Родителите ми отнеха детството, в това семейство аз не бях дъщеря, а обикновена прислужница
Вече съм зряла жена, само че към момента ме боли, когато си спомня, че в детството си в никакъв случай не съм чествала рождените си дни. А по този начин мечтаех някой от родителите ми да се сети, че и мен ме има на този свят! Стараех се да бъда добра щерка, помагах в семейството и безрезервно се грижех за двамата си по-малки братя. Всеки ден след учебно заведение приготвях храна за цялото семейство, само че те по този начин и не видяха напъните ми. Приемаха всички мои грижи и усилия за даденост, като че ли бях длъжна да ги обгрижвам. Не бях щерка в това семейство, а прислужница.
Учех се добре, само че когато след 8-ми клас, приятелките ми отидоха на бал, аз плаках през целия ден вкъщи, тъй като родителите ми не ми купиха рокля и нямаше какво да облека. Тяхната небрежност ме окуражи и след 8-ми клас се записах във вечерното учебно заведение. През деня работех, а вечер ходех на учебно заведение. Днес имам две висши образования, които изкарах сама, без ничия помощ и поддръжка.
Изминаха години, омъжих се за превъзходен мъж, само че и той от време на време не помни да ме поздрави за рождените ми дни. Най-обидно и горчиво ми е, че родителите ми към момента не се сещат, че и аз имам персонален празник. Поздравяват братята ми, само че не и мен. Обичам ги и в никакъв случай не съм ги упреквала за нищо, само че няма да не помни болката да си подценено дете. Вие сте по-щастливи от мен. В края на краищата, детството е това, от което черпим мощ, топлота, убеденост. Тогава най-вече имаме потребност от помощ, с цел да се научим да преодоляваме компликациите и несгодите. А аз нямах нито обикновено детство, не получих грижи, топлота, внимание или обич.
