Дипломация по руски стандарт!
Вече пет месеца съветската война в Украйна е централна тематика за системата на интернационалните връзки. Тя освен е най-значимият въпрос след края на Студената война, сама по себе си, само че играе и ролята на призма, през която се пречупват и други проблеми в разнообразни краища по света, търсещи своето решение посредством асоцииране с спора в Украйна или най-малко с обособени негови аспекти.
Различни опити за артикулация върху войната има и от страна на някои политически водачи, които се пробват да си обезпечат политически дивиденти за себе си и режимите си. Най-ярък образец в това отношение е турският президент Реджеп Ердоган, който още от началото на съветското нахлуване се пробва да се нарежда като медиатор сред Русия и Украйна. Другият видим, само че въпреки всичко по-малко важен образец е унгарският министър председател Виктор Орбан. От позиция на интернационалните връзки държанието на Ердоган заслужава повече внимание, тъй като посредством опитите си да се нарежда като медиатор, той де факто пробва да ускори своя интернационален престиж, чрез който да даде на турските гласоподаватели чувство за великолепие по време на изборите, които би трябвало да бъдат извършени в страната тъкмо след една година.
Колкото до Орбан, неговите избори бяха през април. Той завоюва и незабавно побърза да се обърне към Брюксел, акцентирайки върху своите " изключителни " лидерски качества. Сега Орбан се пробва по-скоро да минимизира минусите за Унгария, произлизащи от променените връзки сред Европейски Съюз и Русия след 24/02/2022. Такива дефекти има, в друга степен, за всяка една страна членка. За Орбан обаче всички проблеми имат един източник и това е Брюксел.
Орбан приказва за разграждане на Европейския парламент, за нуждата от нов метод на Европейски Съюз към Русия, основан на дипломация и дефинира президента Володимир Зеленски като собствен конкурент, без да е ясно какви тъкмо са " прегрешенията " на украинския водач към унгареца с " изключителни " лидерски качества. Крайно разнопосочното и на процедура несвързано говорене на Виктор Орбан значи, че той последователно изпада в обстановка без потребен ход. Единственото позитивно събитие за него е, че унгарските избори скоро минаха, тъй че няма да му се постанова да изяснява на унгарците за какво би трябвало да имат доверие в него или най-малко няма да му се постанова да прави това в предизборна конюнктура.
Всяко едно обществено ръководство обаче, което разчита повече на лични лидерски качества, в сравнение с институции и институционални механизми, елементарно може да загуби еластичност и адекватност и да изпадне в рецесия без благоприятни условия за излаз от нея. Именно залагането на лидерски искания за сметка на институционалния развой е общото сред обстановката в Унгария и Турция. Опасността от рецесия в този случай може да бъде борена или най-малко отлагана посредством непрекъсната интензивност на водача във всички ниши, в които той открива опция за такава. В момента Орбан не може да открие такава ниша. Ердоган обаче е разкрил и се пробва оптимално да я употребява. Турция е в сериозна икономическа рецесия, само че режимът на Ердоган към момента не е в рецесия и турският президент евентуално си показва, че може да го избави посредством възстановяване на позицията си в системата на интернационалните връзки.
Споразумението за експорт на украинско зърно през Черно море от края на предходната седмица, реализирано с посредничеството на Турция и гаранциите на Организация на обединените нации, трябваше да сложи началото на възстановяване на интернационалния имидж на Ердоган. В Истанбул нямаше директен контакт сред формалните представители на Украйна и Русия. Двете страни подписаха поотделно документи с Турция и Организация на обединените нации, съгласно които украинските кораби безвредно ще транспортират зърно през Черно море. Плавателните съдове, както и зърнените хранилища са предпазени от бомбардировки, съгласно истанбулските съглашения. В Анкара евентуално към този момент са си представяли образуването и последователното развиване на истанбулски развой за определяне на дълготраен дипломатически формат сред Украйна и Русия, посредством който да се търси излаз от комплицираната военна обстановка на фронта в Източна и Югоизточна Украйна. Ситуация, която е комплицирана за нападнатата страна, само че от ден дневно става все по-сложна и за агресора.
Какво обаче се случи в границите на първите 24 часа след подписването на истанбулските съглашения? Не беше минало и едно денонощие и четири съветски ракети " Калибър " (две от тях свалени от украинската ПВО) поразиха част от пристанищната инфраструктура в Одеса, в това число зърнени хранилища. Психиката на Путин и неговото сърце, което бие в ритъма на " Руския свят ", не устояха и още веднъж станахме очевидци на същото, което виждаме най-малко от началото на годината - предоставяне на обещания и вдишване на задължения от съветска страна и незабавно по-късно дейности, които нямат нищо общо и са в цялостен прорез с тях. Или казано с други думи - дипломация по съветски стандарт. Първо Русия единствено си организираше учения покрай източната граница на Украйна и " изрично " нямаше желание да атакува. След това ученията се разпростряха и в Беларус. След това стартира " специфична интервенция " в Донбас в отбрана на приетите от Кремъл псевдорепублики - ДНР и ЛНР. И по този начин до пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна, при която нито един регионален украински град не беше пощаден от бомбардиране.
И в този момент съветската страна единствено за броени часове смени три версии по отношение на бомбардировките против пристанището в Одеса. Най-напред тя нямаше нищо общо с тях. След това бомбардировките бяха против военно съоръжение (ракети " Харпун " ) на пристанището, а малко по-късно пристигна и информацията от представителя на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова, съгласно която съветските " Калибри " са поразили украински боен катер. Тази нестабилност в съветските позиции (дипломация по съветски стандарт) би трябвало да е явен знак към водачи като Орбан и Ердоган, изключително към Ердоган. Колкото повече се пробва той да обвърже Русия в някакъв, въпреки и в началото халтав, развой, толкоз повече неговият престиж ще страда, вместо да натрупа позитиви. Чрез сходно държание Ердоган даже няма да може да си обезпечи някакви обособени достижения. Например закупуването от Съединени американски щати на 40 самолета F-16 Block 70 - нещо, към което турският президент се стреми през последните месеци. Администрацията в Белия дом от дълго време е наясно със смисъла, т.е. с несъстоятелността на дипломацията по съветски стандарт и си дава сметка, че старания като тези на Ердоган имат доста повече имиджова, в сравнение с съдържателна цел.
Може да се каже, че към този момент се оформиха два вида схващане във връзка с спора в Украйна - реален, който се споделя от Съединени американски щати и Англия, и сдържан, на който залагат Германия и Франция. Реалистичното схващане регистрира нежеланието на Кремъл да се ангажира и обвърже отговорно в дълготраен дипломатически развой, което значи, че военното решение остава единствен вид за излаз от спора. Това схващане допуска повече и по-бързи военни доставки за Украйна. Умереното схващане също преглежда военното решение като главен вид, само че държи най-малко една врата да остане отворена към Русия, тъй че в случай че въпреки всичко в един миг Кремъл реши да се ориентира към същинска дипломация, да има опцията да го направи.
На сегашния стадий в практиката към момента виждаме по-скоро използване на умереното схващане. Руската експанзия в Украйна чертае нови действителности най-много за Европа. В Съединени американски щати си дават сметка за това и се отнасят с схващане към позицията на водещите европейски фактори. Именно по тази причина Съединени американски щати дават съвременно въоръжение на Украйна, само че го вършат последователно. Първо четири системи HIMARS, по-късно още четири и още четири и така нататък Това де факто е късмет за Кремъл. Ако реши, че войната става прекомерно неизгодна за него, да седне на масата за договаряния, без да обвързва дипломацията с ултиматуми и без да се пробва да постанова лични стандарти във връзка с правилата на интернационалната сигурност.
Най-вероятно обаче използването на умереното схващане няма да продължи още дълго. Дори към този момент има белези, които приказват за скорошно прекосяване към реалистичното схващане. Тук е значимо да се означи, че даже Аналена Бербок, външен министър на Германия, по-скоро споделя точно реалистичното схващане. Британският външен министър Лиз Тръс и доста евентуален идващ министър председател на Англия, пък съобщи, че в случай че бъде определена, ще обезпечи успеха на Украйна. Много е евентуално в околните месеци да следим един пореден и дълготраен преход към реалистичното схващане, а това най-много значи по-бързи и по-обемни доставки на съвременно въоръжение за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Нарастването на броя украински военнослужещи за боравене с тях също е причина да се върви в тази посока. Наскоро Съединени американски щати заговориха и за вероятно даване на съвременна бойна авиация на Военновъздушни сили на Украйна - един доста явен знак към използването на реалистичното схващане в практиката.
Със сигурност лятото ще е с висока температура на фронта в Украйна (в директния и преносния смисъл). По-интересно обаче е каква ще е есента? Олексий Резников, боен министър на Украйна, към този момент загатна нещо в този смисъл. И най-вероятно министърът ще става все по-ясен и убеден в свето говорене, изключително в случай че (когато) реалистичното схващане дефинитивно вземе връх.
Различни опити за артикулация върху войната има и от страна на някои политически водачи, които се пробват да си обезпечат политически дивиденти за себе си и режимите си. Най-ярък образец в това отношение е турският президент Реджеп Ердоган, който още от началото на съветското нахлуване се пробва да се нарежда като медиатор сред Русия и Украйна. Другият видим, само че въпреки всичко по-малко важен образец е унгарският министър председател Виктор Орбан. От позиция на интернационалните връзки държанието на Ердоган заслужава повече внимание, тъй като посредством опитите си да се нарежда като медиатор, той де факто пробва да ускори своя интернационален престиж, чрез който да даде на турските гласоподаватели чувство за великолепие по време на изборите, които би трябвало да бъдат извършени в страната тъкмо след една година.
Колкото до Орбан, неговите избори бяха през април. Той завоюва и незабавно побърза да се обърне към Брюксел, акцентирайки върху своите " изключителни " лидерски качества. Сега Орбан се пробва по-скоро да минимизира минусите за Унгария, произлизащи от променените връзки сред Европейски Съюз и Русия след 24/02/2022. Такива дефекти има, в друга степен, за всяка една страна членка. За Орбан обаче всички проблеми имат един източник и това е Брюксел.
Орбан приказва за разграждане на Европейския парламент, за нуждата от нов метод на Европейски Съюз към Русия, основан на дипломация и дефинира президента Володимир Зеленски като собствен конкурент, без да е ясно какви тъкмо са " прегрешенията " на украинския водач към унгареца с " изключителни " лидерски качества. Крайно разнопосочното и на процедура несвързано говорене на Виктор Орбан значи, че той последователно изпада в обстановка без потребен ход. Единственото позитивно събитие за него е, че унгарските избори скоро минаха, тъй че няма да му се постанова да изяснява на унгарците за какво би трябвало да имат доверие в него или най-малко няма да му се постанова да прави това в предизборна конюнктура.
Всяко едно обществено ръководство обаче, което разчита повече на лични лидерски качества, в сравнение с институции и институционални механизми, елементарно може да загуби еластичност и адекватност и да изпадне в рецесия без благоприятни условия за излаз от нея. Именно залагането на лидерски искания за сметка на институционалния развой е общото сред обстановката в Унгария и Турция. Опасността от рецесия в този случай може да бъде борена или най-малко отлагана посредством непрекъсната интензивност на водача във всички ниши, в които той открива опция за такава. В момента Орбан не може да открие такава ниша. Ердоган обаче е разкрил и се пробва оптимално да я употребява. Турция е в сериозна икономическа рецесия, само че режимът на Ердоган към момента не е в рецесия и турският президент евентуално си показва, че може да го избави посредством възстановяване на позицията си в системата на интернационалните връзки.
Споразумението за експорт на украинско зърно през Черно море от края на предходната седмица, реализирано с посредничеството на Турция и гаранциите на Организация на обединените нации, трябваше да сложи началото на възстановяване на интернационалния имидж на Ердоган. В Истанбул нямаше директен контакт сред формалните представители на Украйна и Русия. Двете страни подписаха поотделно документи с Турция и Организация на обединените нации, съгласно които украинските кораби безвредно ще транспортират зърно през Черно море. Плавателните съдове, както и зърнените хранилища са предпазени от бомбардировки, съгласно истанбулските съглашения. В Анкара евентуално към този момент са си представяли образуването и последователното развиване на истанбулски развой за определяне на дълготраен дипломатически формат сред Украйна и Русия, посредством който да се търси излаз от комплицираната военна обстановка на фронта в Източна и Югоизточна Украйна. Ситуация, която е комплицирана за нападнатата страна, само че от ден дневно става все по-сложна и за агресора.
Какво обаче се случи в границите на първите 24 часа след подписването на истанбулските съглашения? Не беше минало и едно денонощие и четири съветски ракети " Калибър " (две от тях свалени от украинската ПВО) поразиха част от пристанищната инфраструктура в Одеса, в това число зърнени хранилища. Психиката на Путин и неговото сърце, което бие в ритъма на " Руския свят ", не устояха и още веднъж станахме очевидци на същото, което виждаме най-малко от началото на годината - предоставяне на обещания и вдишване на задължения от съветска страна и незабавно по-късно дейности, които нямат нищо общо и са в цялостен прорез с тях. Или казано с други думи - дипломация по съветски стандарт. Първо Русия единствено си организираше учения покрай източната граница на Украйна и " изрично " нямаше желание да атакува. След това ученията се разпростряха и в Беларус. След това стартира " специфична интервенция " в Донбас в отбрана на приетите от Кремъл псевдорепублики - ДНР и ЛНР. И по този начин до пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна, при която нито един регионален украински град не беше пощаден от бомбардиране.
И в този момент съветската страна единствено за броени часове смени три версии по отношение на бомбардировките против пристанището в Одеса. Най-напред тя нямаше нищо общо с тях. След това бомбардировките бяха против военно съоръжение (ракети " Харпун " ) на пристанището, а малко по-късно пристигна и информацията от представителя на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова, съгласно която съветските " Калибри " са поразили украински боен катер. Тази нестабилност в съветските позиции (дипломация по съветски стандарт) би трябвало да е явен знак към водачи като Орбан и Ердоган, изключително към Ердоган. Колкото повече се пробва той да обвърже Русия в някакъв, въпреки и в началото халтав, развой, толкоз повече неговият престиж ще страда, вместо да натрупа позитиви. Чрез сходно държание Ердоган даже няма да може да си обезпечи някакви обособени достижения. Например закупуването от Съединени американски щати на 40 самолета F-16 Block 70 - нещо, към което турският президент се стреми през последните месеци. Администрацията в Белия дом от дълго време е наясно със смисъла, т.е. с несъстоятелността на дипломацията по съветски стандарт и си дава сметка, че старания като тези на Ердоган имат доста повече имиджова, в сравнение с съдържателна цел.
Може да се каже, че към този момент се оформиха два вида схващане във връзка с спора в Украйна - реален, който се споделя от Съединени американски щати и Англия, и сдържан, на който залагат Германия и Франция. Реалистичното схващане регистрира нежеланието на Кремъл да се ангажира и обвърже отговорно в дълготраен дипломатически развой, което значи, че военното решение остава единствен вид за излаз от спора. Това схващане допуска повече и по-бързи военни доставки за Украйна. Умереното схващане също преглежда военното решение като главен вид, само че държи най-малко една врата да остане отворена към Русия, тъй че в случай че въпреки всичко в един миг Кремъл реши да се ориентира към същинска дипломация, да има опцията да го направи.
На сегашния стадий в практиката към момента виждаме по-скоро използване на умереното схващане. Руската експанзия в Украйна чертае нови действителности най-много за Европа. В Съединени американски щати си дават сметка за това и се отнасят с схващане към позицията на водещите европейски фактори. Именно по тази причина Съединени американски щати дават съвременно въоръжение на Украйна, само че го вършат последователно. Първо четири системи HIMARS, по-късно още четири и още четири и така нататък Това де факто е късмет за Кремъл. Ако реши, че войната става прекомерно неизгодна за него, да седне на масата за договаряния, без да обвързва дипломацията с ултиматуми и без да се пробва да постанова лични стандарти във връзка с правилата на интернационалната сигурност.
Най-вероятно обаче използването на умереното схващане няма да продължи още дълго. Дори към този момент има белези, които приказват за скорошно прекосяване към реалистичното схващане. Тук е значимо да се означи, че даже Аналена Бербок, външен министър на Германия, по-скоро споделя точно реалистичното схващане. Британският външен министър Лиз Тръс и доста евентуален идващ министър председател на Англия, пък съобщи, че в случай че бъде определена, ще обезпечи успеха на Украйна. Много е евентуално в околните месеци да следим един пореден и дълготраен преход към реалистичното схващане, а това най-много значи по-бързи и по-обемни доставки на съвременно въоръжение за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Нарастването на броя украински военнослужещи за боравене с тях също е причина да се върви в тази посока. Наскоро Съединени американски щати заговориха и за вероятно даване на съвременна бойна авиация на Военновъздушни сили на Украйна - един доста явен знак към използването на реалистичното схващане в практиката.
Със сигурност лятото ще е с висока температура на фронта в Украйна (в директния и преносния смисъл). По-интересно обаче е каква ще е есента? Олексий Резников, боен министър на Украйна, към този момент загатна нещо в този смисъл. И най-вероятно министърът ще става все по-ясен и убеден в свето говорене, изключително в случай че (когато) реалистичното схващане дефинитивно вземе връх.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ