Жестокост без аналог: действията на силите за сигурност в Беларус
Вече над 100 дни управляващите в Беларус употребяват брутална мощ против протестиращите в страната. Пред Дъждовни води някогашни чиновници на силовите структури изясняват от кое място идва тази свирепост на правоохранителните органи.
През август 2020 целият свят бе шокиран от невижданата свирепост на беларуските сили за сигурност. В първите три дни от митингите след президентските избори управляващите използваха против мирни и невъоръжени стачкуващи водни оръдия, гумени патрони и светлинно-звукови гранати. Имаше редица ранени и даже убити. Особено жестоки бяха дейностите на полицията против задържаните, които бяха държани при в действителност безчовечен условия.
През цялото време на всеобщите митинги насилието по улиците на Беларус по този начин и не спря, а в случай че от време на време отслабваше, това се оказваше единствено за малко. По нито една от жалбите за насилия и изтезания, подадени против силите на реда, по този начин и не бе заведено наказателно дело. На какво се дължи тази свирепост на полицията?
Безпрецедентна свирепост
Насилие против стачкуващи е имало и преди – през 2006 и 2010 година – отново по време на митинги след президентски избори. „ Но такава невиждана свирепост като сегашната в Беларус не е имало от 1990-те години насам “, споделя Андрей Ситко, някогашен помощник на Главна прокуратура, а в този момент експерт по силовите структури. По неговите думи, хората, работещи в тези структури, едно време се гордеели, че не ползват специфични средства, и че се отнасят добре с протестиращите.
Игор Макар, някогашен заместник-командир на бойна група от антитерористичното отделение „ Елмаз “ на беларуското вътрешно министерство, което и в този момент участваше в потушаването на митингите, твърди обаче, че силовите структури постоянно са работили с една и съща неотстъпчивост: „ Просто преди в никакъв случай не е имало толкоз огромни и продължителни протестни акции, по тази причина не е имало и потребност от съществени ограничения против тях. А в този момент в потушаването им бяха включени безусловно всички налични сили “, споделя някогашният чиновник.
Събеседниците на Дъждовни води са уверени, че управляващите в Беларус в този момент са дали картбланш на силовите структури да употребяват принуждение, с цел да вкарат ред. Според Андрей Ситко, роля за ожесточаването играе и това, че профилираните поделения от самото начало са в положение на нараснала бойна подготвеност - постанова им се да работят без отпуск и без отмора, в непрекъсната подготвеност да бъдат извикани.
Влияние вероятно оказват и някои психически фактори, споделя специалистът: „ Тях са ги отрязали от различните източници на информация, твърдят ги, че точно от тях зависи отбраната на родината – както на самите тях персонално, по този начин и на техните дами и деца. А това нагнетява пристрастеностите в допълнение. На всичкото от горната страна им се разправя, че при положение на победа на различния претендент от президентските избори по отношение на тях ще бъдат приложени най-жестоки ограничения, в това число и смъртно наказване “.
Нечовешко отношение към арестувани протестиращи
Ако използването на принуждение и специфични средства за секване на уличните митинги все някак могат да бъдат оправдани, то по какъв начин да си разбираем издевателствата и изтезанията над арестувани – т.е над тези, които повече няма по какъв начин да съставляват опасност?
Задържани в ареста на ул. „ Окрестина “ сред 9 и 11 август описаха, че били бити и заставяни да стоят на колене, без храна и вода, принуждавани да пеят формалния химн и да викат: „ Аз обичам ОМОН! “. Правозащитниците разполагат с данни и за случаи на изнасилвания.
Игор Макар счита, че управлението на силовите структури надали е давало заповед за сходни издевателства. Той допуска, че самодейността се е зародила измежду редовия състав: „ Възможно е с тези издевателства да са желали да се бележит пред управляващите, а и да сплашат народа, тъй че да не излиза повече на митинги. Само че те не регистрираха сплотеността на хората, която даже се усили откакто станаха известни данните за изтезанията “, споделя някогашният помощник на „ Елмаз “.
Усещане за безотговорност
Една от главните аргументи за експанзията на силовите структури се крие в безнаказаността им – в това, че нето едно наказателно дело против тях до момента не е било заведено. „ Безнаказаността ражда чувство, че всичко ти е разрешено “, споделя Ситко.
„ Погрешно би било да се счита, че в силовите структури работят някакви садисти, само че значим аршин за работа там е готовността сляпо да се извършват заповеди и решения на висшестоящите. Предпочитани са тези фрагменти, които не разискват и философстват, а извършват “, споделя още Андрей Ситко.
Жестокостта и експанзията като цяло са свойствени на индивида, твърди лекарят психотерапевт Константин Минкевич: „ Историята на човечеството познава доста сходни образци. Хората, които разполагат с власт, а над тях няма надзор, стават нападателни и жестоки “, споделя той.
Според Минкевич, хората от силовите структури се държат грубо, просто тъй като могат да си го разрешат: „ Онова, което би могло да им работи като задръжка е страхът, че ще носят отговорност, както и възможното съществуване на разнообразни юридически механизми, които не позволяват злоупотребата с принуждение, само че в Беларус всички тези неща не работят “, споделя психотерапевтът.
Когато експанзията прикрива страха
Роля играе и масовостта на сегашните митинги: Когато видиш против себе си обособени хора е едно, а когато е цяло море от хора – напълно друго. И самите ОМОН-овци се поддават на боязън, а посредством експанзията те прикриват страха си “, твърди лекарят.
Да насъскаш силоваците против протестиращите по никакъв начин не е мъчно, твърди още Минкевич, тъй като хората по принцип елементарно се поддават на сходно въздействие, изключително в случай че им внушиш, че са изправени пред зложелател, че пазят обективна идея и че в случай че не употребиш принуждение против врага, той ще те унищожи.
" Ако хората не са били възпитавани още от най-ранни години в духа на хуманистичните идеали, у тях прекомерно елементарно се оформя съзнанието, че би трябвало да мачкаш, с цел да не те смачкат “, споделя лекарят.
През август 2020 целият свят бе шокиран от невижданата свирепост на беларуските сили за сигурност. В първите три дни от митингите след президентските избори управляващите използваха против мирни и невъоръжени стачкуващи водни оръдия, гумени патрони и светлинно-звукови гранати. Имаше редица ранени и даже убити. Особено жестоки бяха дейностите на полицията против задържаните, които бяха държани при в действителност безчовечен условия.
През цялото време на всеобщите митинги насилието по улиците на Беларус по този начин и не спря, а в случай че от време на време отслабваше, това се оказваше единствено за малко. По нито една от жалбите за насилия и изтезания, подадени против силите на реда, по този начин и не бе заведено наказателно дело. На какво се дължи тази свирепост на полицията?
Безпрецедентна свирепост
Насилие против стачкуващи е имало и преди – през 2006 и 2010 година – отново по време на митинги след президентски избори. „ Но такава невиждана свирепост като сегашната в Беларус не е имало от 1990-те години насам “, споделя Андрей Ситко, някогашен помощник на Главна прокуратура, а в този момент експерт по силовите структури. По неговите думи, хората, работещи в тези структури, едно време се гордеели, че не ползват специфични средства, и че се отнасят добре с протестиращите.
Игор Макар, някогашен заместник-командир на бойна група от антитерористичното отделение „ Елмаз “ на беларуското вътрешно министерство, което и в този момент участваше в потушаването на митингите, твърди обаче, че силовите структури постоянно са работили с една и съща неотстъпчивост: „ Просто преди в никакъв случай не е имало толкоз огромни и продължителни протестни акции, по тази причина не е имало и потребност от съществени ограничения против тях. А в този момент в потушаването им бяха включени безусловно всички налични сили “, споделя някогашният чиновник.
Събеседниците на Дъждовни води са уверени, че управляващите в Беларус в този момент са дали картбланш на силовите структури да употребяват принуждение, с цел да вкарат ред. Според Андрей Ситко, роля за ожесточаването играе и това, че профилираните поделения от самото начало са в положение на нараснала бойна подготвеност - постанова им се да работят без отпуск и без отмора, в непрекъсната подготвеност да бъдат извикани.
Влияние вероятно оказват и някои психически фактори, споделя специалистът: „ Тях са ги отрязали от различните източници на информация, твърдят ги, че точно от тях зависи отбраната на родината – както на самите тях персонално, по този начин и на техните дами и деца. А това нагнетява пристрастеностите в допълнение. На всичкото от горната страна им се разправя, че при положение на победа на различния претендент от президентските избори по отношение на тях ще бъдат приложени най-жестоки ограничения, в това число и смъртно наказване “.
Нечовешко отношение към арестувани протестиращи
Ако използването на принуждение и специфични средства за секване на уличните митинги все някак могат да бъдат оправдани, то по какъв начин да си разбираем издевателствата и изтезанията над арестувани – т.е над тези, които повече няма по какъв начин да съставляват опасност?
Задържани в ареста на ул. „ Окрестина “ сред 9 и 11 август описаха, че били бити и заставяни да стоят на колене, без храна и вода, принуждавани да пеят формалния химн и да викат: „ Аз обичам ОМОН! “. Правозащитниците разполагат с данни и за случаи на изнасилвания.
Игор Макар счита, че управлението на силовите структури надали е давало заповед за сходни издевателства. Той допуска, че самодейността се е зародила измежду редовия състав: „ Възможно е с тези издевателства да са желали да се бележит пред управляващите, а и да сплашат народа, тъй че да не излиза повече на митинги. Само че те не регистрираха сплотеността на хората, която даже се усили откакто станаха известни данните за изтезанията “, споделя някогашният помощник на „ Елмаз “.
Усещане за безотговорност
Една от главните аргументи за експанзията на силовите структури се крие в безнаказаността им – в това, че нето едно наказателно дело против тях до момента не е било заведено. „ Безнаказаността ражда чувство, че всичко ти е разрешено “, споделя Ситко.
„ Погрешно би било да се счита, че в силовите структури работят някакви садисти, само че значим аршин за работа там е готовността сляпо да се извършват заповеди и решения на висшестоящите. Предпочитани са тези фрагменти, които не разискват и философстват, а извършват “, споделя още Андрей Ситко.
Жестокостта и експанзията като цяло са свойствени на индивида, твърди лекарят психотерапевт Константин Минкевич: „ Историята на човечеството познава доста сходни образци. Хората, които разполагат с власт, а над тях няма надзор, стават нападателни и жестоки “, споделя той.
Според Минкевич, хората от силовите структури се държат грубо, просто тъй като могат да си го разрешат: „ Онова, което би могло да им работи като задръжка е страхът, че ще носят отговорност, както и възможното съществуване на разнообразни юридически механизми, които не позволяват злоупотребата с принуждение, само че в Беларус всички тези неща не работят “, споделя психотерапевтът.
Когато експанзията прикрива страха
Роля играе и масовостта на сегашните митинги: Когато видиш против себе си обособени хора е едно, а когато е цяло море от хора – напълно друго. И самите ОМОН-овци се поддават на боязън, а посредством експанзията те прикриват страха си “, твърди лекарят.
Да насъскаш силоваците против протестиращите по никакъв начин не е мъчно, твърди още Минкевич, тъй като хората по принцип елементарно се поддават на сходно въздействие, изключително в случай че им внушиш, че са изправени пред зложелател, че пазят обективна идея и че в случай че не употребиш принуждение против врага, той ще те унищожи.
" Ако хората не са били възпитавани още от най-ранни години в духа на хуманистичните идеали, у тях прекомерно елементарно се оформя съзнанието, че би трябвало да мачкаш, с цел да не те смачкат “, споделя лекарят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ