19 май 1934 година...
Вече не може да има никакво подозрение, че у нас е в ход остра политическа битка. Понякога тя приема формата на пошли разправии, безусловно гарнирани с персонални нападки.
Всъщност политическата битка по огромните проблеми в България се води на терена на историята. Тя е неравна битка, битка за цялостна реабилитация на реакционните режимите, съществували в интервала сред двете международни войни. В резултат на това се основава една погрешна, гротескова картина на живота в така нареченото Царство България през двайсетте и трийсетте години на двайсети век. В още по-голяма степен това се отнася до първата половина на четирийсетте години на този век. Именно по тази логичност възродената монархофашистка историография у нас изясни и едно значимо събитие от нашата история във връзка неговата деветдесет годишнина – превратът на 19 май 1934 година.
Преди 90 години на 19 май рано сутринта у нас е осъществен боен прелом. Той е третият по ред след възобновяване на Третата българска страна. Свалено е демократично определеното съдружно държавно управление на Никола Мушанов.
В прокламацията на превратаджиите е маркирано, че промяната на властта по този метод е минала „ безшумно и добродушно “. Превратаджиите са прави – без никаква опозиция си отива последното държавно управление, формирано от политическите сили на българската демократично настроена буржоазия.
Дори при беглото запознаване с събитията към този „ мирен “ прелом заслужава да се означи като най-важно събитие изчерпаната до дъно буржоазна народна власт в България. Нейната рецесия трае повече от 10 години – от преврата на 9 юни 1923 година, има своя напредък и своите затихвания, само че не престава нито за момент. Без нейното въпреки и незадълбочено следене не е допустимо да се разбере същността на преврата от 19 май 1934 година.
Марксистката историография го дефинира като преход към „ открита фашистка тирания “, само че в действителност той е първата крачка на облекчения и неминуем преход към тази тирания, която заслужено носи името
Не че до тогава не е имало фашизъм в България – военнофашистки бе превратът на 9 юни 1923 година. Той механически бе осъществен от реакционно настроеното офицерство и, което е по-важно, от обединените сили и на прогерманскатаи, и на либерално-демократичната буржоазия. А пример на прелюдия режим бе Всъщност по този начин той се дефинира от самия началник на преврата професор Александър Цанков. Превратът бе ориентиран против народно-демократичния режим на Български земеделски народен съюз, а след убийството на законно определения министър-председател Александър Стамболийски се отприщи кървавата вълна на ежедневния политически гнет.
В началото на двайсетте години на 20-ти век българският публичен живот съставлява същински гордиев възел на всевъзможни и освен това най-остри несъгласия. България излезе от Първата международна война разгромена, опозорена, окупирана и разграбена. По бойните полета бяха изгубили живота 388 000 души при население 4 700 000. Други 100 000 пленници работеха като плебеи по средиземноморските пристанища на Франция. Други десетки хиляди пленници строяха пътища в Сърбия.
Останалото българско население, в което доминират вдовици и сираци, и окървавени от войната мъже, не желае към този момент своя цар Фердинанд и въобще монархията като такава. Самият този цар – народен нарушител абдикира на 3 октомври 1918 година и позорно бяга в своето имение в Германия с комбинация от 36 вагона, цялостни с скъпи благосъстояния.
На негово място, при флагрантно нарушаване на Търновската конституция с един водевилен обред, за цар на българите е създаден синът му Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. От този миг нататък до самата си гибел той нито за момент не е бил С една дума България е била царство без цар.
Този факт не е незначителен. Той тегне над главата на този любим на немалка част от народа Борис Сакскобурготски е вдъхновителят на кървавия прелом на 9 юни и на садистичното ликвидиране на Александър Стамболийски. Той приема освободителната Вътрешна македонска революционна организация след 1919 година да се трансформира в престъпна организация от мафиотски вид, която става негова Тя вкарва практиката на самостоятелния гнет. Уличните убийства по българските градове стават всекидневие до самия прелом на 19 май. Тези убийства остават нормално неразкрити или съвсем безнаказани.
Превратът на 9 юни 1923 година разумно води до Септемврийското въстание същата година, последвано от погром и проведен гнет против левите национални партии Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия (т. с.). Следствие на този гнет е ужасяващият атентат в църквата „ Света Неделя “, след който следва белият гнет, лишил живота на 36 000 представители основно на лявата интелигенция.
По това време е въведено и наказателното законодателство от фашистки вид, характерен израз на което е Законът за отбрана на страната (ЗЗД).
Този прелом нанася гибелен удар на остатъците от българската народна власт. С преврата новата власт прави коренни промени в устройството на страната: не разрешава всички политически партии и публични организации с политическа цел; в същото време поставя край и на Вътрешна македонска революционна организация. Така, след единайсет години разпасан самостоятелен фашистки гнет, славната в миналото революционна организация е разформирована и обезоръжена, като нейният началник Ванче Михайлов забягва в чужбина.
Извършено е ново териториално-административно разделяне на страната. Променени са имената на доста обитаеми места и исторически местности. Турско-арабските имена на тези селища и местности са сменени с български.
Премахната е изборността на кметовете, като те към този момент се назначават от централната власт, мощно е лимитирано действието на Търновската конституция, в действителност тя е суспендирана; необуздано е XXIII нормално национално заседание и страната се ръководи от държавното управление с наредби-закони.
В икономическата област се подхващат антилиберални ограничения посредством установяването на държавен монопол върху производството на тютюн и алкохол, и върху търговията с храни.
Във външно-политическата област звенарите откриват дипломатически връзки със СССР; направени са крачки към възстановяване на връзките с Югославия и интензивно се пропагандира концепцията за основаване на интегрална Югославия - балканска федерация на южните славяни.
Новата идилия, основана от звенарите и Военния съюз, не трае дълго – за осем месеца след преврата, „ царят “ съумява виртуозно да изиграе своята игра. Оттук нататък следват неотменни стадии на одобряване на едноличния режим на Борис Сакскобургготски, който най-после оформя образа на политическия режим в България като
През лятото на 1934 година звенарите провеждат помпозно посещаване на югославския крал Александър I и неговата брачна половинка в България. Политическите среди у нас се надяват с това посещаване да се преодолее нетърпимата интернационална изолираност на България.
Абвера, хърватските фашисти (усташите) и Вътрешна македонска революционна организация на Ванче Михайлов провеждат дръзка провокация против Югославия и Франция. На 9 октомври 1934 година, водачът на Ванче Михайлов Владо Черноземски разстрелва в Марсилия югославския крал и френския министър на външните работи Барту.Това обърква сметките на буржоазните политически среди в България.
Но на българския държател Борис Сакскобургготски доближаването с Югославия е витално належащо. Според него единствено Югославия, най-силната страна от Балканския пакт, може да помогне на България да се освободи от извънредно ограничаващите клаузи на Ньойския контракт. За да реализира тази своя цел, при започване на 1935 година, с ловка маневра той принуждава К. Георгиев да подаде оставка на 22 януари 1935 година и разпорежда на своя правилен военачалник Пенчо Златев, също член на Военния съюз, да сформира ново държавно управление. Но генералът не е задоволително деятелен при прокарването на царската линия - обезпечаване на еднолична власт. Така на 21 април 1935 година е назначено ново държавно управление на Андрей Тошев, което е на власт до 23 ноември 1935 година
Андрей Тошев е доверено лице на Борис Сакскобурготски, негов преподавател от детските и юношеските му години. Иначе академик и посланик. С назначението на Андрей Тошев Военният съюз дефинитивно е отхвърлен от властта.
Взелите преди година власт звенари, са си правили наивната сметка,че посредством прекъсване на действието на Търновската конституция и премахването на каквито и да са демократични останки от нея, ще обезпечат безспорен ред в страната. Абсолютен ред е въведен, само че не за тях, ав изгода на Кобурга. Под въздействието на съветниците си цар Борис се оказва единственият държавен глава-монарх в Европа, който има неограничена власт на безграничен държател.В цяла Европа съществуващите тогава монархии са по този начин лимитирани, че нямат никакво въздействие върху политическия живот на своите страни.
Единственият монарх, който през 1934-1935 година не просто царства, а директно господства, е нелегитимният български цар. След мрачните облаци, застрашеният от заточение Кобург, се трансформира в единствения водач на България. Този развой приключва на 23 ноември 1935 година с освобождението на А. Тошеви назначението на чиновника от царската администрация Георги Кьосеиванов за министър-председател.
Съвременната профашистка историография дефинира това състояние на нещата, т. е. ръководството на Борис Сакскобурготски, като „ властническо “, като „ персонален режим “ и т. н., само че не и с най-точното му име: А то си езащото носи всички характерности на един фашистки режим.
По това време съвсем във всяка европейска страна се образува някаква характерна форма на фашизъм. В Италия, несъмнено, е оригиналът. В Германия фашизмът се реализира като, в Испания като в Словакия като в Унгария иредентски и т. н.
Налагането на персоналния режим на цар Борис е неразривно обвързвано със стремителния напредък на фашисткия режим в Германия в неговата вътрешна и външна политика. В интервала 1935-38 година, със скритото единодушие на райха, едноличният режим на Борис Кобургготски съумява да изведе България от интернационалната изолираност и да стартира възобновяване на армията. А това може да стане единствено посредством едно историческо помиряване с Югославия.
Това не е инцидентно. През годините 1936, 1937 и 1938 върви скритата подготовка на България за бъдещия й външнополитически курс. И опитните и прозорливи европейски водачи са били към този момент уверени, че следва нов огромен международен спор. Българският монарх в това отношение е бил един от най-информираните и, което е по- значимо, един от най-прозорливите.
Първото външнополитическо събитие от този интервал е доближаването с Югославия. Срещнал скритата, само че решителна поддръжка на фюрера на Германския райх, царят няма към този момент причина да се притеснява за своето състояние в очите и на европейския властови хайлайф. Борис Сакскобургготски подхваща серия сполучливи интернационалните ходове. Именно договорът с Югославия е един от тези сполучливи ходове. Подписването на този интернационален акт за постоянно другарство с кралство Югославия, обезпечава единодушието на прилежащите ни страни, членове на Балканския пакт, за правото на България да има своя постоянна войска.
Освен безспорните позитивни резултати, които има за България този контракт, има и извънредно негативни с съдбовни исторически последици за страната.
Излизайки от интернационалната изолираност, България възвръща и своето национално стопанство. Периодът 1938 - 1940 година е най-сполучливият за неговото развиване. Чувствително се усъвършенства виталното развиване на популацията, оживява се външната търговия на България, като решителен става икономическият продан с Германия. Това е един от факторите, който предопределя по-късното включване на България в Тристранния пакт.
Но не по-малко предопределен, за целостта на българската нация се оказва договорът сред България и Югославия. С утвърждението на този контракт и. д. цар Борис се е отхвърля от претенциите на България, както към Вардарска Македония, по този начин и към българския темперамент на популацията там. Това е интернационален юридически акт, с който България дефинитивно се отхвърля от Вардарска Македония и преобладаващото там население. Никакъв Коминтерн, никаква Българска комунистическа партия с техните резолюции нямат това значение за македонизацията на българското население там, каквото има отводът на Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски за рухването на този изконен български блян. И по тази причина навлизането на българската войска във Вардарска Македония на 17 април 1941 година е в действителност окупация, а не избавление на Македония.
Урегулирането на връзките с Югославия, което е резултат най-много на историческия отвод на България от многострадалната Македония, укрепва дефинитивно ситуацията на Борис Сакскобурготски като държавен глава на Царство България. В съзнанието на огромната част от народа той е към този момент. Какъв е той съгласно Търновската конституция, към този момент не занимава съвсем никого. Титлата си Борис Сакскобурготски завоюва не посредством конституцията, а посредством своята политическа сръчност, сила, предвидливост, самообладание и безпогрешно вземане предвид с изискванията на страната и най-много с особеностите на българския народен темперамент.
Това подтиква този особен монарх да възвърне парламентарния ред в страната. Да го възвърне, само че Изобщо всичко в Царство България сред двете международни войни може да бъде охарактеризирано като „ не напълно “. Пример в това отношение е провеждането на избори за нормално национално заседание при започване на 1938 година. Това са избори без партии. Те са мажоритарни и за депутати аплайват безпартийни персони. Но работата е там, че зад множеството от тези безпартийни претенденти за депутати стои някоя от към този момент неразрешените от деветнадесетомайците партии.
В случая са нелепи изказванията на актуалните монархофашистки историци, че там, където има фашистки режим, постоянно има и огромна, монополна, властваща партия. В България такава няма. Режимът е изцяло безпартиен и по тази причина може да се счита, че Царство България не е фашистка страна. Но в България има такава партия. Бъдещите народни представители са „ подбирани “ от самия цар и след избора им в националното заседание, те работят като нормална партийна секта на дадена партия.
До гибелта на Борис Сакскобурготски тази партия носи работното име Обществена мощ, а той носи всички характерности на неин (на немски - фюрер).
Ако се търси условно начало на българския монархофашизъм, това е провеждането на изборите за ХХIVобикновено национално заседание. След това се изрежда цялостен лист от събития, дейности, мероприятия, които удостоверяват монархофашисткия темперамент на режима в България: цялостното елиминиране на буржоазнодемократичните политически сили в страната, комунистите и левите земеделци са безпощадно избивани или съдени с дългогодишни присъди. Не са забравени антиеврейските закони, основават се концентрационни лагери. Неколкократно се нанасят ремонти в злокобния, углавен, фашистки Закон за отбрана на страната.
Царство България не не помни и нещо доста значимо: да разгласи война на двете велики сили на антихитлеристката коалиция Съединени американски щати и Англия.
И още какво? Жестоката кавга с вътрешната антифашистка опозиция.
Ето това са резултатите от Деветнадесетомайския прелом 1934 година Тези резултати надали са били мечтани от причинителите му, само че по този начин е в политиката – доста мъчно, съвсем невероятно е да се разбере, до каква степен ще докара едно добре замислено, добре извършено и като че ли изцяло обезпечено деяние.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28152Саймън Ципис: Англо-саксонците постоянно съумяват да оставят анти-система на системата, която напускатАлтернативен Поглед11774 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед12493 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед109904Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед16872 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед109904Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78746„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
Всъщност политическата битка по огромните проблеми в България се води на терена на историята. Тя е неравна битка, битка за цялостна реабилитация на реакционните режимите, съществували в интервала сред двете международни войни. В резултат на това се основава една погрешна, гротескова картина на живота в така нареченото Царство България през двайсетте и трийсетте години на двайсети век. В още по-голяма степен това се отнася до първата половина на четирийсетте години на този век. Именно по тази логичност възродената монархофашистка историография у нас изясни и едно значимо събитие от нашата история във връзка неговата деветдесет годишнина – превратът на 19 май 1934 година.
Преди 90 години на 19 май рано сутринта у нас е осъществен боен прелом. Той е третият по ред след възобновяване на Третата българска страна. Свалено е демократично определеното съдружно държавно управление на Никола Мушанов.
В прокламацията на превратаджиите е маркирано, че промяната на властта по този метод е минала „ безшумно и добродушно “. Превратаджиите са прави – без никаква опозиция си отива последното държавно управление, формирано от политическите сили на българската демократично настроена буржоазия.
Дори при беглото запознаване с събитията към този „ мирен “ прелом заслужава да се означи като най-важно събитие изчерпаната до дъно буржоазна народна власт в България. Нейната рецесия трае повече от 10 години – от преврата на 9 юни 1923 година, има своя напредък и своите затихвания, само че не престава нито за момент. Без нейното въпреки и незадълбочено следене не е допустимо да се разбере същността на преврата от 19 май 1934 година.
Марксистката историография го дефинира като преход към „ открита фашистка тирания “, само че в действителност той е първата крачка на облекчения и неминуем преход към тази тирания, която заслужено носи името
Не че до тогава не е имало фашизъм в България – военнофашистки бе превратът на 9 юни 1923 година. Той механически бе осъществен от реакционно настроеното офицерство и, което е по-важно, от обединените сили и на прогерманскатаи, и на либерално-демократичната буржоазия. А пример на прелюдия режим бе Всъщност по този начин той се дефинира от самия началник на преврата професор Александър Цанков. Превратът бе ориентиран против народно-демократичния режим на Български земеделски народен съюз, а след убийството на законно определения министър-председател Александър Стамболийски се отприщи кървавата вълна на ежедневния политически гнет.
В началото на двайсетте години на 20-ти век българският публичен живот съставлява същински гордиев възел на всевъзможни и освен това най-остри несъгласия. България излезе от Първата международна война разгромена, опозорена, окупирана и разграбена. По бойните полета бяха изгубили живота 388 000 души при население 4 700 000. Други 100 000 пленници работеха като плебеи по средиземноморските пристанища на Франция. Други десетки хиляди пленници строяха пътища в Сърбия.
Останалото българско население, в което доминират вдовици и сираци, и окървавени от войната мъже, не желае към този момент своя цар Фердинанд и въобще монархията като такава. Самият този цар – народен нарушител абдикира на 3 октомври 1918 година и позорно бяга в своето имение в Германия с комбинация от 36 вагона, цялостни с скъпи благосъстояния.
На негово място, при флагрантно нарушаване на Търновската конституция с един водевилен обред, за цар на българите е създаден синът му Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. От този миг нататък до самата си гибел той нито за момент не е бил С една дума България е била царство без цар.
Този факт не е незначителен. Той тегне над главата на този любим на немалка част от народа Борис Сакскобурготски е вдъхновителят на кървавия прелом на 9 юни и на садистичното ликвидиране на Александър Стамболийски. Той приема освободителната Вътрешна македонска революционна организация след 1919 година да се трансформира в престъпна организация от мафиотски вид, която става негова Тя вкарва практиката на самостоятелния гнет. Уличните убийства по българските градове стават всекидневие до самия прелом на 19 май. Тези убийства остават нормално неразкрити или съвсем безнаказани.
Превратът на 9 юни 1923 година разумно води до Септемврийското въстание същата година, последвано от погром и проведен гнет против левите национални партии Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия (т. с.). Следствие на този гнет е ужасяващият атентат в църквата „ Света Неделя “, след който следва белият гнет, лишил живота на 36 000 представители основно на лявата интелигенция.
По това време е въведено и наказателното законодателство от фашистки вид, характерен израз на което е Законът за отбрана на страната (ЗЗД).
Този прелом нанася гибелен удар на остатъците от българската народна власт. С преврата новата власт прави коренни промени в устройството на страната: не разрешава всички политически партии и публични организации с политическа цел; в същото време поставя край и на Вътрешна македонска революционна организация. Така, след единайсет години разпасан самостоятелен фашистки гнет, славната в миналото революционна организация е разформирована и обезоръжена, като нейният началник Ванче Михайлов забягва в чужбина.
Извършено е ново териториално-административно разделяне на страната. Променени са имената на доста обитаеми места и исторически местности. Турско-арабските имена на тези селища и местности са сменени с български.
Премахната е изборността на кметовете, като те към този момент се назначават от централната власт, мощно е лимитирано действието на Търновската конституция, в действителност тя е суспендирана; необуздано е XXIII нормално национално заседание и страната се ръководи от държавното управление с наредби-закони.
В икономическата област се подхващат антилиберални ограничения посредством установяването на държавен монопол върху производството на тютюн и алкохол, и върху търговията с храни.
Във външно-политическата област звенарите откриват дипломатически връзки със СССР; направени са крачки към възстановяване на връзките с Югославия и интензивно се пропагандира концепцията за основаване на интегрална Югославия - балканска федерация на южните славяни.
Новата идилия, основана от звенарите и Военния съюз, не трае дълго – за осем месеца след преврата, „ царят “ съумява виртуозно да изиграе своята игра. Оттук нататък следват неотменни стадии на одобряване на едноличния режим на Борис Сакскобургготски, който най-после оформя образа на политическия режим в България като
През лятото на 1934 година звенарите провеждат помпозно посещаване на югославския крал Александър I и неговата брачна половинка в България. Политическите среди у нас се надяват с това посещаване да се преодолее нетърпимата интернационална изолираност на България.
Абвера, хърватските фашисти (усташите) и Вътрешна македонска революционна организация на Ванче Михайлов провеждат дръзка провокация против Югославия и Франция. На 9 октомври 1934 година, водачът на Ванче Михайлов Владо Черноземски разстрелва в Марсилия югославския крал и френския министър на външните работи Барту.Това обърква сметките на буржоазните политически среди в България.
Но на българския държател Борис Сакскобургготски доближаването с Югославия е витално належащо. Според него единствено Югославия, най-силната страна от Балканския пакт, може да помогне на България да се освободи от извънредно ограничаващите клаузи на Ньойския контракт. За да реализира тази своя цел, при започване на 1935 година, с ловка маневра той принуждава К. Георгиев да подаде оставка на 22 януари 1935 година и разпорежда на своя правилен военачалник Пенчо Златев, също член на Военния съюз, да сформира ново държавно управление. Но генералът не е задоволително деятелен при прокарването на царската линия - обезпечаване на еднолична власт. Така на 21 април 1935 година е назначено ново държавно управление на Андрей Тошев, което е на власт до 23 ноември 1935 година
Андрей Тошев е доверено лице на Борис Сакскобурготски, негов преподавател от детските и юношеските му години. Иначе академик и посланик. С назначението на Андрей Тошев Военният съюз дефинитивно е отхвърлен от властта.
Взелите преди година власт звенари, са си правили наивната сметка,че посредством прекъсване на действието на Търновската конституция и премахването на каквито и да са демократични останки от нея, ще обезпечат безспорен ред в страната. Абсолютен ред е въведен, само че не за тях, ав изгода на Кобурга. Под въздействието на съветниците си цар Борис се оказва единственият държавен глава-монарх в Европа, който има неограничена власт на безграничен държател.В цяла Европа съществуващите тогава монархии са по този начин лимитирани, че нямат никакво въздействие върху политическия живот на своите страни.
Единственият монарх, който през 1934-1935 година не просто царства, а директно господства, е нелегитимният български цар. След мрачните облаци, застрашеният от заточение Кобург, се трансформира в единствения водач на България. Този развой приключва на 23 ноември 1935 година с освобождението на А. Тошеви назначението на чиновника от царската администрация Георги Кьосеиванов за министър-председател.
Съвременната профашистка историография дефинира това състояние на нещата, т. е. ръководството на Борис Сакскобурготски, като „ властническо “, като „ персонален режим “ и т. н., само че не и с най-точното му име: А то си езащото носи всички характерности на един фашистки режим.
По това време съвсем във всяка европейска страна се образува някаква характерна форма на фашизъм. В Италия, несъмнено, е оригиналът. В Германия фашизмът се реализира като, в Испания като в Словакия като в Унгария иредентски и т. н.
Налагането на персоналния режим на цар Борис е неразривно обвързвано със стремителния напредък на фашисткия режим в Германия в неговата вътрешна и външна политика. В интервала 1935-38 година, със скритото единодушие на райха, едноличният режим на Борис Кобургготски съумява да изведе България от интернационалната изолираност и да стартира възобновяване на армията. А това може да стане единствено посредством едно историческо помиряване с Югославия.
Това не е инцидентно. През годините 1936, 1937 и 1938 върви скритата подготовка на България за бъдещия й външнополитически курс. И опитните и прозорливи европейски водачи са били към този момент уверени, че следва нов огромен международен спор. Българският монарх в това отношение е бил един от най-информираните и, което е по- значимо, един от най-прозорливите.
Първото външнополитическо събитие от този интервал е доближаването с Югославия. Срещнал скритата, само че решителна поддръжка на фюрера на Германския райх, царят няма към този момент причина да се притеснява за своето състояние в очите и на европейския властови хайлайф. Борис Сакскобургготски подхваща серия сполучливи интернационалните ходове. Именно договорът с Югославия е един от тези сполучливи ходове. Подписването на този интернационален акт за постоянно другарство с кралство Югославия, обезпечава единодушието на прилежащите ни страни, членове на Балканския пакт, за правото на България да има своя постоянна войска.
Освен безспорните позитивни резултати, които има за България този контракт, има и извънредно негативни с съдбовни исторически последици за страната.
Излизайки от интернационалната изолираност, България възвръща и своето национално стопанство. Периодът 1938 - 1940 година е най-сполучливият за неговото развиване. Чувствително се усъвършенства виталното развиване на популацията, оживява се външната търговия на България, като решителен става икономическият продан с Германия. Това е един от факторите, който предопределя по-късното включване на България в Тристранния пакт.
Но не по-малко предопределен, за целостта на българската нация се оказва договорът сред България и Югославия. С утвърждението на този контракт и. д. цар Борис се е отхвърля от претенциите на България, както към Вардарска Македония, по този начин и към българския темперамент на популацията там. Това е интернационален юридически акт, с който България дефинитивно се отхвърля от Вардарска Македония и преобладаващото там население. Никакъв Коминтерн, никаква Българска комунистическа партия с техните резолюции нямат това значение за македонизацията на българското население там, каквото има отводът на Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски за рухването на този изконен български блян. И по тази причина навлизането на българската войска във Вардарска Македония на 17 април 1941 година е в действителност окупация, а не избавление на Македония.
Урегулирането на връзките с Югославия, което е резултат най-много на историческия отвод на България от многострадалната Македония, укрепва дефинитивно ситуацията на Борис Сакскобурготски като държавен глава на Царство България. В съзнанието на огромната част от народа той е към този момент. Какъв е той съгласно Търновската конституция, към този момент не занимава съвсем никого. Титлата си Борис Сакскобурготски завоюва не посредством конституцията, а посредством своята политическа сръчност, сила, предвидливост, самообладание и безпогрешно вземане предвид с изискванията на страната и най-много с особеностите на българския народен темперамент.
Това подтиква този особен монарх да възвърне парламентарния ред в страната. Да го възвърне, само че Изобщо всичко в Царство България сред двете международни войни може да бъде охарактеризирано като „ не напълно “. Пример в това отношение е провеждането на избори за нормално национално заседание при започване на 1938 година. Това са избори без партии. Те са мажоритарни и за депутати аплайват безпартийни персони. Но работата е там, че зад множеството от тези безпартийни претенденти за депутати стои някоя от към този момент неразрешените от деветнадесетомайците партии.
В случая са нелепи изказванията на актуалните монархофашистки историци, че там, където има фашистки режим, постоянно има и огромна, монополна, властваща партия. В България такава няма. Режимът е изцяло безпартиен и по тази причина може да се счита, че Царство България не е фашистка страна. Но в България има такава партия. Бъдещите народни представители са „ подбирани “ от самия цар и след избора им в националното заседание, те работят като нормална партийна секта на дадена партия.
До гибелта на Борис Сакскобурготски тази партия носи работното име Обществена мощ, а той носи всички характерности на неин (на немски - фюрер).
Ако се търси условно начало на българския монархофашизъм, това е провеждането на изборите за ХХIVобикновено национално заседание. След това се изрежда цялостен лист от събития, дейности, мероприятия, които удостоверяват монархофашисткия темперамент на режима в България: цялостното елиминиране на буржоазнодемократичните политически сили в страната, комунистите и левите земеделци са безпощадно избивани или съдени с дългогодишни присъди. Не са забравени антиеврейските закони, основават се концентрационни лагери. Неколкократно се нанасят ремонти в злокобния, углавен, фашистки Закон за отбрана на страната.
Царство България не не помни и нещо доста значимо: да разгласи война на двете велики сили на антихитлеристката коалиция Съединени американски щати и Англия.
И още какво? Жестоката кавга с вътрешната антифашистка опозиция.
Ето това са резултатите от Деветнадесетомайския прелом 1934 година Тези резултати надали са били мечтани от причинителите му, само че по този начин е в политиката – доста мъчно, съвсем невероятно е да се разбере, до каква степен ще докара едно добре замислено, добре извършено и като че ли изцяло обезпечено деяние.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28152Саймън Ципис: Англо-саксонците постоянно съумяват да оставят анти-система на системата, която напускатАлтернативен Поглед11774 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед12493 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед109904Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед16872 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед109904Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78746„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ