Веднъж двама братя монаси от Запада започнаха спор. Единият беше

Веднъж двама братя монаси от Запада започнаха спор. Единият беше някогашен американски морски пехотинец, който бе воювал във войната във Виетнам и беше получил сериозна контузия. Другият бе процъфтяващ предприемач, натрупал толкоз огромно благосъстояние, че се беше „ пенсионирал “ на двайсет и няколко години. И двамата бяха умни, мощни, извънредно здрави мъже.
Монасите не би трябвало да спорят, само че те двамата спореха. Монасите не би трябвало да влизат в юмручен пердах, само че те бяха на път да го създадат. Настървени един против различен, двамата фучаха от яд. Насред една такава пламенна замяна на обиди някогашният морски пехотинец коленичи и се поклони грациозно на шокирания някогашен предприемач. После подвигна взор и сподели:
— Съжалявам. Прости ми.
Това бе един от тези редки жестове, които идват право от сърцето, спонтанни и родени от ентусиазъм. Можем да ги познаем по това, че са непосредствени и безусловно покоряващи.
Монахът някогашен предприемач се разплака.
Няколко минути по-късно двамата да се разхождаха дружно като другари, като че ли нищо не се е случило. Ето по този начин би трябвало да постъпват монасите. Един миг на примирение може да избави цяло взаимодействие. Бъдете по-големият човек и отстъпвайте.