният извършител се популяризира чре олющеният ориз, даван за храна на пандизчиите, защото със същия ориза хранели кокошките в пандиза, страдащи от сходно заболяване. Един ден пандизчия решил, че лющенето на ориз за храна на пернатите е непотребен труд и ги нахранил, без да го почисти. Ейкман с изненада открил, че кокошките бързо се усъвършенстват, за разлика от пандизчиите. Стигнал до заключението, че повода е в неолющения ориз. Изследването на тази случайност довела до откриването на витамин B1, чиято липса предизвиква заболяването бери-бери. През 1929 година Ейкман получил Нобелова премия за медицина, споделена с Фредерик Г. Хопкинс.

4. Законът на Архимед

Владетелят Хиерон II, в чийто двор в Сиракуза служел Архимед, изискал от него да откри дали златарят, изработил новата му корона от чисто злато, не го е излъгал, както било всекидневно тогава, смесвайки златото със сребро. Архимед не знаел по какъв начин да откри това, без да повреди короната, до деня, в който, потапяйки се във водата в публичната баня, забелязал, че, колкото повече навлиза в басейна, толкоз по-голямо количество вода преливало отвън него. Тогава стигнал до гениалното умозаключение, че два идентични размера от разнообразни материали, потопени в течност, ще изместят друго количество според от характерното си тегло. Тъй като златото е по-тежко от среброто, Архимед елементарно можел да ревизира честността на златаря и да извърши заповедта. Според тази история (легенда) той изтичал гол от банята на улицата и извикал „ Еврика “. Последвало безапелационна презетанция, за злощастие на златаря, че машинация в действителност имало.

5. Сладолед във фуния

По време на Световното ревю в американския град Сейнт Луис през 1904 година на италиански продавач на сладолед му свършили купичките. До него имало сергия сириец, който продавал печени фунийки и който оказал помощ на сътрудника си. Въвеждането на конусообразната фунийка провокирало същинска гражданска война в сладкарската индустрия в целия свят.

6. Аспирин и сода бикарбонат срещу настинка

Президентът на фармацевтичния цех „ Доктор Майлс Лабораторис “ Хъб Бирдзли посетил редакцията на вестник от град Елкхарт в американският щат Индиана по време на огромната грипна зараза. Направило му усещане, че никой от чиновниците на вестника не проявявал признаци на болестта. Споменал за любопитното събитие пред лекаря на изданието, който му обяснил, че всички чиновници вземат измислено от него домашно лекарство, състоящо се от равни елементи аспирин и сода бикарбонат. Когато се завърнал във компанията си, Бирдзли упълномощил на един от химиците – Морис Тренир, да създаде препарат със същия състав. Така инцидентно през 1931 година се появили хапчетата „ Алка -Зелцер “.

7. Леща в тръба

Откритието на микроскопа се дължи на случайност. Холандският оптик Захариас Янсен инсталирал лещи в дребна тръбичка, само че едната за негово страдание се изплъзнала и се заклещила в средата на тръбата. Докато се опитвал да я извади, инцидентно погледнал в нея и с огромна изненада открил, че всички предмети пред очите му се уголемявали. Постепенно усъвършенствал откритието си и основал първия функционален микроскоп.

8. „ Негърска глава “ за предотвратяване от зачеване

Противозачатъчното хапче зародило в следствие от ненадейно изобретение в тропическата джунгла на Мексико към 1930 година Докато бил на отмора, професорът по химия Ръсел Маркър се заел да изследва група растителни стероиди, известни като сапогенини. Във водата образуват пяна, сходна на сапунената. Установил, че става въпрос за химичен развой, превръщащ сапогенина в женския сексуален хормон прогестерон. Мексиканското растение ямс, известно още като „ негърска глава “, се оказало богат източник на този предходник на хормона, въпреки никое модерно противозачатъчно хапче да не съдържа автентично производно на ямс.

9. Всичко стартира от една простуда

През зимата на 1922 година шотландският доктор Александър Флеминг мощно настинал и като същински откривател решил да проучва проба от носния си секрет. Докато изучавал варианта, инцидентно капка сълза попаднала в него. На идващия ден открил, че там където паднала сълзата, нямало разивитие на бактерии. Така стигнал до откритието на лизозима – натурален човешки антибиотик, сразяващ бактериите, само че не и белите кръвни кафези, както работил потребления до тогава фенол. Самият Флеминг написа в дневника си: „ Не аз открих пеницилина, просто попаднах на него “. През лятото на 1928 година станало нещо сходно с други култури, в които развиването на бактерии било спряно Заминавайки за лятна отмора, не запомнил в лабораторията си проба с бактерии, инфектирани с Penicillium. На връщане открил, че микробите са умрели. С мисълта за предходния случай решил да изследва културата и открил, че там се образувала мухъл. Изолирал я и разкрил, че става дума за Penicillium notatum. Така попаднал на антибактериалния деен съставен елемент, наименуван от него пеницилин.

10. Тинтява против чума

През XI век чумната зараза поразила популацията на територията на днешна Унгария, предизвиквайки огромна смъртност. Уморен да чака помощ „ свише “ и обезверен от ситуацията, крал Ладислав (Свети Ладо I) излязъл с лъка си в градината и изстрелял една стрела във въздуха, която пронизала близката тинтява. Решил, че това е Божия прокоба, и заповядал болните му жители да пият чай от това растение. След няколко дни те оздравели и рисковата зараза била спряна. През XX век се открило, че в корена на тинтявата се съдържа вещество, наречено генциопикрин, което се употребява сполучливо като медикамент.