ДСБ: Властта мълчи за недопустима провокация на Русия към България
Вече седем дни властта срамно мълчи за неприемливата провокация от страна на Русия към самостоятелна република България. Седем дни българските жители чакаха българските институции да защитят обществено българското достолепие и самостоятелност. Вместо това станахме очевидци на цялостна липса на реакция от стана на държавното управление. Дори по-тревожно и скандално - виждаме по какъв начин ръководител на парламентарна група от ръководещото болшинство, от по този начин наречените „ патриоти “, заличава достолепието на българите и българската история.
България означи тържествено 140-годишнината от своето избавление от Османско господство. Това стана на националния празник на страната 3 март – историческа дата, считана за начало на ново летоброене във вековната историята на българската държавност. По тази причина днешна България и българската нация всяка година означават по отговарящ метод с възпоменателни тържества 3 март - събитието, довело до увенчаване с триумф дълголетната национално - освободителна битка. Особено на кръгли годишнини от него, каквато е сегашната 140-годишнина, показваме благодарност към нашите национални герои и към бойците и офицерските чинове от армията на Руската империя, в чиито редове за свободата на България са се сражавали и са отдали живота си с изключение на руснаци и представители на доста други нации в тогавашната империя. По традиция тези исторически обстоятелства се афишират по открития параден ред от българските държавници. Така беше и тази година.
Различното от други години пристигна от претенцията на формален посетител от непозната страна – съветския патриарх Кирил. Оставяме настрани въпроса, че домакините му оказаха чест в лицето на президентската институция и държавното управление като на общественик, която по протокол не се следва, тъй като не има подобен сан.
От видеозапис, оповестен на формалната страница на РПЦ станахме очевидци на тази рекламация. С поучителен и недопустим звук на среща в постройката на Президентството на България и пред лицето на президента, патриарх Кирил показва възмущение под формата на нападки към българските държавни институции по отношение на прочита им на събитията от 1877-78 година. Лишеното от съображение изказване на патриарх Кирил незабавно бе последвано от обидна антибългарска медийна реакция по една от гледаните съветски малките екрани, с присъединяване и на представители, близки до Кремъл.
Патриаршеското наставление към този момент се отминава с безмълвие от домакините в лицето на президента и БПЦ. В Народното събрание и в медиите имаше някакъв отзив, вършат се мнения за абсурда, само че по презрян партизански и неподобаващ метод, като се изключи някои по-обективни и обосновани позиции и обособени изявления, заслужаващи внимание и утвърждение.
Случилото се, меко казано, е прекомерно обидно за европейска България, за самостоятелната страна България, за нацията ни. Защото тази рекламация да четем историята си, както в миналото освободителката ни я е написала, не е инцидентна. Да, правилно е, че това е гледната точка на имперското мислене на 19 век. И бихме оставили нещата, с махване на ръка, в 19 век. Но тази рекламация визира не просто отдаването на респект и почитание към Руската империя за дадените от нея жертви. Почит и почитание младата българска страна и българите са отдавали и отдават. Историците знаят, че дребна България безусловно е заплатила и разноските на империята във войната й с Турция. В знак на благодарност е издигнала стотици монументи на жертвите, на самия император.
Претенцията е за друго, освободителите черпят легитимност от историческия факт на освобождението и считат, че тяхно право е да направляват и да чертаят пътя, по който да се развива българската страна. Тази рекламация на ръководещите кръгове в Русия, а по-късно и в Съюз на съветските социалистически републики, не престават и до през днешния ден. И за жалост тя е успявала. Всички опити на българските ръководещи и българското общество да отхвърлят сходно задушаващо застъпничество са окачествявани и се окачествяват като изменничество към освободителите.
От ден първи на третата българска страна - с недодялан диктат, с подмолни намеси във вътрешните каузи, Русия детронира първия княз, смъква и качва държавни управления. За задачата си основава челен пост в лицето на така наречен русофили. Това „ сляпо оръдие на съветската завоевателна политика на Балканите “, отваря през годините перманентна безусловно братоубийствена война с доста жертви.
България има потребност от осветляване на всички обстоятелства и условия за ролята на Русия в трагичната й история в продължение на повече от век и половина, тъй като има ненаписани страници още отпреди Освобождението. И в случай че това се дефинира като пренаписване на историята ни, то е освен целесъобразно и належащо, само че и наложително. Трябва да се учи и знае същинската ни история, отвън непознати клишета и идеологеми.
Недипломатични изявления, като изявлението на съветския патриарх, не са инцидентни и не са стихия в чаша вода, както ги омаловажат някои. Защото те са частица част от тактика, засягаща европейския избор на България, бъдещето на страната.
Днешната българска политика не може да бъде обяснявана с неоснователни и лековати внушения, правени даже от историци, за „ огромния брат “ в предишното, и в този момент. Т.е. подстрекателство, че България не е имала и не може да има своя политика на суверенна страна и надали не би трябвало да се примирим с такова схващане.
Нашият апел е – пристигнало е време да узреем и да следваме своя си избор, своя си интерес на европейска нация с хилядолетна история. Да отхвърлим като непознато тяло всеки, който служи на непознати политически, геостратегически, стопански и други, разнообразни от българските ползи. Често се самообвиняваме, че нямаме народен блян. Вярното е може би, че нямаме сплотяващ допустимо най-голямо болшинство от нацията народен блян.
Нашaта уверена позиция е, че можем да имаме бъдеще на демократична, мощна правова страна, следвайки наследството на Апостола, с неговия блян „ да бъдем равни с другите европейски нации “. Ние към този момент сме измежду тях. Въпросът е до каква степен влагаме всичките си старания като нация да бъдем „ равни “, виновни, поредни и открити, с нашите европейски и евроатлантически съдружници. Този въпрос към този момент, за жалост, няма нито еднопосочен, нито безапелационен позитивен отговор.
От ДСБ настояваме:
- Българският президент, българското държавно управление и българският парламент публично и обществено да осъдят остро опита за замяна на историята на самостоятелната българска република;
- Премиерът на Република България ясно да се разграничи от антибългарското и антиевропейско говорене на съдружния си сътрудник Волен Сидеров;
- Председателят на парламентарната група на „ Обединени патриоти “ обществено да се извини на българските жители за нанесената засегнатост.
Ние, Демократи за мощна България, заявяваме, че постоянно и на първо място, ще работим единствено за българския интерес и достолепие. За да бъде мощна България в обединена Европа
Политическа партия Демократи за Силна България
България означи тържествено 140-годишнината от своето избавление от Османско господство. Това стана на националния празник на страната 3 март – историческа дата, считана за начало на ново летоброене във вековната историята на българската държавност. По тази причина днешна България и българската нация всяка година означават по отговарящ метод с възпоменателни тържества 3 март - събитието, довело до увенчаване с триумф дълголетната национално - освободителна битка. Особено на кръгли годишнини от него, каквато е сегашната 140-годишнина, показваме благодарност към нашите национални герои и към бойците и офицерските чинове от армията на Руската империя, в чиито редове за свободата на България са се сражавали и са отдали живота си с изключение на руснаци и представители на доста други нации в тогавашната империя. По традиция тези исторически обстоятелства се афишират по открития параден ред от българските държавници. Така беше и тази година.
Различното от други години пристигна от претенцията на формален посетител от непозната страна – съветския патриарх Кирил. Оставяме настрани въпроса, че домакините му оказаха чест в лицето на президентската институция и държавното управление като на общественик, която по протокол не се следва, тъй като не има подобен сан.
От видеозапис, оповестен на формалната страница на РПЦ станахме очевидци на тази рекламация. С поучителен и недопустим звук на среща в постройката на Президентството на България и пред лицето на президента, патриарх Кирил показва възмущение под формата на нападки към българските държавни институции по отношение на прочита им на събитията от 1877-78 година. Лишеното от съображение изказване на патриарх Кирил незабавно бе последвано от обидна антибългарска медийна реакция по една от гледаните съветски малките екрани, с присъединяване и на представители, близки до Кремъл.
Патриаршеското наставление към този момент се отминава с безмълвие от домакините в лицето на президента и БПЦ. В Народното събрание и в медиите имаше някакъв отзив, вършат се мнения за абсурда, само че по презрян партизански и неподобаващ метод, като се изключи някои по-обективни и обосновани позиции и обособени изявления, заслужаващи внимание и утвърждение.
Случилото се, меко казано, е прекомерно обидно за европейска България, за самостоятелната страна България, за нацията ни. Защото тази рекламация да четем историята си, както в миналото освободителката ни я е написала, не е инцидентна. Да, правилно е, че това е гледната точка на имперското мислене на 19 век. И бихме оставили нещата, с махване на ръка, в 19 век. Но тази рекламация визира не просто отдаването на респект и почитание към Руската империя за дадените от нея жертви. Почит и почитание младата българска страна и българите са отдавали и отдават. Историците знаят, че дребна България безусловно е заплатила и разноските на империята във войната й с Турция. В знак на благодарност е издигнала стотици монументи на жертвите, на самия император.
Претенцията е за друго, освободителите черпят легитимност от историческия факт на освобождението и считат, че тяхно право е да направляват и да чертаят пътя, по който да се развива българската страна. Тази рекламация на ръководещите кръгове в Русия, а по-късно и в Съюз на съветските социалистически републики, не престават и до през днешния ден. И за жалост тя е успявала. Всички опити на българските ръководещи и българското общество да отхвърлят сходно задушаващо застъпничество са окачествявани и се окачествяват като изменничество към освободителите.
От ден първи на третата българска страна - с недодялан диктат, с подмолни намеси във вътрешните каузи, Русия детронира първия княз, смъква и качва държавни управления. За задачата си основава челен пост в лицето на така наречен русофили. Това „ сляпо оръдие на съветската завоевателна политика на Балканите “, отваря през годините перманентна безусловно братоубийствена война с доста жертви.
България има потребност от осветляване на всички обстоятелства и условия за ролята на Русия в трагичната й история в продължение на повече от век и половина, тъй като има ненаписани страници още отпреди Освобождението. И в случай че това се дефинира като пренаписване на историята ни, то е освен целесъобразно и належащо, само че и наложително. Трябва да се учи и знае същинската ни история, отвън непознати клишета и идеологеми.
Недипломатични изявления, като изявлението на съветския патриарх, не са инцидентни и не са стихия в чаша вода, както ги омаловажат някои. Защото те са частица част от тактика, засягаща европейския избор на България, бъдещето на страната.
Днешната българска политика не може да бъде обяснявана с неоснователни и лековати внушения, правени даже от историци, за „ огромния брат “ в предишното, и в този момент. Т.е. подстрекателство, че България не е имала и не може да има своя политика на суверенна страна и надали не би трябвало да се примирим с такова схващане.
Нашият апел е – пристигнало е време да узреем и да следваме своя си избор, своя си интерес на европейска нация с хилядолетна история. Да отхвърлим като непознато тяло всеки, който служи на непознати политически, геостратегически, стопански и други, разнообразни от българските ползи. Често се самообвиняваме, че нямаме народен блян. Вярното е може би, че нямаме сплотяващ допустимо най-голямо болшинство от нацията народен блян.
Нашaта уверена позиция е, че можем да имаме бъдеще на демократична, мощна правова страна, следвайки наследството на Апостола, с неговия блян „ да бъдем равни с другите европейски нации “. Ние към този момент сме измежду тях. Въпросът е до каква степен влагаме всичките си старания като нация да бъдем „ равни “, виновни, поредни и открити, с нашите европейски и евроатлантически съдружници. Този въпрос към този момент, за жалост, няма нито еднопосочен, нито безапелационен позитивен отговор.
От ДСБ настояваме:
- Българският президент, българското държавно управление и българският парламент публично и обществено да осъдят остро опита за замяна на историята на самостоятелната българска република;
- Премиерът на Република България ясно да се разграничи от антибългарското и антиевропейско говорене на съдружния си сътрудник Волен Сидеров;
- Председателят на парламентарната група на „ Обединени патриоти “ обществено да се извини на българските жители за нанесената засегнатост.
Ние, Демократи за мощна България, заявяваме, че постоянно и на първо място, ще работим единствено за българския интерес и достолепие. За да бъде мощна България в обединена Европа
Политическа партия Демократи за Силна България
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ