Повече ли плащаме в магазина от европейците
Вече съвсем година и половина – от ускоряването на инфлацията след средата на 2021 година – динамичността на цените е в центъра на политическия дискурс и доста от изключителните ограничения, предприемани към този момент от няколко следващи държавни управления. Обсъждането обаче постоянно се свежда до една или друга стока, а на напред във времето излизат сензационни съпоставения на цените им у нас и в страни със доста по-високи приходи на семействата, показват ва разбор от Института за пазарна стопанска система.
Най-общият взор се дава от изчисленията на Евростат на показателя на ценовите нива в 27-те европейски страни. При него по отношение на имагинерно средноевропейското ценово ниво се съпоставят средногодишните цени в останалите страни. Практически, средноевропейското ценово е доста близо до това в Испания (99) и Италия (102), а множеството западноевропейски страни като се изключи Португалия се подреждат над него.
Обратно, с най-ниски междинни цени са Румъния (49) и България (52), което значи, че междинните цени са на половина по-ниски от междинното за Европейски Съюз ниво. Необходимо е и да създадем уточнението, че поради огромното закъснение в публикуването на данните от страна на Евростат показаното тук е за 2021 година, само че поради повсеместната и релативно равномерна инфлация през 2022 година няма учредения да чакаме огромни разбърквания в класирането и отстоянията, написа в разбора.
Икономистите припомнят, че през последните 10 години България седи на сходно разстояние от средноевропейските ценови нива. През 2012 година цената на показателя е била 47, само че пада до 45 в интервала 2015-2016 година, когато в страната на практика липсваше осезателен растеж на цените. Важно е да отбележим, че този десетгодишен интервал се характеризира и с изпреварващ растеж на приходите, което от своя страна значи и последователно доближаване на покупателната дарба на семействата.
ИПИ
От по-голямо значение е обаче разпределението сред обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето България е била на едвам 36% от междинните за Европейски Съюз ценови нива, то при храните, облеклата и обувките отношението доближава 80%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към половината от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи, пишат от ИПИ.
Падат ли цените на храните
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото междинната цена е 64% от тази на ЕС-27, при хляба – 67%, то има две групи артикули при които цените в България през 2021 година са били над междинните. Това са маслата и мазнините – 132% и млякото, сиренето и яйцата – 111%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус рецесията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването пък изравняването се случва още през 2013 година Предвид, че точно при тези групи е и концентриран забележителна част от растежа на цените на храните през 2022 година, най-вероятно това отношение ще се резервира.
ИПИ
Прегледът на относителните ценови нива в България сочи, че в избрани групи артикули в действителност има цени, които надвишават междинните за Европейски Съюз равнища. Това обаче по никакъв метод не значи, че общото равнище на цените, и оттова – на разноските на семействата, даже се доближава до тях. Оттам наподобяват и още по-съмнителни опитите за контроли на цените и целенасочени политики, които целят тяхното „ преодоляване “, заключва анализът.
Най-общият взор се дава от изчисленията на Евростат на показателя на ценовите нива в 27-те европейски страни. При него по отношение на имагинерно средноевропейското ценово ниво се съпоставят средногодишните цени в останалите страни. Практически, средноевропейското ценово е доста близо до това в Испания (99) и Италия (102), а множеството западноевропейски страни като се изключи Португалия се подреждат над него.
Обратно, с най-ниски междинни цени са Румъния (49) и България (52), което значи, че междинните цени са на половина по-ниски от междинното за Европейски Съюз ниво. Необходимо е и да създадем уточнението, че поради огромното закъснение в публикуването на данните от страна на Евростат показаното тук е за 2021 година, само че поради повсеместната и релативно равномерна инфлация през 2022 година няма учредения да чакаме огромни разбърквания в класирането и отстоянията, написа в разбора.
Икономистите припомнят, че през последните 10 години България седи на сходно разстояние от средноевропейските ценови нива. През 2012 година цената на показателя е била 47, само че пада до 45 в интервала 2015-2016 година, когато в страната на практика липсваше осезателен растеж на цените. Важно е да отбележим, че този десетгодишен интервал се характеризира и с изпреварващ растеж на приходите, което от своя страна значи и последователно доближаване на покупателната дарба на семействата.
ИПИ От по-голямо значение е обаче разпределението сред обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето България е била на едвам 36% от междинните за Европейски Съюз ценови нива, то при храните, облеклата и обувките отношението доближава 80%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към половината от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи, пишат от ИПИ.
Падат ли цените на храните
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото междинната цена е 64% от тази на ЕС-27, при хляба – 67%, то има две групи артикули при които цените в България през 2021 година са били над междинните. Това са маслата и мазнините – 132% и млякото, сиренето и яйцата – 111%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус рецесията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването пък изравняването се случва още през 2013 година Предвид, че точно при тези групи е и концентриран забележителна част от растежа на цените на храните през 2022 година, най-вероятно това отношение ще се резервира.
ИПИ Прегледът на относителните ценови нива в България сочи, че в избрани групи артикули в действителност има цени, които надвишават междинните за Европейски Съюз равнища. Това обаче по никакъв метод не значи, че общото равнище на цените, и оттова – на разноските на семействата, даже се доближава до тях. Оттам наподобяват и още по-съмнителни опитите за контроли на цените и целенасочени политики, които целят тяхното „ преодоляване “, заключва анализът.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ