Веднъж Дометиан, управителят на Киликия, тръгнал на лов заедно със

Веднъж Дометиан, шефът на Киликия, тръгнал на лов дружно със прислужниците си и пребродил доста пустини, хълмове и планини, преследвайки диви животни. На едно място той видял доста зверове, измежду които ходел дъртак и беседвал с тях като с хора. Ловците се хвърлили върху тях, само че животните избягали, а прислужниците хванали стареца и го довели при княза, като си мислели, че той е магьосник и прави магии в пустинята.
Попитали го кой е и по какъв начин е името му.
Старецът дал отговор:
 - Аз съм християнин и името ми е Зосима.
Тогава го вързали и го отвели в града на съд. Там князът почнал да го разпитва за вълшебствата и магиите - по какъв метод е омагьосал животните, та живее измежду тях незасегнат и беседва с тях като с хора?
Свети Зосима отвърнал:
- Не пребивавам в пустинята, с цел да върша магии. Тъй като съм християнин, не мога да пребивавам в града дружно с неверниците и по тази причина отидох в пустинята, тъй като по-добре е да бъда измежду животни, в сравнение с измежду зли хора, врагове на моя Господ Иисус Христос. Имам за образец житието на други християни - на светите отци, които са оставили света и живеят в пустинята, и се старая да им имитирам, доколкото мога. А Бог, Който познава тези, които Му служат и им оказва помощ, и мен благоустрои по Своята доброта, като ми покори за успокоение дивите зверове. И ето, аз пребивавам измежду тях и се веселя в Господа и на Него съм упълномощил цялото си очакване.
Князът му споделил:
- Значи ти, зли старче, почиташ Назорея? Добре. Ето, аз ще ида в Назарет и там грубо ще те мъча, тъй че или ще се откажеш от Назорея, или в люти страдания ще свършиш живота си. Нека и назаряните, като видят тъгите ти, да се изплашат.
И той изпратил първо в Назарет свети Зосима в окови, а след това и самичък се отправил натам. Като избрал време за съд, Дометиан заповядал да доведат стареца и го попитал:
- Разкажи ми за своето чудо и за това, по какъв начин омагьоса зверовете?
В отговор светият дъртак изповядал, че е християнин.
Тогава князът заповядал да го окачат надолу с главата, да вържат на шията му огромен камък и да дерат тялото му с стоманени куки.
После още веднъж запитал:
- Сега ще ми разкажеш ли за вълшебството си?
Свети Зосима дал отговор:
- Моят Бог Христос прати зверовете за мое успокоение в пустинята.
Князът му споделил:
- Ако зверовете слушат твоя Бог, заповядай на някой звяр да пристигна тук и тогава ние всички ще приемем вярата ти.
Зосима вдигнал честните си ръце към небето и почнал да се моли:
- Господи, Иисусе Христе, Сине Божий! - споделил той. - Послушай мене, Твоя раб, и изпрати тук лъв, с цел да ми служи.
Внезапно в града се появил един заплашителен лъв и щом го видели, всички се разбягали. Лъвът се доближил до стареца и приповдигнал камъка, който бил вързан за шията му.
Тогава князът почнал да моли:
- Зосима! Укроти звяра и ще те отвържем.
Зосима заповядал на звяра да бъде мирен, а князът наредил да отвържат светеца и изискал да го изпрати при царя. Но свети Зосима предал духа си на Бога. Християните погребали с почести тялото на светеца, като славели Отца, Сина и Светия Дух, прославян во веки. Амин.
Паметта на свети Зосима Пустинник се празнува още и на 4 януари дружно със свети Атанасий Коментарисий (надзирател на затворниците), който, като видял светеца незасегнат след страшните страдания, повярвал в Христа и след молитвени подвизи предал духа си на Бога в пустинята.
Според преданията в минеите, които в резюме загатва и свети Димитрий Ростовски на датата 4 януари, Зосима не умрял незабавно след страшните мъчения от Дометиан, а спокойно предал духа си на Господа дружно със свети Атанасий в една пещера в пустинята. Бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.