Защо Путин държеше да стисне ръката на Си на фона на украинския казус
Вече месец и половина Русия съумява да задържи вниманието на интернационалната общественост върху себе си. Първоначалният план на Кремъл изглеждаше много елементарен и елементарен за схващане. Путин и неговото обграждане бяха решили да опитат предизвикването на договаряния със Съединени американски щати от позицията на силата. Единствено това може да изясни разполагането на сухопътни сили покрай украинската граница и бързо по-късно издание на безусловен документ, включващ императивни условия, които наложително би трябвало да бъдат признати.
Украйна се оказа доста значима точка на международната географска карта след края на Студената война. Напълно разумно е събитието, че през последните години с нея се ангажираха не се единствено Съединените щати, само че и целия либерален свят. Този ангажимент се ускори и задълбочи по необикновен метод след 2014 година, когато се случи съветската окупация на Крим, а Донбас беше трансфорат в територия, която е в положение на непрекъснати военни дейности. Именно оформянето на Украйна като доста значима геополитическа точка сътвори изискванията за Русия да показва мощ на нейна територия преди 8 години и към нейните граници в този момент. Геополитическият статут на Украйна несъмнено съставлява стеснение за Русия (в този й тип, под ръководството на Путин), само че също по този начин с помощта на това съветската страна има опцията да показва държание на важен геополитически фактор и в случай че й бъде отказано внимание, съизмеримо с тази рекламация, тя да съумява да си го набави посредством концентриране на боен флот в Черно море, прекачване на войски от вътрешността на страната покрай територията на Украйна и осъществяване на учения в Беларус.
Русия може да участва в Близкия изток, може да поддържа несъмнено съдействие със страни като Венецуела или Куба, може даже да е мечтан сътрудник на страни членки на Европейски Съюз, например Унгария, само че всичко това няма по какъв начин да й обезпечи освен това от статут на суровинен снабдител с районна значителност. Дори съдействието й с Китай, на което Путин показва, че устойчиво ще залага оттук насетне, няма капацитета да я изведе на по-високо ниво, към каквото съветският президент се е прицелил или най-малко се пробва да сътвори такова чувство у своите симпатизанти измежду руснаците и останалите нации от състава на федерацията.
За да бъдеш същински геополитически фактор в нашето съвремие са ти нужни голям брой детайли, които би трябвало да бъдат обединени в една обща система, която да подсигурява тяхното дейно ръководство. Един от въпросните детайли е съществуването на готова и добре оборудвана войска, само че това надалеч не е задоволително. Останалите детайли са свързани с развиването на съвременна стопанска система, основана на високите технологии и съдружници както в икономическия, по този начин и в отбранителния смисъл на това разбиране. Разбира се, от време на време е допустимо да се заложи повече на един от детайлите за сметка на останалите, само че няма по какъв начин, в случай че по принцип разполагаш единствено с един от тях, непрестанно той да ти служи като отплата във връзка с останалите.
За страна с добре развити дипломатически запаси наподобява необичайно, че когато е решила да насочва ултимативни претенции към свои съперници, не е пробвала да образува един избран кръг от евентуални съдружници или най-малко сътрудници, които биха взели нейната страна в изискванията на ескалиращо напрежение. Руската страна несъмнено не беше водила диалози нито с Венецуела или Куба, нито с Китай преди да изкаже ултимативните си искания към Съединени американски щати в края на предходната и началото на тази година. В хода на разговора със Съединени американски щати и НАТО стана ясно, че Венецуела постоянно би помогнала на Русия против " неприятните " американци, само че конституцията й не разрешава разполагане на непознати военни бази на нейната територия. В сходен жанр се вмести и Иран. На среща на високо ниво в Москва стана ясно, че другарските връзки сред двете страни нямат лимит, само че Иран се надява на отпадане на американските наказания, наложени на страната.
Така Русия още веднъж стигна до Китай, без да е съумяла авансово да образува лична интернационална мрежа. Като изключим Беларус, който се намира напълно в съветската орбита, в Кремъл не разполагат с различен съдружник, който да е изцяло предан на съветските ползи и даже да ги възприема като свои лични. Разбира се, става дума доста повече за президента Лукашенко и най-близкото му обграждане, в сравнение с за белоруската общност. При тези условия, влизайки в трайни и задълбочени връзки с Китай, Русия ще би трябвало да одобри ролята на дребния сътрудник в двустранните връзки.
Определено Китай разполага с повече от нужните детайли да бъде геополитически фактор спрямо съветската страна. Икономиката му е на светлинни години пред съветската, военният му бюджет е пет пъти по-голям от съветския. Способността на Китай да намира партньорства (макар и не всеки път стратегически) е надалеч по-развита от съветската. Всъщност влизайки в китайска " прегръдка " съветската страна ускорява способността на Китай да бъде геополитически фактор, освен това го прави за своя сметка. И тук поражда въпросът - в случай че съветското доближаване с Китай по-скоро лимитира опцията на Кремъл да бъде геополитически фактор, то по какъв начин това събитие се съотнася по отношение на агресивното отношение към Украйна, каквото трайно съществува след 2014 година, а сега е в най-напрегната си точка, която в миналото е достигало?
Най-вероятно в Кремъл преглеждат Украйна като пространство, което трайно ще остане доста значимо на международната географска карта, а това събитие би подсигурило на Русия опцията за дълъг интервал от време да декларира себе си като важен геополитически фактор, без значение от ролята и тежестта, която страната има в системата на интернационалните връзки като цяло.
Географската значителност на Украйна идва от събитието, че тя се намира на границата сред Европа и Русия. Състоянието на Украйна е значимо за интегративните процеси на континента.
Със Западните Балкани и Черноморския район, Европа би била едно приключено цяло, а щом континентът очертае своите политико-географски граници, той към този момент ще може да премине към развиването и обезпечаването на всички нужни детайли, които да му разрешат да бъде геополитически фактор. Колкото по-дълго Украйна продължи да бъде " сива зона ", т.е. да принадлежи на Европа единствено географски (но не и политически), толкоз по-дълго Русия ще може да претендира за геополитическа значителност въз основа единствено и само на огромната си войска и военните технологии, с които разполага. Във всеки един миг, когато стопанинът в Кремъл пожелае да покаже на народа, че е еднакъв с водещите водачи на свободния свят, той би могъл да сътвори евентуална опасност за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна и по този начин да ги принуждава да влагат голям дипломатически запас за поддържане на разговора с него за реализиране на деескалация. Де факто това, което Русия чака от Китай е да получи поддръжка за трайно поддържане на напрежението към границите на Украйна. По този метод дипломатическите старания на Запада ще бъдат насочени главно към реализиране и гарантиране на деескалация, а не към последователното споразумяване на проблемите в Украйна, което би дало опция на страната да получи явен път в своето икономическо и политическо консолидиране в европейския континент. Европа се нуждае от Украйна, с цел да приключи личната си интеграция, а Украйна се нуждае от Европа, с цел да бъдат отстранени всички рискове, които могат да провокират дезинтеграция в страната и по този начин да застрашат нейната държавност.
Русия се слага в геополитическа услуга в интерес на Китай, а това, което получава, са дълготрайни стопански връзки с азиатската страна. Европейските страни през последните години започнаха да трансформират метода на приемане на енергоресурси с съветски генезис. Дългосрочните контракти към този момент не са толкоз известни в Европа, за сметка на другите принадлежности за търговия. Временните усложнения с обезпечаването на газ и повишението на цената му дадоха опция на Кремъл да покаже зъби на Европа. Възможност, която Кремъл не пропусна. За Русия дълготрайните контракти безспорно са по-изгодният вид. Така тя знае за доста години напред какви количества ще продаде и на каква цена. Това й дава опция да прави дълготрайно обмисляне на дейностите с държавно финансиране, а за Русия военното обмисляне има особено място измежду целите на страната. В случая със обстановката към Украйна, то е още по-ключово за Кремъл, защото опцията да се провокира напрежение зависи от военните благоприятни условия. Точно това е моделът, посредством който Русия се пробва да притегли Китай към украинската тематика, давайки му сигнал, че задържането на Украйна в положение на " сива зона ", може да остави Русия за нескончаем интервал от време оптимално покрай Китай. Тук е доста значимо да се означи, че казусът с Тайван напълно не е съпоставим с този на Украйна. Той не съдържа подобен геополитически капацитет, тъй като там става дума само за статута на Тайван, до момента в който при Украйна тематиката надалеч надвишава тази рамка, разполагайки се изцяло върху актуалното и бъдещото развиване на Европа.
По създание съдействието (каквото и да е то) сред Русия и Китай не може да сътвори капацитет за позитивни промени за Русия от позиция на нейното състояние в системата на интернационалните връзки, само че основава опция за опазване на актуалното състояние, което от съветска позиция въпреки всичко е някакъв допустим компромис. Русия желае Европа да се върне обратно в развиването си от 1997 година Това не може да се случи, тъй като развиването върви напред, подобен е неговият натурален ход. В този смисъл откакто не можеш да върнеш развиването обратно, " замразяването " на актуалното състояние сигурно е някаква разтуха за теб. В общи линии това е философията, която Русия влага в своето съдействие с Китай, разглеждайки го като трайно и задълбочаващо се.
Европа е най-значимото геостратегическо пространство. За да си важен геополитически фактор имаш нужда от взаимоотношение, съдействие и съюзни връзки с основните центрове в Европа. Това е осъзнато от Съединените щати още по времето на Втората международна война и тъкмо съблюдаването на тези условия бележи цялостното американско развиване в следвоенния интервал.
Сега посредством Украйна Русия пробва да резервира някакво въздействие върху Европа, само че е изгубила опцията за партньорски връзки с Украйна. Това, което й е останало като алтернатива, е само военния капацитет, с който да ескалира напрежение, да го деескалира и като цяло да редува едното с другото. В близкото бъдеще това е най-вероятното държание на Русия, което може да се чака от нея. Същото може да се чака и във връзка с партньорствата, в които страната ще влиза, (включително с Китай). Те ще се случват (пряко или косвено) съгласно съветската позиция към Украйна и желанието на Кремъл тази страна да остане граница сред Европа и Русия, колкото се може по-дълго, вместо да следва естествения си път на европейска интеграция, давайки своя принос към континента и получавайки нужните й гаранции за интегрирано развиване, пазарни връзки и по-добро равнище на витален стандарт.
Украйна се оказа доста значима точка на международната географска карта след края на Студената война. Напълно разумно е събитието, че през последните години с нея се ангажираха не се единствено Съединените щати, само че и целия либерален свят. Този ангажимент се ускори и задълбочи по необикновен метод след 2014 година, когато се случи съветската окупация на Крим, а Донбас беше трансфорат в територия, която е в положение на непрекъснати военни дейности. Именно оформянето на Украйна като доста значима геополитическа точка сътвори изискванията за Русия да показва мощ на нейна територия преди 8 години и към нейните граници в този момент. Геополитическият статут на Украйна несъмнено съставлява стеснение за Русия (в този й тип, под ръководството на Путин), само че също по този начин с помощта на това съветската страна има опцията да показва държание на важен геополитически фактор и в случай че й бъде отказано внимание, съизмеримо с тази рекламация, тя да съумява да си го набави посредством концентриране на боен флот в Черно море, прекачване на войски от вътрешността на страната покрай територията на Украйна и осъществяване на учения в Беларус.
Русия може да участва в Близкия изток, може да поддържа несъмнено съдействие със страни като Венецуела или Куба, може даже да е мечтан сътрудник на страни членки на Европейски Съюз, например Унгария, само че всичко това няма по какъв начин да й обезпечи освен това от статут на суровинен снабдител с районна значителност. Дори съдействието й с Китай, на което Путин показва, че устойчиво ще залага оттук насетне, няма капацитета да я изведе на по-високо ниво, към каквото съветският президент се е прицелил или най-малко се пробва да сътвори такова чувство у своите симпатизанти измежду руснаците и останалите нации от състава на федерацията.
За да бъдеш същински геополитически фактор в нашето съвремие са ти нужни голям брой детайли, които би трябвало да бъдат обединени в една обща система, която да подсигурява тяхното дейно ръководство. Един от въпросните детайли е съществуването на готова и добре оборудвана войска, само че това надалеч не е задоволително. Останалите детайли са свързани с развиването на съвременна стопанска система, основана на високите технологии и съдружници както в икономическия, по този начин и в отбранителния смисъл на това разбиране. Разбира се, от време на време е допустимо да се заложи повече на един от детайлите за сметка на останалите, само че няма по какъв начин, в случай че по принцип разполагаш единствено с един от тях, непрестанно той да ти служи като отплата във връзка с останалите.
За страна с добре развити дипломатически запаси наподобява необичайно, че когато е решила да насочва ултимативни претенции към свои съперници, не е пробвала да образува един избран кръг от евентуални съдружници или най-малко сътрудници, които биха взели нейната страна в изискванията на ескалиращо напрежение. Руската страна несъмнено не беше водила диалози нито с Венецуела или Куба, нито с Китай преди да изкаже ултимативните си искания към Съединени американски щати в края на предходната и началото на тази година. В хода на разговора със Съединени американски щати и НАТО стана ясно, че Венецуела постоянно би помогнала на Русия против " неприятните " американци, само че конституцията й не разрешава разполагане на непознати военни бази на нейната територия. В сходен жанр се вмести и Иран. На среща на високо ниво в Москва стана ясно, че другарските връзки сред двете страни нямат лимит, само че Иран се надява на отпадане на американските наказания, наложени на страната.
Така Русия още веднъж стигна до Китай, без да е съумяла авансово да образува лична интернационална мрежа. Като изключим Беларус, който се намира напълно в съветската орбита, в Кремъл не разполагат с различен съдружник, който да е изцяло предан на съветските ползи и даже да ги възприема като свои лични. Разбира се, става дума доста повече за президента Лукашенко и най-близкото му обграждане, в сравнение с за белоруската общност. При тези условия, влизайки в трайни и задълбочени връзки с Китай, Русия ще би трябвало да одобри ролята на дребния сътрудник в двустранните връзки.
Определено Китай разполага с повече от нужните детайли да бъде геополитически фактор спрямо съветската страна. Икономиката му е на светлинни години пред съветската, военният му бюджет е пет пъти по-голям от съветския. Способността на Китай да намира партньорства (макар и не всеки път стратегически) е надалеч по-развита от съветската. Всъщност влизайки в китайска " прегръдка " съветската страна ускорява способността на Китай да бъде геополитически фактор, освен това го прави за своя сметка. И тук поражда въпросът - в случай че съветското доближаване с Китай по-скоро лимитира опцията на Кремъл да бъде геополитически фактор, то по какъв начин това събитие се съотнася по отношение на агресивното отношение към Украйна, каквото трайно съществува след 2014 година, а сега е в най-напрегната си точка, която в миналото е достигало?
Най-вероятно в Кремъл преглеждат Украйна като пространство, което трайно ще остане доста значимо на международната географска карта, а това събитие би подсигурило на Русия опцията за дълъг интервал от време да декларира себе си като важен геополитически фактор, без значение от ролята и тежестта, която страната има в системата на интернационалните връзки като цяло.
Географската значителност на Украйна идва от събитието, че тя се намира на границата сред Европа и Русия. Състоянието на Украйна е значимо за интегративните процеси на континента.
Със Западните Балкани и Черноморския район, Европа би била едно приключено цяло, а щом континентът очертае своите политико-географски граници, той към този момент ще може да премине към развиването и обезпечаването на всички нужни детайли, които да му разрешат да бъде геополитически фактор. Колкото по-дълго Украйна продължи да бъде " сива зона ", т.е. да принадлежи на Европа единствено географски (но не и политически), толкоз по-дълго Русия ще може да претендира за геополитическа значителност въз основа единствено и само на огромната си войска и военните технологии, с които разполага. Във всеки един миг, когато стопанинът в Кремъл пожелае да покаже на народа, че е еднакъв с водещите водачи на свободния свят, той би могъл да сътвори евентуална опасност за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна и по този начин да ги принуждава да влагат голям дипломатически запас за поддържане на разговора с него за реализиране на деескалация. Де факто това, което Русия чака от Китай е да получи поддръжка за трайно поддържане на напрежението към границите на Украйна. По този метод дипломатическите старания на Запада ще бъдат насочени главно към реализиране и гарантиране на деескалация, а не към последователното споразумяване на проблемите в Украйна, което би дало опция на страната да получи явен път в своето икономическо и политическо консолидиране в европейския континент. Европа се нуждае от Украйна, с цел да приключи личната си интеграция, а Украйна се нуждае от Европа, с цел да бъдат отстранени всички рискове, които могат да провокират дезинтеграция в страната и по този начин да застрашат нейната държавност.
Русия се слага в геополитическа услуга в интерес на Китай, а това, което получава, са дълготрайни стопански връзки с азиатската страна. Европейските страни през последните години започнаха да трансформират метода на приемане на енергоресурси с съветски генезис. Дългосрочните контракти към този момент не са толкоз известни в Европа, за сметка на другите принадлежности за търговия. Временните усложнения с обезпечаването на газ и повишението на цената му дадоха опция на Кремъл да покаже зъби на Европа. Възможност, която Кремъл не пропусна. За Русия дълготрайните контракти безспорно са по-изгодният вид. Така тя знае за доста години напред какви количества ще продаде и на каква цена. Това й дава опция да прави дълготрайно обмисляне на дейностите с държавно финансиране, а за Русия военното обмисляне има особено място измежду целите на страната. В случая със обстановката към Украйна, то е още по-ключово за Кремъл, защото опцията да се провокира напрежение зависи от военните благоприятни условия. Точно това е моделът, посредством който Русия се пробва да притегли Китай към украинската тематика, давайки му сигнал, че задържането на Украйна в положение на " сива зона ", може да остави Русия за нескончаем интервал от време оптимално покрай Китай. Тук е доста значимо да се означи, че казусът с Тайван напълно не е съпоставим с този на Украйна. Той не съдържа подобен геополитически капацитет, тъй като там става дума само за статута на Тайван, до момента в който при Украйна тематиката надалеч надвишава тази рамка, разполагайки се изцяло върху актуалното и бъдещото развиване на Европа.
По създание съдействието (каквото и да е то) сред Русия и Китай не може да сътвори капацитет за позитивни промени за Русия от позиция на нейното състояние в системата на интернационалните връзки, само че основава опция за опазване на актуалното състояние, което от съветска позиция въпреки всичко е някакъв допустим компромис. Русия желае Европа да се върне обратно в развиването си от 1997 година Това не може да се случи, тъй като развиването върви напред, подобен е неговият натурален ход. В този смисъл откакто не можеш да върнеш развиването обратно, " замразяването " на актуалното състояние сигурно е някаква разтуха за теб. В общи линии това е философията, която Русия влага в своето съдействие с Китай, разглеждайки го като трайно и задълбочаващо се.
Европа е най-значимото геостратегическо пространство. За да си важен геополитически фактор имаш нужда от взаимоотношение, съдействие и съюзни връзки с основните центрове в Европа. Това е осъзнато от Съединените щати още по времето на Втората международна война и тъкмо съблюдаването на тези условия бележи цялостното американско развиване в следвоенния интервал.
Сега посредством Украйна Русия пробва да резервира някакво въздействие върху Европа, само че е изгубила опцията за партньорски връзки с Украйна. Това, което й е останало като алтернатива, е само военния капацитет, с който да ескалира напрежение, да го деескалира и като цяло да редува едното с другото. В близкото бъдеще това е най-вероятното държание на Русия, което може да се чака от нея. Същото може да се чака и във връзка с партньорствата, в които страната ще влиза, (включително с Китай). Те ще се случват (пряко или косвено) съгласно съветската позиция към Украйна и желанието на Кремъл тази страна да остане граница сред Европа и Русия, колкото се може по-дълго, вместо да следва естествения си път на европейска интеграция, давайки своя принос към континента и получавайки нужните й гаранции за интегрирано развиване, пазарни връзки и по-добро равнище на витален стандарт.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ