Вече три години Михаил Петров е част от състава на

Вече три години Михаил Петров е част от състава на Витоша Бистрица, като за малко време извървя пътя от аматьорската В група до елитната Първа професионална лига. В кариерата си 31-годишният полузащитник е играл за Спортист Своге, Академик София, Доростол, Ботев Враца, Добруджа, Оборище Панагюрище и Сливнишки воин.

В елита на България, където е играл още със "студентите " и врачани, Петров има 42 мача и 3 гола, като е поразявал по един път Локомотив София, Миньор и Калиакра. Петров, който преди две седмици взе присъединяване в празничния дуел по случай "70 години Академик София ", приказва пред формалния уебсайт на Витоша за ситуацията в Бистрица, идната тежка пролет и възможностите на отбора да резервира мястото си в Първа лига.

- Мишо, повече от две години си в клуба. Извървя пътя от В група до Първа лига. Как въобще се озова в Бистрица?

- Точно по този начин, това е моят трети сезон във Витоша. Преди да дойда в Бистрица, бях в Сливница. Президентът ми се обади ме предложения. Пристигнах едновременно със старши треньора Костадин Ангелов, а тимът по това време беше във В група.

- Спомена Сливница, там си партнираше в центъра на терена с Кристиян Кочилов. Помага ли това за по-добрата ви връзка на терена и и отвън него?

- Да, с Кристиян бяхме едновременно в Сливница. Познаваме се от дълго време и е обикновено да се разбираме добре. Най-хубавото от всичко е, че в нашия тим няма разделения и дрязги. Всички се почитаме и умерено мога да кажа, че имам много другари във Витоша.

- Доколко това се дължи на обстоятелството, че всички сте равнопоставени и няма фаворизиране на избрани хора?

- Да, несъмнено, че това способства за по-добрата атмосфера, само че не е единственото. Съществено значение имат и фактът, че толкоз дълго време играем дружно, както и положителната конюнктура в клуба като цяло. Може и необичайно да прозвучи, само че във Витоша липсват проблемите, които са срещат на доста места в България.

- Финансовите неуредици ли визираш?

- И освен, само че това е главното. За страдание, на мен ми се е случвало няколко пъти да попадна в сходна обстановка. Всичко върви обикновено, когато в един миг просто се стопира да се заплаща. Идва президентът и ти споделя: "Не мисли за заплатата, играй! Другото ще го оправим! " Няма по какъв начин обаче да си спокоен и да мислиш по този метод, защото не е обикновено да не си получаваш заработеното.

- Освен че финансово няма проблеми, Витоша приключи позитивно полусезона в Първа лига, като не се даде с новата скица на Левски, Локомотив Пловдив и Верея и загуби мъчно от Лудогорец и ЦСКА-София. Това ли е методът, с цел да се натрупат точки и убеденост?

- Да, позитивно за нас бе това, че в тези мачове се представихме добре и тимът натрупа малко самочувствие, от което несъмнено имахме потребност. Мисля, че със схемата, с която играхме последните мачове, се вижда усъвършенстване в представянето ни в отбрана. Имаме обаче още много неща да подобрим, с цел да изглеждаме по метода, по който ние всички желаеме.

- Колко сложна ще бъде борбата напролет и има ли шансове отборът да се пребори за оцеляването си в Първа лига?

- Аз съм уверен, че имаме силите и качествата да създадем един позитивен сезон и да запазим мястото си в Първа лига. Със сигурност няма да ни бъде елементарно, само че с работа, неизменност и вярна мотивация мисля, че ще се получи.

- Имаш богат опит в българския футбол. Играл си на доста места. Виждаш ли усъвършенстване като цяло?

- Да, сигурно. Сега базите са много по-добри. И аз, като всички от моето потомство, а и тези преди мен, съм играл на сгурия и неприятни терени. От тази позиция има доста развиване в позитивен аспект.

- Защо тогава, макар съществуването на бази и цялата тази информация, която е леснодостъпна в интернет днешно време, продължаваме да изпитваме компликации с вадене на млади и надарени футболисти, които да се осъществят на високо равнище? Особено в огромните школи, където се допуска, че са събрани по-големите гении?

- Не мога да си го обясня. Като младеж, нямах достъп до толкоз богата информация с каквато разполагат по-младите през днешния ден. Нямаше кой да ми приказва за вярно хранене и хранителни добавки, а за мен физиката е един от главните проблеми на юношите. Изостават доста в този съставен елемент и разликата с мъжкия футбол се оказва прекомерно огромна за тях. Другият проблем е душeвността. Докато са юноши на някой огромен тим, примерно Левски или ЦСКА, те имат едно подправено самочувствие, че са огромни футболисти. След това обаче се постанова да заиграят мъжки футбол, във Втора лига да кажем, някъде в провинцията, където още първите 1-2 мача ги пречупват физически. Виждат какъв брой са неравностойни и оттова падат и душевен. Да не приказваме пък, в случай че би трябвало да играят във „ В “ група.

- По-трудно ли е там?

- Да, тъй като има минимум футбол. Терените в по-голямата си част са трагични, непрекъснато се бави времето, нарушаванията са по-груби, а съдиите - по-страхливи. Въобще, тегава история. Този футбол отхвърля доста момчета. Аз три пъти съм печелил промоция от „ Б “ за „ А “ група и два пъти от „ В “ за „ Б “ и би трябвало да ти кажа, че от „ В “ група се влиза по-трудно в „ Б “, в сравнение с от „ Б “ в „ А “.

- Това лято ще навършиш 32 години. Мислил ли си какво ще правиш след футбола?

- Аз съм от този вид хора, които не могат да стоят на едно място. От няколко години имам личен бизнес, който развъртвам. За мен най-важното е да се усещам пълноценно, по тази причина и постоянно съм се занимавал с нещо в допълнение. Все отново, почтено казано, не ми се желае да се отстранявам от футбола, защото това е моят живот. Мислил съм и за треньорство по-нататък.

- Знаеш, че първоначално може би ще работиш с най-малките. Занимава ли ти се?

- Да, занимава ми се. Това е нещо, което в действителност премислям.