Дете от Свидня и Надежда
Веднага си признавам, че за Нушка Григорова ми е мъчно да приказвам и да пиша в минало време...
Тази година Българската телевизия ще означи своите 60 години живот, а когато Нушка пристъпва нейните студия и апаратни, малкия екран е единствено на 4 години. Целият й живот протича в кадър и зад кадър на " Сан Стефано " 29 и в НРТЦ, в Москва и по снимачните площадки. Но на тази поредна кръгла годишнина за нея ще се приказва, за жалост, към този момент в минало време.
Един от първите телевизионни режисьори Асен Траянов е безапелационен, че тя има бъдеще на добра актриса. Нушка идва от театъра във Велико Търново през 1963 година И тя също е безапелационна. Нейната детска фантазия е да стане режисьор. И става. И остава в националната телевизия 56 години! Минава през всички редакции - осведомителни, спортни, детски, музикални, журналистика, ефирен спектакъл. Дори е сътрудник в Москва. И до последно е в клуба на ветераните водещи, който сама основава, идва на всички негови сбирки и изяви...
За любимката на Вълко Червенков и Цола Драгойчева Иван Славков, по чието предложение я изпращат като сътрудник на БТ в Москва, споделя: " Тя не може да прави слаби филми. "
И незабавно идва един благ спомен от нашата взаимна работа в основната редакция " Детски и юношески излъчвания ", в чиято редколегия беше Нушка Григорова в интервала 1985-1990 година Една заран тя звъни вкъщи и ме търси по работа. Вкъщи е невръстният ми тогава наследник, който подвига слушалката и троснато й дава отговор: " Сега не мога да приказвам. Гледам детското... " И затваря телефона. А Нушка ми се оплаква по-късно: " Знаеш ли какво ми сподели синът ти - че не можел да приказва с мен сега, тъй като гледал детското... " И прихва в откровен смях.
Днес Момчил към този момент осъзнато признава, че уважавал труда ни, по тази причина не желал да го прекъсват по време на гледане на детските заглавия. А Григорова по това време е виновният режисьор на детските излъчвания, аз пък съм основен редактор по същото време на същите излъчвания...
От " Лека нощ, деца " до всички виновни заглавия и репортажи по време на Международната детска асамблея " Знаме на мира ", занимателни музикални и трагични стратегии Нушка е в центъра на всичко, което се случва и снима за децата.
Наскоро в нейна памет по Българска национална телевизия 1 бяха излъчени повторения с типичен произведения на " Хуморът не е от през вчерашния ден " - една графа, в която оживяваха героите на Чудомир, Бранислав Нушич, Иван Вазов, Алеко Константинов, Чехов, Елин Пелин. Тези телевизионни прочитания останаха в златния фонд на националната телевизия.
И до момента, като стане дума за телевизионната легенда - а тя е в действителност такава, - множеството мои връстници свързват името й с една историческа фотография. Министър-председателят на България Георги Димитров държи в ръцете си едно момиченце - детето от село Свидня и регион " Надежда ".
Пионерчето Нушка рецитира стихотворението на Асен Босев " Чичко Димитров ", вълнува се откровено по детски, стане ли дума за България, за нейните ръководители. Даже сред нас постоянно се шегувахме с политически анекдоти, а тя намерено споделяше: " Докато съм жива, ще ме ръководи Тодор Живков и ще ми пее Лили Иванова... " Сега Лили Иванова се готви за ново концертно турне, а страната ни се ръководи от бодигарда на Тодор Живков...
Иван Славков е още по-прозорлив и предвидлив в своето шеговито самопризнание: " И добре е, че като дете с теб се е снимал Георги Димитров, тъй като всички знаят, че си известна телевизионна режисьорка от петдесет години, само че един ден младите ще питат кой е този мъж, който те държи на ръце... "
Е, не стана ли тъкмо по този начин през днешния ден? Смешно и тъжно е може би, само че другата легенда на малкия екран - Иван Славков, в действителност се оказа още веднъж прав приживе.
Вече загатнах, че когато Нушка идва в Националната телевизия от Драматичния спектакъл във Велико Търново, новата електронна медия е единствено на четири годинки - ранна детска възраст, след която минава целият й умишлен креативен и публичен живот - съвсем шест десетилетия. А четири години преди да завърши земният й път, през 2015 година, ми показа: " Аз съм на последната си обиколка и към този момент няма смисъл да мисля занапред, да разисквам и да мисля за личното си бъдеще... Каквото мога, ще го свърша. Сега мисля за бъдещето на децата ни, на страната, на народа си. Ние, българите, обичаме повече да се оплакваме, само че в живота ни има и застой, спад, след който постоянно следва ново " напред! "
Всичко това тя показа в своята автобиографична книга " В кадър и зад кадър ", дело на Издателска къща " Александрова дизайн ", издадена със съдействието на Българската национална телевизия. В нея авторката описа " онлайн " случки и мемоари на " една стара не напълно луда жена "... Книгата е откровен монолог за родителите й, за околните й, за родното й място, за работата й с известни артисти, режисьори, оператори, редактори, писатели. Тя открехва странички от своите любовни прекарвания, не крие политическите си пристрастия, а в десетки определени фотоси от хилядите налични ще се видят в кадър и зад кадър обичани лица, познати облици от дребния екран и от политическия живот.
В персоналния дневник на Нушка има място за думи на благодарност и към Леда Милева, Марко Семов, и за Румен Воденичаров и Иван Славков, за Петя Йорданова и Джеки Вагенщайн, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Ванча Дойчева, Стоянка Мутафова, Петър Берон, Петър Стоянов, Петър Младенов. В дневника като на лента изтичат годините от последната обиколка, както би споделила самата тя...
Непрежалима е болката от ранната загуба на щерка й Десислава Попзлатева, която почина при трагичен случай в Москва като абсолвентка в МХАТ. Интересно съвпадане е рождената дата на втората й щерка Рада - на 18 юни 1980 година, която я подари с три внучета.
Чуйте единствено по какъв начин Нушка Григорова разказва родното си гнездо: " Родена съм в кв. " Надежда " в София (днес регион " Надежда " ). В едноетажна къщурка с огромен двор с дървета, цветна и зеленчукова градина, не може двор без асма с черно грозде, изпод е масата с две пейки. Татко всяко свободно време беше в зеленчуковата градина, а майка ми подреждаше цветните лехи. Обичах цветята и си говорех доста с тях. Обичах синия зюмбюл повече от розовия, тъй като миришеше омайно. Гладиолите бяха към десетина, само че аз ги номерирах и им измислях имена. Най-много обичах лалетата, и то жълтите, те бяха като дребни слънчица... "
Бащата на Нушка - Григор Цветков, 16-годишен се свързва с младежкото придвижване на Работническата партия, посещавал е партийния клуб на ул. " Симеон " в столицата. Познавал е и е слушал Георги Кирков и Димитър Благоев, а през 1924 година е носел венеца от Лъвов мост до Централните гробища по време на погребението му. Идейната лоялност детето от " Надежда " и Свидня наследява от татко си, кмета на " Надежда ". Тя обича да споделя, че е рожба на майка македонка и татко шоп и че е интелигентна като баща си и надарена като майка си.
Много може да се споделя за именитата режисьорка, не укривам и персоналните си пристрастия за това - вървяхме в една посока, само че избрах за финални редове един обичан и обичан от нея стих от Сергей Литвиненко за Дон Кихот:
" Аз бих избрал спокойния живот -
ядеш и спиш, разгръщаш
книжните корици...
Но някой би трябвало да е Дон Кихот -
това ми е специалността - рицар! "
Тази година Българската телевизия ще означи своите 60 години живот, а когато Нушка пристъпва нейните студия и апаратни, малкия екран е единствено на 4 години. Целият й живот протича в кадър и зад кадър на " Сан Стефано " 29 и в НРТЦ, в Москва и по снимачните площадки. Но на тази поредна кръгла годишнина за нея ще се приказва, за жалост, към този момент в минало време.
Един от първите телевизионни режисьори Асен Траянов е безапелационен, че тя има бъдеще на добра актриса. Нушка идва от театъра във Велико Търново през 1963 година И тя също е безапелационна. Нейната детска фантазия е да стане режисьор. И става. И остава в националната телевизия 56 години! Минава през всички редакции - осведомителни, спортни, детски, музикални, журналистика, ефирен спектакъл. Дори е сътрудник в Москва. И до последно е в клуба на ветераните водещи, който сама основава, идва на всички негови сбирки и изяви...
За любимката на Вълко Червенков и Цола Драгойчева Иван Славков, по чието предложение я изпращат като сътрудник на БТ в Москва, споделя: " Тя не може да прави слаби филми. "
И незабавно идва един благ спомен от нашата взаимна работа в основната редакция " Детски и юношески излъчвания ", в чиято редколегия беше Нушка Григорова в интервала 1985-1990 година Една заран тя звъни вкъщи и ме търси по работа. Вкъщи е невръстният ми тогава наследник, който подвига слушалката и троснато й дава отговор: " Сега не мога да приказвам. Гледам детското... " И затваря телефона. А Нушка ми се оплаква по-късно: " Знаеш ли какво ми сподели синът ти - че не можел да приказва с мен сега, тъй като гледал детското... " И прихва в откровен смях.
Днес Момчил към този момент осъзнато признава, че уважавал труда ни, по тази причина не желал да го прекъсват по време на гледане на детските заглавия. А Григорова по това време е виновният режисьор на детските излъчвания, аз пък съм основен редактор по същото време на същите излъчвания...
От " Лека нощ, деца " до всички виновни заглавия и репортажи по време на Международната детска асамблея " Знаме на мира ", занимателни музикални и трагични стратегии Нушка е в центъра на всичко, което се случва и снима за децата.
Наскоро в нейна памет по Българска национална телевизия 1 бяха излъчени повторения с типичен произведения на " Хуморът не е от през вчерашния ден " - една графа, в която оживяваха героите на Чудомир, Бранислав Нушич, Иван Вазов, Алеко Константинов, Чехов, Елин Пелин. Тези телевизионни прочитания останаха в златния фонд на националната телевизия.
И до момента, като стане дума за телевизионната легенда - а тя е в действителност такава, - множеството мои връстници свързват името й с една историческа фотография. Министър-председателят на България Георги Димитров държи в ръцете си едно момиченце - детето от село Свидня и регион " Надежда ".
Пионерчето Нушка рецитира стихотворението на Асен Босев " Чичко Димитров ", вълнува се откровено по детски, стане ли дума за България, за нейните ръководители. Даже сред нас постоянно се шегувахме с политически анекдоти, а тя намерено споделяше: " Докато съм жива, ще ме ръководи Тодор Живков и ще ми пее Лили Иванова... " Сега Лили Иванова се готви за ново концертно турне, а страната ни се ръководи от бодигарда на Тодор Живков...
Иван Славков е още по-прозорлив и предвидлив в своето шеговито самопризнание: " И добре е, че като дете с теб се е снимал Георги Димитров, тъй като всички знаят, че си известна телевизионна режисьорка от петдесет години, само че един ден младите ще питат кой е този мъж, който те държи на ръце... "
Е, не стана ли тъкмо по този начин през днешния ден? Смешно и тъжно е може би, само че другата легенда на малкия екран - Иван Славков, в действителност се оказа още веднъж прав приживе.
Вече загатнах, че когато Нушка идва в Националната телевизия от Драматичния спектакъл във Велико Търново, новата електронна медия е единствено на четири годинки - ранна детска възраст, след която минава целият й умишлен креативен и публичен живот - съвсем шест десетилетия. А четири години преди да завърши земният й път, през 2015 година, ми показа: " Аз съм на последната си обиколка и към този момент няма смисъл да мисля занапред, да разисквам и да мисля за личното си бъдеще... Каквото мога, ще го свърша. Сега мисля за бъдещето на децата ни, на страната, на народа си. Ние, българите, обичаме повече да се оплакваме, само че в живота ни има и застой, спад, след който постоянно следва ново " напред! "
Всичко това тя показа в своята автобиографична книга " В кадър и зад кадър ", дело на Издателска къща " Александрова дизайн ", издадена със съдействието на Българската национална телевизия. В нея авторката описа " онлайн " случки и мемоари на " една стара не напълно луда жена "... Книгата е откровен монолог за родителите й, за околните й, за родното й място, за работата й с известни артисти, режисьори, оператори, редактори, писатели. Тя открехва странички от своите любовни прекарвания, не крие политическите си пристрастия, а в десетки определени фотоси от хилядите налични ще се видят в кадър и зад кадър обичани лица, познати облици от дребния екран и от политическия живот.
В персоналния дневник на Нушка има място за думи на благодарност и към Леда Милева, Марко Семов, и за Румен Воденичаров и Иван Славков, за Петя Йорданова и Джеки Вагенщайн, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Ванча Дойчева, Стоянка Мутафова, Петър Берон, Петър Стоянов, Петър Младенов. В дневника като на лента изтичат годините от последната обиколка, както би споделила самата тя...
Непрежалима е болката от ранната загуба на щерка й Десислава Попзлатева, която почина при трагичен случай в Москва като абсолвентка в МХАТ. Интересно съвпадане е рождената дата на втората й щерка Рада - на 18 юни 1980 година, която я подари с три внучета.
Чуйте единствено по какъв начин Нушка Григорова разказва родното си гнездо: " Родена съм в кв. " Надежда " в София (днес регион " Надежда " ). В едноетажна къщурка с огромен двор с дървета, цветна и зеленчукова градина, не може двор без асма с черно грозде, изпод е масата с две пейки. Татко всяко свободно време беше в зеленчуковата градина, а майка ми подреждаше цветните лехи. Обичах цветята и си говорех доста с тях. Обичах синия зюмбюл повече от розовия, тъй като миришеше омайно. Гладиолите бяха към десетина, само че аз ги номерирах и им измислях имена. Най-много обичах лалетата, и то жълтите, те бяха като дребни слънчица... "
Бащата на Нушка - Григор Цветков, 16-годишен се свързва с младежкото придвижване на Работническата партия, посещавал е партийния клуб на ул. " Симеон " в столицата. Познавал е и е слушал Георги Кирков и Димитър Благоев, а през 1924 година е носел венеца от Лъвов мост до Централните гробища по време на погребението му. Идейната лоялност детето от " Надежда " и Свидня наследява от татко си, кмета на " Надежда ". Тя обича да споделя, че е рожба на майка македонка и татко шоп и че е интелигентна като баща си и надарена като майка си.
Много може да се споделя за именитата режисьорка, не укривам и персоналните си пристрастия за това - вървяхме в една посока, само че избрах за финални редове един обичан и обичан от нея стих от Сергей Литвиненко за Дон Кихот:
" Аз бих избрал спокойния живот -
ядеш и спиш, разгръщаш
книжните корици...
Но някой би трябвало да е Дон Кихот -
това ми е специалността - рицар! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ