Вече седмица в десетки американски градове стават масови безредици заради

...
Вече седмица в десетки американски градове стават масови безредици заради
Коментари Харесай

Бунтовете в САЩ, притаилата се Русия и многострадалната демокрация

Вече седмица в десетки американски градове стават всеобщи вълнения поради мъчителното ликвидиране на чернокожия Джордж Флойд от белия служител на реда Дерек Шовин. Размириците бързо прераснаха в погроми, като в тях вземат участие главно чернокожи афроамериканци, част от 33-те милиона в Съединени американски щати.
Те имат основателни мотиви да се вълнуват и бунтуват, тъй като съгласно разнообразни статистически данни са по-бедни, умират по-млади, по-често служителите на реда ги прострелват и по-често попадат в пандиза. В Съединени американски щати пред законите са равни всички жители, само че белите хора просто имат по-добри юристи.
Западните водачи на собствен ред показаха внимателно съпричастност и паника какво се случва в бастиона на свободния свят. И добре вършат, тъй като друго не им остава. На французите няма за какво да им бъдат припомняни студентските безредици през 1968 година с техния девиз " Искаме всичко и то незабавно ", тъй като " жълтите жилетки " като че ли през вчерашния ден трошаха витрини и палеха коли. Берлин и Лондон също пазят мемоари за неотдавнашни всеобщи митинги. Какво да се прави, жителите имат право свободно да показват мнение.
България също (правилно) си трае за вълненията в Съединени американски щати, тъй като ще ни притиснат с въпроса по какъв начин интегрираме ромите. Нали организирахме " Десетилетие на ромското включване ", само че къде са милионите и има ли най-малко един " включен " ром? Как да разбираем пред съда в Страсбург, че имаме 38 разновидности роми и това разбиране е много по-широко от роми, че не всичките, а точно обществената наслойка от " мангасарите " ни е казусът?
Като нас са Румъния, Сърбия, Македония, Унгария... Навсякъде ромите са такива, тъй като не желаят да са други, или в случай че желаят нещо от живота то е във тип на помощи от страната. Затова никоя от посочените страни не желае разум, само че и тя на собствен ред не би отказала помощ във тип на най-малко 8-цифрена сума в евро.
Сегашните разрушителни протести в Америка можеха да бъдат приписани на Русия и по-точно на Кремъл, само че " ръката на Москва " доближава единствено до Скрипал и щерка му, а Тихият океан южно от едва обитаемата Аляска е доста съществено затруднение. Все отново може да се потърси способеното мнение на евродепутата и седесара Александър Йорданов, който е специалист по Русия.
Както обикаляме международната карта, отново идваме до Москва. Има един въпрос, който не бърза да се покаже: Ако ставащото в Съединени американски щати беше се случило в Русия, по какъв начин щеше да реагира " Свободният свят "?
Западът непрекъснато жигосва Русия, че с всеки ден става все по-агресивна, въпреки от анексията на Крим да изминаха към този момент 6 година и нищо повече да не се е трансформирало. За " активистката " Полша не става дума, тя не е " каймакът " на славянския свят. Ако тук обаче има една в действителност безспорна неистина, тя е, че Москва се кани да атакува някого – Русия не разполага и в никакъв случай няма да има военно-икономически капацитет за това, тя ще може само да се отбранява и то не по цялата си територия.
Русия в действителност не е идеален пример за народна власт най-малко от западен вид. И Путин в някаква степен е " легален деспот ", само че подобен е конституционният модел за Русия като страна. Ето го обаче сакралният въпрос: дорасла ли е Русия и всяка нейна " деревня " (те са над 130 000) на голямата територия най-малко до първите стъпки към пълноценна народна власт? Русия не е единствено Москва и Петербург. А българите помнят мъчителното преструктуриране на съзнанието си по пътя към гражданско общество, въпреки да бяхме надалеч напред от настоящето съветско население, наброяващо 160 етнически групи и говорещо на 27 публични езика. При една западна народна власт и намаляване на централната власт в страната са неизбежни тежки междуособици и евентуално раздробяване на страната с световни последствия.
Може би си коства припомнянето на максимата, че за създаване на демократична страна общо са нужни 40-50 година: основаване на система от демократични закони – 10 година, институции за използване на тези закони – до 20 година и демократични обичаи от най-малко едно потомство, живяло напълно в условия на функциониращите нови закони. Но и това не подсигурява дълготраен обществен мир като да вземем за пример в Швейцария.
Накрая предвид на наближаващите през есента президентски избори в Съединени американски щати, е напълно подходящо да се напомни на американските гласоподаватели, че преди 4 години те се изправиха пред урните, с цел да изкажат желанието си пред гневната " ястребка " Хилъри Клинтън и претърпелия 10 банкрута ексцентиричен предприемач Доналд Тръмп. Дали в този момент са удовлетворени от избора си? Това не е опит за натрапване или подсещане на отговор, а е изцяло отворен въпрос. Всяка страна си има своите проблеми.
Автор: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР