Бивш работник в Полимери: Прокурорското разследване срещу Баневи е твърде закъсняло
Веднага след университетската пейка Марио Христов стартира работа в „ Полимери” – Девня през 1987 година
В 23-годишната си кариера тук от апаратчик стига до началник на софтуерен отдел. „ В момента на приватизирането имаше цялостни хранилища с подготвена продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и аварийни елементи в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, последователно се стопиха и аварийните елементи от складовете, които бяха тотално опразнени”, споделя Марио пред камерата на БТВ.
Предприятието работи най-вече за експорт, с месечна облага над 1 милион лв.. Произвежда главно сода каустик, хлор, дихлоретан. След приватизацията през 1998 година са закрити няколко производства и стотици работни места, сдружението затъва в задължения. „ Включително и готови пари за фонд работна заплата, които трябваше да бъдат изплащани в даден ден, предния ден изчезваха от сметките”, спомня си Марио.
Изнасят се и касовите наличия. „ Г-н Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година съобщи при започване на 2010 година, че предприятието няма да работи повече и личният състав изпадна в потрес, не знаейки какво да прави”, споделя Марио. Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап. „ Не е обикновено дружество, което носи по милион - милион и половина чиста облага на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети към 10-15 млн. от метали”, безапелационен е Марио.
В мощните години в Полимери работят сред 1200 и 1800 души, сега на банкрута – към 700. „ Те изпаднаха в неразбиране първоначално, след това някакъв смут, какво ще вършат, защото по това време пазарът на труда не беше както сега и мъчно се намираше работа, изключително за хора тясно специализирани”, споделя още той.
Служителите не схващат за какво страната позволява краха на толкоз печелившо дружество. „ Това, което си задавах като въпрос непрекъснато беше за какво това държавно управление, за какво тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха превантивна сметка”, пита Марио.
Марио Христов е безапелационен, че прокурорското следствие против Баневи е прекомерно закъсняло. „ Г-н Банев сподели, че освен добре владее процеса на обезкостяване, а бих добавил и доста положително филетиране на предприятията, които има. За страдание, нашият втори дом, споделям го от името на всички, които работеха дълги години в този цех, към този момент го няма”.
Едва предходната година с решение на Варненския областен съд 302-ма някогашни чиновници на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лв.. Марио се е зарекъл да не върви повече на площадката на „ Полимери”. За него това е „ гробница”.
В 23-годишната си кариера тук от апаратчик стига до началник на софтуерен отдел. „ В момента на приватизирането имаше цялостни хранилища с подготвена продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и аварийни елементи в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, последователно се стопиха и аварийните елементи от складовете, които бяха тотално опразнени”, споделя Марио пред камерата на БТВ.
Предприятието работи най-вече за експорт, с месечна облага над 1 милион лв.. Произвежда главно сода каустик, хлор, дихлоретан. След приватизацията през 1998 година са закрити няколко производства и стотици работни места, сдружението затъва в задължения. „ Включително и готови пари за фонд работна заплата, които трябваше да бъдат изплащани в даден ден, предния ден изчезваха от сметките”, спомня си Марио.
Изнасят се и касовите наличия. „ Г-н Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година съобщи при започване на 2010 година, че предприятието няма да работи повече и личният състав изпадна в потрес, не знаейки какво да прави”, споделя Марио. Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап. „ Не е обикновено дружество, което носи по милион - милион и половина чиста облага на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети към 10-15 млн. от метали”, безапелационен е Марио.
В мощните години в Полимери работят сред 1200 и 1800 души, сега на банкрута – към 700. „ Те изпаднаха в неразбиране първоначално, след това някакъв смут, какво ще вършат, защото по това време пазарът на труда не беше както сега и мъчно се намираше работа, изключително за хора тясно специализирани”, споделя още той.
Служителите не схващат за какво страната позволява краха на толкоз печелившо дружество. „ Това, което си задавах като въпрос непрекъснато беше за какво това държавно управление, за какво тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха превантивна сметка”, пита Марио.
Марио Христов е безапелационен, че прокурорското следствие против Баневи е прекомерно закъсняло. „ Г-н Банев сподели, че освен добре владее процеса на обезкостяване, а бих добавил и доста положително филетиране на предприятията, които има. За страдание, нашият втори дом, споделям го от името на всички, които работеха дълги години в този цех, към този момент го няма”.
Едва предходната година с решение на Варненския областен съд 302-ма някогашни чиновници на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лв.. Марио се е зарекъл да не върви повече на площадката на „ Полимери”. За него това е „ гробница”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ