Хаджията на атлантизма Цецо – поредната звезда на българското дясно
Вече не трябва да има съмнения. На българския политически терен има нов значим състезател, към който ще се редят властови пасианси. Това са Цветан Цветанов и партията му „ Републиканци за България ", които досега несправедливо събират най-вече насмешки.
Който им се смее, дано си напомни имената на Николай Ненчев, Божидар Лукарски или, да кажем, Мариана Николова и Емил Димитров. Всички те са някогашни или сегашни министри, някои даже водачи на бутафорни партии. Влязоха във властта като дребен съдружен сътрудник. Нима някой си бе представял, че ще ръководят България. След като те могат, за какво не Цветан Цветанов? Още повече, откакто го е правил преди, въпреки да не е бил по-умен или харизматичен, в сравнение с в този момент.
На всичко от горната страна някогашната дясна ръка на Бойко Борисов не може да бъде упрекнат в слаби политически ходове в качеството му на партиец.
Истина е, че зестрата му от „ предходния живот " е плачевна - жилища, подслушвания, репресии, верноподаничество към Вожда, милиционерски разсъдък...; като чуят, че претендира да е опция, българите се хващат за главата.
Всички тези неща обаче нямат отношение към възможностите на един политик да се добере до властта. От значение са напълно други положения и процеси, на чиято почва Цветанов се оправя повече от добре.
Най-напред би трябвало да се регистрира, че на обществения фронт той не потегли да плюе по Борисов. Дори седна няколко пъти до него в интервала на отстраняването от ГЕРБ. До ден сегашен не си е разрешил остра имитация към някогашния си събрат и партията, която сътвориха.
Това го защищава от грешките на Бакърджиев, Бисеров и другите злощастни образци на партийното роене, които трескаво пресмятаха посредством изваждане, без нищо да са събрали.
Критиките на Цветанов към ГЕРБ са по тъча - била лидерска партия, не се давало приоритет на кадърните хора, имало отвод от промени и така нататък Всичките му „ откраднати " знакови фигури - някогашните кметове на Видин, Благоевград, Банско... - са към този момент разжалвани, т.е. не къса живо месо. И нито за момент не е хулил редовия актив. Други преди него демонстрираха нелепостта да хулят и да се разграничават от себе си. Опитаха се да вършат Съюз на демократичните сили 2, Българска социалистическа партия 2 и така нататък Катастрофираха. Цветанов е друг.
Той събира части от ГЕРБ, само че не прави втори ГЕРБ. „ Републиканците " не са партия против оригинала.
Цветанов е казвал няколко пъти, че не изключва един ден да си партнира с ГЕРБ. Малцина към момента усещат тези нюанси и се радват, че той цепи някогашната си партия. Но колкото и да цепи, основава политическа мощ, която би могла да бъде патерица на ГЕРБ. Да се предвиждат бъдещи обединения е несвоевременно, значимото в този момент е, че „ Републиканци за България " не разрушава мостовете към един от евентуалните носители на бъдещия управнически мандат.
Но Цветанов се цели многопосочно. Умерен е и към президента Радев.
Той не е същият ястреб, който единствено преди година плашеше президента с импийчмънт. „ Атлантикът " Цветанов не помни по какъв начин Радев „ служи на съветските ползи ".
Говори се също по този начин, че с помощта на „ организационните му качества " Вътрешна македонска революционна организация завоюва цели два мандата на европейския избор през 2019 година Твърденията си останаха фолклор, само че пък напълно легално бе доказано по-късно, че Цветанов е имал човек в листата на „ воеводите " - Кристиян Шкварек, включили се към атлантическото му съдружие. Заигравките с НФСБ от последните месеци също са известни.
Заради всичко това може да се каже, че Цветанов в действителност гледа да събира, а не да изважда, освен това събира в доста направления.
Ако бе тръгнал да се прави на почтен и непокварим, щеше да стане за смях. Няма късмет, в случай че тръгне да превзема сърцата на българите. Но може да се върне във властта, в случай че вярно борави с политическия инструментариум. Безброй доста държавни управления в идващите години ще са съдружни, безчет доста партийки ще влизат в тях посредством дребни предизборни коалицийки. „ Републиканци за България " прави тъкмо това - постила си за дребни и огромни съюзи.
А който си мисли, че партията ще е нежелана заради гадност от личността на Цветанов, дано пита Горан Благоев. Или пък да поговори с друга интелектуална икона - громителя на Държавна сигурност Христо Христов, съучредител на Цветановото съдружие.
Който пък фантазира, че ще ѝ е мъчно да събере 4% в коалиция, дано огледа Веселин Марешки, който ги събра независимо.
Цветанов бе намален и потиснат в ГЕРБ през лятото на 2019 година Седна на задните редици, мирува, не се прави на отстъпник. Напусна партията едвам през лятото на 2020 година - в навечерието на митингите против ГЕРБ.
Всичко това приказва, че той умее и да чака - друго рядко качество за български политик.
Като изключим някой дребни изцепки, той няма нито един слаб ход до през днешния ден от момента на наказването му в ГЕРБ. Малко наподобява на Кирил Добрев. Владее партийния уред, само че е в недружелюбност за болшинството, което при Българска социалистическа партия харесва Нинова, а в ГЕРБ - Борисов. Разликата с Добрев е, че не потегли да води война водача. Отдели се с дребна кошничка, която се цялостни елементарно.
Най-големият му капитал обаче е различен. Цветанов сполучливо се настани в най-доходоносния политически сегмент - дясноцентристкото пространство. Отдавна ровичка в тематики като евроантлантизъм, „ закононарушенията на комунистическия режим ", прокара пътеки до Съединени американски щати и Брюксел, откри топли контакти със западни политици и фондации.
Няколко пъти върви на молитвена закуска във Вашингтон, лобира за американските самолети - напряко е хаджия за българското дясно и антлантизма.
Обладал ги е във всичките измерения, а те му обезпечават имидж, външна и вътрешна поддръжка. Тъй като България е посткомунистическа страна, лявото в нея по формулировка е непопулярно, маргинално, стъпва върху предишното и носи щампата, че желае да го върне в тъмен вид. Обратно - дясното се свързва със светлото бъдеще. Поради това леви политици, които се борят за бъдеще, наложително се обвързват с десни, с цел да покажат, че не са чак толкоз леви. Настоящият образец е Мая Манолова, която търпи край себе си Настимир Ананиев, Димитър Делчев и така нататък Обратният образец е Цветанов. Леви не му трябват.
Евроатлантизмът и дясното радват хаджи Цецо със западни другари, вътрешни политически сътрудници, интелектуалци на повикване, а и легитимност в подтекста на настоящето историческо развиване на България. Застанал е откъм вярната страна напразно.
За да се схване обстановката, дано си представим какво би се случило, в случай че Цветанов бе основал център не за атлантическа сигурност, а евразийска. И вместо десен, се бе титуловал за ляв. Щеше да е исполин от ранга на Николай Малинов и политическо бъдеще като неговото. Интересно е също по този начин, че до момента имаше един български партиен водач легално категорично правилен на Съединени американски щати. По-точно - Съединени американски щати, ръководени от демократите: Христо Иванов. Всички други български водачи доста или малко играят двойни игри с Русия и Брюксел. Ситуацията в Съединени американски щати сега е комплицирана поради невиждания раздор сред републиканци и демократи, само че в лицето на Цветанов се появи човек, който се мъчи да издърпа килимчето от Иванов. „ Републиканци за България " е партия, която обявява като концепция „ атлантическата взаимност " и нищо друго.
Съдбата на Цветан Цветанов в последна сметка е доста забавна. „ Стана човек " и с помощта на шанса да е пръв другар на банкянския Тато, и поради личните си старания. Той е следващият артикул на дясното, основано в миналото да трасира пътя на посткомунистическа България до „ естествения свят ". Нормалност скоро не се задава, само че дясноориентираните българи би трябвало да се сърдят само на себе си.
Нима не хукнаха да поддържат Горан Благоев в борбата против „ сатрапа Кошлуков "? Нима не проведоха манифестации и подписка в поддръжка на човек, който се оказа едно от лицата партията на Цветанов?
Аргументът „ Не знаехме " не върви. Те бяха подкрепили журналиста не тъй като знаят или не знаят нещо, а заради болна русофобия, а по-известните измежду тях - и да се подредят за следващ път в антируския мейнстрийм. Доста тъпички претекстове за политическо държание. Ако са им правилни, в този момент горещо би трябвало да поддържат „ Републиканци за България ". И няма подозрение, че по-оправните ще го сторят. Именно това е среда, в която сполучливо виреят Цветанов и други, разжалвани или към момента не, десни икони.
Източник
Който им се смее, дано си напомни имената на Николай Ненчев, Божидар Лукарски или, да кажем, Мариана Николова и Емил Димитров. Всички те са някогашни или сегашни министри, някои даже водачи на бутафорни партии. Влязоха във властта като дребен съдружен сътрудник. Нима някой си бе представял, че ще ръководят България. След като те могат, за какво не Цветан Цветанов? Още повече, откакто го е правил преди, въпреки да не е бил по-умен или харизматичен, в сравнение с в този момент.
На всичко от горната страна някогашната дясна ръка на Бойко Борисов не може да бъде упрекнат в слаби политически ходове в качеството му на партиец.
Истина е, че зестрата му от „ предходния живот " е плачевна - жилища, подслушвания, репресии, верноподаничество към Вожда, милиционерски разсъдък...; като чуят, че претендира да е опция, българите се хващат за главата.
Всички тези неща обаче нямат отношение към възможностите на един политик да се добере до властта. От значение са напълно други положения и процеси, на чиято почва Цветанов се оправя повече от добре.
Най-напред би трябвало да се регистрира, че на обществения фронт той не потегли да плюе по Борисов. Дори седна няколко пъти до него в интервала на отстраняването от ГЕРБ. До ден сегашен не си е разрешил остра имитация към някогашния си събрат и партията, която сътвориха.
Това го защищава от грешките на Бакърджиев, Бисеров и другите злощастни образци на партийното роене, които трескаво пресмятаха посредством изваждане, без нищо да са събрали.
Критиките на Цветанов към ГЕРБ са по тъча - била лидерска партия, не се давало приоритет на кадърните хора, имало отвод от промени и така нататък Всичките му „ откраднати " знакови фигури - някогашните кметове на Видин, Благоевград, Банско... - са към този момент разжалвани, т.е. не къса живо месо. И нито за момент не е хулил редовия актив. Други преди него демонстрираха нелепостта да хулят и да се разграничават от себе си. Опитаха се да вършат Съюз на демократичните сили 2, Българска социалистическа партия 2 и така нататък Катастрофираха. Цветанов е друг.
Той събира части от ГЕРБ, само че не прави втори ГЕРБ. „ Републиканците " не са партия против оригинала.
Цветанов е казвал няколко пъти, че не изключва един ден да си партнира с ГЕРБ. Малцина към момента усещат тези нюанси и се радват, че той цепи някогашната си партия. Но колкото и да цепи, основава политическа мощ, която би могла да бъде патерица на ГЕРБ. Да се предвиждат бъдещи обединения е несвоевременно, значимото в този момент е, че „ Републиканци за България " не разрушава мостовете към един от евентуалните носители на бъдещия управнически мандат.
Но Цветанов се цели многопосочно. Умерен е и към президента Радев.
Той не е същият ястреб, който единствено преди година плашеше президента с импийчмънт. „ Атлантикът " Цветанов не помни по какъв начин Радев „ служи на съветските ползи ".
Говори се също по този начин, че с помощта на „ организационните му качества " Вътрешна македонска революционна организация завоюва цели два мандата на европейския избор през 2019 година Твърденията си останаха фолклор, само че пък напълно легално бе доказано по-късно, че Цветанов е имал човек в листата на „ воеводите " - Кристиян Шкварек, включили се към атлантическото му съдружие. Заигравките с НФСБ от последните месеци също са известни.
Заради всичко това може да се каже, че Цветанов в действителност гледа да събира, а не да изважда, освен това събира в доста направления.
Ако бе тръгнал да се прави на почтен и непокварим, щеше да стане за смях. Няма късмет, в случай че тръгне да превзема сърцата на българите. Но може да се върне във властта, в случай че вярно борави с политическия инструментариум. Безброй доста държавни управления в идващите години ще са съдружни, безчет доста партийки ще влизат в тях посредством дребни предизборни коалицийки. „ Републиканци за България " прави тъкмо това - постила си за дребни и огромни съюзи.
А който си мисли, че партията ще е нежелана заради гадност от личността на Цветанов, дано пита Горан Благоев. Или пък да поговори с друга интелектуална икона - громителя на Държавна сигурност Христо Христов, съучредител на Цветановото съдружие.
Който пък фантазира, че ще ѝ е мъчно да събере 4% в коалиция, дано огледа Веселин Марешки, който ги събра независимо.
Цветанов бе намален и потиснат в ГЕРБ през лятото на 2019 година Седна на задните редици, мирува, не се прави на отстъпник. Напусна партията едвам през лятото на 2020 година - в навечерието на митингите против ГЕРБ.
Всичко това приказва, че той умее и да чака - друго рядко качество за български политик.
Като изключим някой дребни изцепки, той няма нито един слаб ход до през днешния ден от момента на наказването му в ГЕРБ. Малко наподобява на Кирил Добрев. Владее партийния уред, само че е в недружелюбност за болшинството, което при Българска социалистическа партия харесва Нинова, а в ГЕРБ - Борисов. Разликата с Добрев е, че не потегли да води война водача. Отдели се с дребна кошничка, която се цялостни елементарно.
Най-големият му капитал обаче е различен. Цветанов сполучливо се настани в най-доходоносния политически сегмент - дясноцентристкото пространство. Отдавна ровичка в тематики като евроантлантизъм, „ закононарушенията на комунистическия режим ", прокара пътеки до Съединени американски щати и Брюксел, откри топли контакти със западни политици и фондации.
Няколко пъти върви на молитвена закуска във Вашингтон, лобира за американските самолети - напряко е хаджия за българското дясно и антлантизма.
Обладал ги е във всичките измерения, а те му обезпечават имидж, външна и вътрешна поддръжка. Тъй като България е посткомунистическа страна, лявото в нея по формулировка е непопулярно, маргинално, стъпва върху предишното и носи щампата, че желае да го върне в тъмен вид. Обратно - дясното се свързва със светлото бъдеще. Поради това леви политици, които се борят за бъдеще, наложително се обвързват с десни, с цел да покажат, че не са чак толкоз леви. Настоящият образец е Мая Манолова, която търпи край себе си Настимир Ананиев, Димитър Делчев и така нататък Обратният образец е Цветанов. Леви не му трябват.
Евроатлантизмът и дясното радват хаджи Цецо със западни другари, вътрешни политически сътрудници, интелектуалци на повикване, а и легитимност в подтекста на настоящето историческо развиване на България. Застанал е откъм вярната страна напразно.
За да се схване обстановката, дано си представим какво би се случило, в случай че Цветанов бе основал център не за атлантическа сигурност, а евразийска. И вместо десен, се бе титуловал за ляв. Щеше да е исполин от ранга на Николай Малинов и политическо бъдеще като неговото. Интересно е също по този начин, че до момента имаше един български партиен водач легално категорично правилен на Съединени американски щати. По-точно - Съединени американски щати, ръководени от демократите: Христо Иванов. Всички други български водачи доста или малко играят двойни игри с Русия и Брюксел. Ситуацията в Съединени американски щати сега е комплицирана поради невиждания раздор сред републиканци и демократи, само че в лицето на Цветанов се появи човек, който се мъчи да издърпа килимчето от Иванов. „ Републиканци за България " е партия, която обявява като концепция „ атлантическата взаимност " и нищо друго.
Съдбата на Цветан Цветанов в последна сметка е доста забавна. „ Стана човек " и с помощта на шанса да е пръв другар на банкянския Тато, и поради личните си старания. Той е следващият артикул на дясното, основано в миналото да трасира пътя на посткомунистическа България до „ естествения свят ". Нормалност скоро не се задава, само че дясноориентираните българи би трябвало да се сърдят само на себе си.
Нима не хукнаха да поддържат Горан Благоев в борбата против „ сатрапа Кошлуков "? Нима не проведоха манифестации и подписка в поддръжка на човек, който се оказа едно от лицата партията на Цветанов?
Аргументът „ Не знаехме " не върви. Те бяха подкрепили журналиста не тъй като знаят или не знаят нещо, а заради болна русофобия, а по-известните измежду тях - и да се подредят за следващ път в антируския мейнстрийм. Доста тъпички претекстове за политическо държание. Ако са им правилни, в този момент горещо би трябвало да поддържат „ Републиканци за България ". И няма подозрение, че по-оправните ще го сторят. Именно това е среда, в която сполучливо виреят Цветанов и други, разжалвани или към момента не, десни икони.
Източник
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ