Защо не е сензация визитата на Лукашенко във Виена?
Веднага щом беларуският президент Александър Лукашенко посети за първи път след тригодишна пауза страна от Европейски Съюз, политолози и анализатори започнаха да стартират хипотези и догатки какъв подтекст може да има късата аудиенция във Виена. Един съзряха тук симптом, че Минск завива на Запад, други - адресиран до Москва сигнал да се вслушва по-внимателно в желанията на обичайния си съдружник.
Всъщност истината, както нормално, е някъде по средата. И гласи следното: като всяка суверенна страна Беларус просто има личен външнополитически и външноикономически дневен ред, избирайки сама по кое време и по какъв начин да го извършва.
Защо тъкмо Австрия?
Още на границата сред хилядолетията Европейски Съюз наложи на Лукашенко и огромна група беларуски държавни чиновници персонални наказания, отнемайки им по-специално опцията да пътуват до Европа. За претекст бяха посочени нарушавания на човешките права и демократичните процедури, а също и нежеланието на Минск да отстрани смъртното наказване.
В началото на 2016 година глобите бяха анулирани и единствено след три месеца беларуският водач предприе първата си обиколка в Евросъюза, посещавайки Италия и Ватикана. Наблюдателите предвидиха тогава неизбежно стопляне и доближаване на Минск с Европа, само че минаха над три години преди идната аудиенция на Лукашенко в страна от Европейски Съюз - този път Австрия.
Той прочее бе канен на визити в редица европейски столици - само че да напомним, че беларуският водач е човек с темперамент: желае партньорско другарство на равни начала и не желае да слуша поуки. Най-вероятно това бе повода Лукашенко да не замине примерно за Брюксел, за юбилейната среща на " Източното партньорство ", в чиито рамки членките на Европейски Съюз играят ролята на строги наставници и придирчиви спонсори, а страните от постсъветското пространство - на възпитаници и просители. И да не посети до момента Латвия, която го предложения не веднъж.
Австрия е друго нещо - същинска страна от " остаряла Европа ", и то неутрална, нечленуваща в НАТО. При това обичайно разрастваща естествени връзки с Русия. С Москва, която при всички разногласия и различия и в предишното, и през днешния ден е главен съдружник и сътрудник на Минск.
Страх от интеграция
За никого в действителност не е загадка, че стъпките, предприемани в последно време от Запада за възстановяване на връзките с Минск, се дължат основно на опасения във връзка прекомерно тесните връзки на Беларус с Русия - както призна Лукашенко, беларусите виждат в нея " освен това от страна - това е идеология ". Най-големи опасения будят съгласно в. " Уолстрийт джърнъл " вероятностите за подсилване на Съюзната страна сред Русия и Беларус, което може " да промени силовия баланс в Европа ".
Както означи в изявление за изданието някогашният американски помощник-министър на защитата Александър Вършбоу, който през 2012-2016 година бе заместник-генерален секретар на НАТО, на Запад " никой не храни илюзии ", че Беларус ще последва образеца на Украйна и Грузия. Но в случай че беларуските управляващи " поне объркат сметките на Русия и в случай че в действителност поддържат морално и политически украинския суверенитет, това по никакъв начин няма да е малък въпрос ", съобщи Вършбоу.
А полският външен министър Яцек Чапутович установи много цинично пред същия вестник, че Беларус естествено има потребност от промени, само че те може и да почакат, с цел да се работи по " по-сериозни въпроси " - да бъде " подсилен суверенитетът " на Беларус с оглед въздържане на Русия.
Но както счита полският седмичник " Солидарност ", всички старания на Запада в тази посока надали ще имат резултат: " Беларус ще продължи интеграцията с Русия, защото Европа не се стреми и в действителност не може да й предложи някаква опция ".
Украйна е отрицателен образец
Естествено Минск също схваща отлично, че може да завоюва благосклонността на Запада, единствено в случай че преразгледа коренно външнополитическия си курс - само че образецът на упоменатата към този момент Украйна демонстрира какъв брой скъпо може да заплати за тази отзивчивост.
" Трябва почтено да кажа, че обстановката в Украйна е отрицателен образец за нас ", съобщи тези дни в изявление за немския в. " Зюддойче цайтунг " външният министър на Беларус Владимир Макей. По думите му Минск схваща устрема на Украйна да е по-близо до Европа, само че " не желае да работи съгласно тяхната логичност ".
" Не желаеме да повторим грешките на Украйна и гледаме да вземем поради всички опасности по пътя към по-тясно съдействие с Европейски Съюз ", акцентира министърът. И добави, че за обстановката в прилежащата страна " е отговорен и Европейски Съюз, опитвал се преди допустимо най-бързо да обвърже Украйна със себе си ".
Принципни решения не се взимат преждевременно, посочи и самият Лукашенко, когато по време на визитата му във Виена стана дума за унищожаване на смъртното наказване в Беларус. Той подсети, че преди време запазването на това наказване бе решено с обществен референдум и по конституция въпросът може да се преразгледа единствено с референдум.
По думите му беларуските управляващи са създали проект за социална полемика по смъртното наказване и поредно се движат в тази посока. " Тук е рисково да се бърза ", акцентира той и добави, че Беларус " ще потрае ", в случай че поради нежеланието й да отстрани смъртното наказване не я одобряват в Съвета на Европа.
Диверсификация на връзките
Визитата на беларуския водач в Австрия още веднъж удостовери, че Минск към момента преглежда Русия като основен и главен съдружник и сътрудник, само че в същото време счита да гради по-разностранни връзки с други страни, осъзнал какъв брой е уязвимо прекомерно тясното обвързване с един-единствен сподвижник.
Както беларуският първи посланик означи пред " Зюддойче цайтунг ", Минск " за финален път по време на огромната международна финансова рецесия научи от личен опит, че зависимостта единствено от една страна е пагубна за стопанската система ".
На управлението на Беларус също така се постанова да взема поради, че страната " се намира на линията, разделяща двама огромни геополитически играчи " - Русия и Европейски Съюз. " И борбата сред тях въздейства върху нас и нашите съседи. Засягайки най-много глобите и ответните наказания сред Русия и страните от Запада, от които ние страдаме доста като отворена страна, насочена към износа ", означи Макей.
Именно отсам идва стремежът на Минск " да поддържа уравновесени връзки с всички ", изясни той.
Москва посреща с цялостно схващане този блян и стъпките на Минск за възстановяване на връзките с други страни, в това число членки на Европейски Съюз. Както напомни в тази връзка Дмитрий Песков, прессекретарят на съветския президент, Беларус е " суверенна страна и е напълно обикновено да контактува с други страни ". /БТА
Всъщност истината, както нормално, е някъде по средата. И гласи следното: като всяка суверенна страна Беларус просто има личен външнополитически и външноикономически дневен ред, избирайки сама по кое време и по какъв начин да го извършва.
Защо тъкмо Австрия?
Още на границата сред хилядолетията Европейски Съюз наложи на Лукашенко и огромна група беларуски държавни чиновници персонални наказания, отнемайки им по-специално опцията да пътуват до Европа. За претекст бяха посочени нарушавания на човешките права и демократичните процедури, а също и нежеланието на Минск да отстрани смъртното наказване.
В началото на 2016 година глобите бяха анулирани и единствено след три месеца беларуският водач предприе първата си обиколка в Евросъюза, посещавайки Италия и Ватикана. Наблюдателите предвидиха тогава неизбежно стопляне и доближаване на Минск с Европа, само че минаха над три години преди идната аудиенция на Лукашенко в страна от Европейски Съюз - този път Австрия.
Той прочее бе канен на визити в редица европейски столици - само че да напомним, че беларуският водач е човек с темперамент: желае партньорско другарство на равни начала и не желае да слуша поуки. Най-вероятно това бе повода Лукашенко да не замине примерно за Брюксел, за юбилейната среща на " Източното партньорство ", в чиито рамки членките на Европейски Съюз играят ролята на строги наставници и придирчиви спонсори, а страните от постсъветското пространство - на възпитаници и просители. И да не посети до момента Латвия, която го предложения не веднъж.
Австрия е друго нещо - същинска страна от " остаряла Европа ", и то неутрална, нечленуваща в НАТО. При това обичайно разрастваща естествени връзки с Русия. С Москва, която при всички разногласия и различия и в предишното, и през днешния ден е главен съдружник и сътрудник на Минск.
Страх от интеграция
За никого в действителност не е загадка, че стъпките, предприемани в последно време от Запада за възстановяване на връзките с Минск, се дължат основно на опасения във връзка прекомерно тесните връзки на Беларус с Русия - както призна Лукашенко, беларусите виждат в нея " освен това от страна - това е идеология ". Най-големи опасения будят съгласно в. " Уолстрийт джърнъл " вероятностите за подсилване на Съюзната страна сред Русия и Беларус, което може " да промени силовия баланс в Европа ".
Както означи в изявление за изданието някогашният американски помощник-министър на защитата Александър Вършбоу, който през 2012-2016 година бе заместник-генерален секретар на НАТО, на Запад " никой не храни илюзии ", че Беларус ще последва образеца на Украйна и Грузия. Но в случай че беларуските управляващи " поне объркат сметките на Русия и в случай че в действителност поддържат морално и политически украинския суверенитет, това по никакъв начин няма да е малък въпрос ", съобщи Вършбоу.
А полският външен министър Яцек Чапутович установи много цинично пред същия вестник, че Беларус естествено има потребност от промени, само че те може и да почакат, с цел да се работи по " по-сериозни въпроси " - да бъде " подсилен суверенитетът " на Беларус с оглед въздържане на Русия.
Но както счита полският седмичник " Солидарност ", всички старания на Запада в тази посока надали ще имат резултат: " Беларус ще продължи интеграцията с Русия, защото Европа не се стреми и в действителност не може да й предложи някаква опция ".
Украйна е отрицателен образец
Естествено Минск също схваща отлично, че може да завоюва благосклонността на Запада, единствено в случай че преразгледа коренно външнополитическия си курс - само че образецът на упоменатата към този момент Украйна демонстрира какъв брой скъпо може да заплати за тази отзивчивост.
" Трябва почтено да кажа, че обстановката в Украйна е отрицателен образец за нас ", съобщи тези дни в изявление за немския в. " Зюддойче цайтунг " външният министър на Беларус Владимир Макей. По думите му Минск схваща устрема на Украйна да е по-близо до Европа, само че " не желае да работи съгласно тяхната логичност ".
" Не желаеме да повторим грешките на Украйна и гледаме да вземем поради всички опасности по пътя към по-тясно съдействие с Европейски Съюз ", акцентира министърът. И добави, че за обстановката в прилежащата страна " е отговорен и Европейски Съюз, опитвал се преди допустимо най-бързо да обвърже Украйна със себе си ".
Принципни решения не се взимат преждевременно, посочи и самият Лукашенко, когато по време на визитата му във Виена стана дума за унищожаване на смъртното наказване в Беларус. Той подсети, че преди време запазването на това наказване бе решено с обществен референдум и по конституция въпросът може да се преразгледа единствено с референдум.
По думите му беларуските управляващи са създали проект за социална полемика по смъртното наказване и поредно се движат в тази посока. " Тук е рисково да се бърза ", акцентира той и добави, че Беларус " ще потрае ", в случай че поради нежеланието й да отстрани смъртното наказване не я одобряват в Съвета на Европа.
Диверсификация на връзките
Визитата на беларуския водач в Австрия още веднъж удостовери, че Минск към момента преглежда Русия като основен и главен съдружник и сътрудник, само че в същото време счита да гради по-разностранни връзки с други страни, осъзнал какъв брой е уязвимо прекомерно тясното обвързване с един-единствен сподвижник.
Както беларуският първи посланик означи пред " Зюддойче цайтунг ", Минск " за финален път по време на огромната международна финансова рецесия научи от личен опит, че зависимостта единствено от една страна е пагубна за стопанската система ".
На управлението на Беларус също така се постанова да взема поради, че страната " се намира на линията, разделяща двама огромни геополитически играчи " - Русия и Европейски Съюз. " И борбата сред тях въздейства върху нас и нашите съседи. Засягайки най-много глобите и ответните наказания сред Русия и страните от Запада, от които ние страдаме доста като отворена страна, насочена към износа ", означи Макей.
Именно отсам идва стремежът на Минск " да поддържа уравновесени връзки с всички ", изясни той.
Москва посреща с цялостно схващане този блян и стъпките на Минск за възстановяване на връзките с други страни, в това число членки на Европейски Съюз. Както напомни в тази връзка Дмитрий Песков, прессекретарят на съветския президент, Беларус е " суверенна страна и е напълно обикновено да контактува с други страни ". /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ