Над 75% от българите не одобряват премахването на надбавките за трудов стаж
Вече стана традиция в първите месеци на годината работодателските организации да предизвикват законови промени, които усилват гъвкавостта на трудовите връзки в посока понижаване на правата на служащите, разясняват от организация "АФИС "
Данните за публичната оценка на организация "АФИС " за три от препоръчаните хрумвания разкриват следното:
Първо: „ Одобрявате ли препоръчаната смяна в Кодекса на труда, която планува унищожаване на надбавките за трудов стаж? “ Трима от всеки четирима жители не утвърждават тази смяна, а единствено един от десетима я утвърждават. Останалите 14% нямат мнение.
Това отрицателно мнение е относително отмерено застъпено в градове и села, измежду млади и остарели и разнообразни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „ работодатели и арендатори “. При тях утвърждението се среща 3 и половина пъти по-често от нормалното (35% вместо 10%).
За отбелязване е, че измежду хората във възрастовия период 18-29 година, съотношението „ утвърждение – отрицание “ също е преобладаващо отрицателно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли догатката, че младите служащи възприемат надбавките на по-опитните си сътрудници като дискриминация.
Дали това приказва за остаряло мислене? Всъщност приказва за наблюдаване върху действителността – обявите за търсене на наемни служащи всекидневно съдържат условие за избран стаж със подобен предмет на активност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е скъпо качество на работната мощ.
Второ: „ Одобрявате ли препоръчаната смяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови контракти, при които служащият е задължен да се явява на работа „ на повикване “ и да му се заплаща единствено за отработените часове? “ Очевидно става дума за така наречен контракти „ zero-hour”, които все по-широко се ползват във Англия след рецесията от 2008 година Там те са остро подложени на критика от левите партии и профсъюзите поради това, че правата и отговорностите на двете страни по такива контракти образуват трайна пазарна ниша за „ прекариат “ (от „ precarious “ – рисков, нерешителен и „ пролетариат “). Причината е, че сякаш краткотрайната плаваща претовареност се трансформира в капан за задълженията и бедността. Въпреки това сходна уредба се предлага и у нас.
55% от пълнолетните българи не утвърждават тази концепция, а 28% я утвърждават. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки демонстрират, че гледната точка мощно зависи от позицията на жителя в релацията „ работодател-работник “. При бизнеса и категорията на „ самонаетите„ съотношението сред съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.
Преобладаващо отрицателното мнение се изяснява не толкоз с всеобщо познаване на трендовете в английския и други трудови пазари, колкото с фактическото състояние в България - „ гъвкавостта “ на труда у нас действително подсигурява неустойчив живот на наемния служащ и без особено предопределен за това правилник. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) най-малко един член губи работа в течение на година.
Трето: „ Одобрявате ли препоръчаната смяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно нарастване на позволените часове за ексклузивен труд – от 30 на 60 часа месечно? “
54% не утвърждават тази самодейност, а 27% я утвърждават. Останалите нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „ бизнесмени, арендатори “ (60% са за, 31% против). Сред хората с приход на член на фамилията от най-високата категория – над 1000 лева месечно, 46% „ за “, 41% „ срещу “.
Ако спомагателният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при към 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се минава към „ нова нормалност “ – 9-часов работен ден. Исторически, концепцията „ 8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време “ е минималното искане, от което потегля в последната четвъртина на 19 век международното работническо придвижване. Нейното реализиране структурираше метода на живот през 20-ти век, при което голямото болшинство, формирано от наемни служащи, се ползваше от богатствата на цивилизацията. Същото важи за „ прогресивните “ начинания за основаване на обществено дъно от „ работещи небогати “.
Коментарът е въз основа на данни от национално изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 9-15 март 2019 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1008 лица в 126 гнезда, от които: в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните шпации на отклоненията от записаните данни за дяловете над 5% са ± 2,1-2,8%. Данните са представителни за мнението на българските жители на възраст от 18 до 65 години.
Данните за публичната оценка на организация "АФИС " за три от препоръчаните хрумвания разкриват следното:
Първо: „ Одобрявате ли препоръчаната смяна в Кодекса на труда, която планува унищожаване на надбавките за трудов стаж? “ Трима от всеки четирима жители не утвърждават тази смяна, а единствено един от десетима я утвърждават. Останалите 14% нямат мнение.
Това отрицателно мнение е относително отмерено застъпено в градове и села, измежду млади и остарели и разнообразни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „ работодатели и арендатори “. При тях утвърждението се среща 3 и половина пъти по-често от нормалното (35% вместо 10%).
За отбелязване е, че измежду хората във възрастовия период 18-29 година, съотношението „ утвърждение – отрицание “ също е преобладаващо отрицателно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли догатката, че младите служащи възприемат надбавките на по-опитните си сътрудници като дискриминация.
Дали това приказва за остаряло мислене? Всъщност приказва за наблюдаване върху действителността – обявите за търсене на наемни служащи всекидневно съдържат условие за избран стаж със подобен предмет на активност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е скъпо качество на работната мощ.
Второ: „ Одобрявате ли препоръчаната смяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови контракти, при които служащият е задължен да се явява на работа „ на повикване “ и да му се заплаща единствено за отработените часове? “ Очевидно става дума за така наречен контракти „ zero-hour”, които все по-широко се ползват във Англия след рецесията от 2008 година Там те са остро подложени на критика от левите партии и профсъюзите поради това, че правата и отговорностите на двете страни по такива контракти образуват трайна пазарна ниша за „ прекариат “ (от „ precarious “ – рисков, нерешителен и „ пролетариат “). Причината е, че сякаш краткотрайната плаваща претовареност се трансформира в капан за задълженията и бедността. Въпреки това сходна уредба се предлага и у нас.
55% от пълнолетните българи не утвърждават тази концепция, а 28% я утвърждават. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки демонстрират, че гледната точка мощно зависи от позицията на жителя в релацията „ работодател-работник “. При бизнеса и категорията на „ самонаетите„ съотношението сред съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.
Преобладаващо отрицателното мнение се изяснява не толкоз с всеобщо познаване на трендовете в английския и други трудови пазари, колкото с фактическото състояние в България - „ гъвкавостта “ на труда у нас действително подсигурява неустойчив живот на наемния служащ и без особено предопределен за това правилник. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) най-малко един член губи работа в течение на година.
Трето: „ Одобрявате ли препоръчаната смяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно нарастване на позволените часове за ексклузивен труд – от 30 на 60 часа месечно? “
54% не утвърждават тази самодейност, а 27% я утвърждават. Останалите нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „ бизнесмени, арендатори “ (60% са за, 31% против). Сред хората с приход на член на фамилията от най-високата категория – над 1000 лева месечно, 46% „ за “, 41% „ срещу “.
Ако спомагателният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при към 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се минава към „ нова нормалност “ – 9-часов работен ден. Исторически, концепцията „ 8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време “ е минималното искане, от което потегля в последната четвъртина на 19 век международното работническо придвижване. Нейното реализиране структурираше метода на живот през 20-ти век, при което голямото болшинство, формирано от наемни служащи, се ползваше от богатствата на цивилизацията. Същото важи за „ прогресивните “ начинания за основаване на обществено дъно от „ работещи небогати “.
Коментарът е въз основа на данни от национално изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 9-15 март 2019 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1008 лица в 126 гнезда, от които: в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните шпации на отклоненията от записаните данни за дяловете над 5% са ± 2,1-2,8%. Данните са представителни за мнението на българските жители на възраст от 18 до 65 години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ