Как спрях да се тревожа и започнах да дишам свободно
Веднъж един шеф в пенсия ми сподели: „ Преди паниките ми бяха свързани с продажби за милиони долари. А в този момент се нервирам за мръсни прозорци и подкастряне на храстите! “. После добави: „ Тъй като към този момент нямам огромни грижи, започнах да се безпокоя за дреболии, които нямат никакво значение “.
Това е самата истина. Винаги намираме защо да се тревожим.
Представи си, че ти следва дванайсетчасов полет. Самолетът таман е изхвърчал, а ти се надяваш да се отпуснеш и може би да подремнеш. И тогава го чуваш. Човекът до теб подсмърча, само че не стига това, ами го прави като по часовник – на всеки шест секунди. „ Едно, две, три, четири, пет, подсмрък, едно, две, три, четири, пет, подсмрък... “ Не може да бъде! Този вид е като подсмърчащ метроном! Тогава си казваш: „ Ако не трябваше да понасям този пуяк, щях да бъда благополучен! “. Накрая изваждаш калкулатора си. „ Десет подсмърчания на минута, умножени по... това прави седем хиляди и двеста подсмърчания до Франкфурт. Това ще е най-ужасната нощ в живота ми! “.
До този миг не си забелязал спящото бебе на задната седалка. Но в този момент то е будно и упражнява с все сили белите си дробове. Трудно е да се абстрахираш от нескончаемия бебешки плач по време на безкраен полет. Тогава си казваш: „ А аз се притеснявах поради оня вид с подсмърчането! Бих могъл да преглътна неприятните обноски, само че едно дерящо се бебе е напълно различен въпрос. Нищо чудно, че съм раздразнителен! “.
В този миг обаче обстановката се утежнява още повече. Без никакво предизвестие самолетът се раздрусва мощно и се понася към земята с носа надолу. Усещаш по какъв начин кръвта се отдръпва от лицето ти, а сърцето ти се качва в гърлото. Всички в близост крещят. Тогава посягаш към избавителната жилетка и сключваш договорка с Господ: „ Измъкни ме от тази проклета пикираща машина и към този момент в никакъв случай няма да се нервирам от подсмърчането на хората. С наслада ще пострадвам под звуците на пищящи бебета по целия път до Европа “.
Тогава носът на самолета се повдига и машината стартира да набира височина. Капитанът се извинява за турбуленцията. Бебето стопира да плаче, а подсмърчащият сателит заспива. В настъпилия в близост покой се връщаш към кръстословицата си. И тогава... познай какво! Подсмърчането е сменено с хъркане. „ Не може да бъде! Ако не трябваше да понасям това хъркане, щях да бъда благополучен! “
Ето по какъв начин е организиран животът. Всеки от нас си има „ подчиненост на паниките “, съгласно която се тревожи за най-важните неща. Ако имаме строшен крайник, не се тормозим за главоболието си, до момента в който кракът не заздравее. А хъркащите съпрузи са досадни, до момента в който в спалнята не избухне пожар.
Въпросът е по какъв начин да станем по-малко раздразнителни. Факт е, че стресът, който изпитваме, се дължи на разпоредбите, които сами сме си измислили. Ако смекчим някои от тях или ги зачеркнем изцяло, ще одобряваме надалеч по-спокойно моментите, в които светът не се преценява с разпоредбите ни.
Необходимо е да вземем умишлено решение: „ Никой не може да съсипе деня ми “. Да сключим контракт със самите себе си, че „ никой отговорник за паркирането, пътен служител на реда или сприхава сервитьорка няма да вгорчи тези 24 часа от живота ми “. Напомняме си, че в подтекста на международните събития борбата с грубия касиер в магазина не е чак такава драма.
От книгата „ Следвай сърцето си “, Андрю Матюс / източник: Гнездото
