Кадруването ще подпали сглобката: На управляващото мнозинство му трябва много малко, за да се разтресе.
Вече изкарахме три месеца, откогато работи сглобката на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Мнозина в страната се помириха с властта на тройката – нали получихме постоянно правителство; избутани бяха в историята служебните кабинети на Румен Радев; в Народното събрание се събра болшинство, а външната политика на страната навлезе в евроатлантическия коловоз. Вярно, границата сред лагерите на смяната и на статуквото в политиката беше съвсем изцяло заличена. Но вълнува ли някого това?
Ами, да, на много хора им пука за неща като правила и честност. Затова сглобката би трябвало непрестанно да потвърждава, че действа добре. Все отново единственото опрощение за нейното битие е, че би трябвало да се случат избрани неща в страната. Например, да се извърши дълбока правосъдна промяна посредством смяна в Конституцията; да се предотврати надделяването на проруските сили, които може да хързулнат България в орбитата на Кремъл; да се подхващат ограничения за изваждането на страната от икономическата рецесия. Това са аргументите, заради които много хора преглътнаха горчивото хапче, което им сервираха политиците.
Лидерите на тройката обаче имат и други неща мислено, с изключение на да се занимават със правосъдната власт, войната в Украйна и икономическото тресавище. Те са политици, въпреки всичко, да не забравяме това. Търсят популярност, власт и въздействие, а и имат да хранят „ обръчи от компании “. Първо обаче би трябвало да заловен лостовете на държавното ръководство. А към тях са се протегнали доста ръце.
Сглобката въобще не прави нещата по-лесни в това отношение. Напротив, ужасно ги усложнява. В ръководството действително вземат участие десетина партии, всяка от които е цялостна с отворени усти, чакащи да ги нахранят. Апетитите са безкрайни, а опциите да бъдат задоволени са много лимитирани. От тук следва и страхотната борба за постове и назначения, която досега е главният белег на ръководството на сглобката
А първоначално водачите на Политическа партия Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че цялата власт ще падне в ръцете на тяхната партия. Петков говореше мъгляво за някакъв ръб за назначенията. И до момента не се знае какво тъкмо значи това, като се изключи че дружно с Борисов в някакъв формат ще разискват разпределението на постовете, тъй че да няма нито недоволни, нито такива, които преяждат с власт.
Договорките обаче и досега се вършат по познатия подмолен метод – всякакви хора обикалят по стаички и кабинети, водят скришни диалози, разменят си закани и обещания. За резултатите от тази съмнителна интензивност обществеността научава едвам при гласуванията в Народното събрание. Така стана, когато се извърши подялбата на Българска народна банка, здравната каса и Сметната палата – огромните кадрови „ достижения “ на сглобката.
Най-голямата борба в тази игра обаче занапред следва. Овладяването на Министерство на вътрешните работи и на специфичните служби постоянно е било кулминационната точка на политическия блян към властта. Тези ведомства държат силата и информацията – основни запаси за въздействие в страната. Който ги управлява, може да бъде сигурен, че ще се задържи на върха дълго време. Нали водачите на Политическа партия обясняваха в изтеклия запис на партийния пленум през май т.г., че ще вършат локалните избори с „ наше Министерство на вътрешните работи “, както и че са съгласували бъдещите шефове на спецслужбите с задгранично посолство. Кадруването в тази област стана още по-важно около загадъчното ликвидиране на авторитетния предприемач Алексей Петров.
А в бранша за сигурност се пресичат ползите на най-важните хора в страната. Не единствено на партийните водачи и стоящите зад тях кръгове, само че и на президента Румен Радев. След края на служебната власт, която използваше за своите упоритости, Радев се втурна да избавя каквото може от насъбраните от него позиции. А най-важният му лост е опцията да взе участие в назначението на огромните началници в бранша за сигурност. Това е повода, заради която Политическа партия и Демократична България от толкоз време приказват за промени в законодателството, което контролира активността на службите и на Министерство на вътрешните работи – с цел да пресекат въздействието, което тези закони до момента дават на Радев. Нали е явно за какво той няма да отстъпи без борба?
Засега кадруването на сглобката в бранша за сигурност буксува. Започна замяна на началници във втория ешелон, само че огромните постове към този момент не се пипнати. Най-драстичният ход беше поръчката на кабинета да в профил основния секретар на Министерство на вътрешните работи – едно от многото висши назначения в бранша, към което Радев е съпричастен. Държавният глава на процедура блокира процедурата и упрекна ръководещите, че желаят да подчинят силовото министерство преди изборите.
И тук борбата е освен сред сглобката и президента, само че и в лагера на самите ръководещи. Наскоро Бойко Борисов се оплака, че Политическа партия постанова свои фрагменти във властта, без да се съобрази с него. „ Ако това е сглобката, не виждам по какъв начин ще продължим да участваме “, предизвести герберският необут. Такава му е общоприетата тактичност – когато получава постовете, които желае (като Българска народна банка и Сметната палата), тогава сглобката е супер; когато не му отстъпват мечтаното, стартира да прави заплашителни подмятания. В отговор Кирил Петков се изпусна, че герберите са определили десетина зам.-министри до момента, и сложи без заобикалки въпроса за спецслужбите. „ Те (ГЕРБ – бел.а.) би трябвало ясно да се дефинират – с президента ли са или са за промяната в службите “, разгласи той. Ден по-късно партията му Политическа партия преоформи този апел в пряк ултиматум към Борисов и хората му.
Е, ясно е, че герберите не се интересуват от президента, а от себе си.
Това в действителност е и казусът на Политическа партия – в случай че нещата опираха до това всички в сглобката да се обединят против Радев, нямаше да е толкоз трудно; само че ползите на обособените партии са прекомерно разнообразни. Ясно е да вземем за пример, че откакто герберите разрешиха на депутата от Политическа партия Петър Петров да стане зам.-шеф на ДАНС, тогава те ще изискат най-висшата служба в организацията за сигурност да отиде при техен човек. Както направиха с Българска народна банка – гуверньор остана номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а Политическа партия и Движение за права и свободи си поделиха подуправителските места. Така евентуално Борисов счита да подреди схемата за всички спецслужби. А за какво да не изиска и мястото на основен секретар на Министерство на вътрешните работи? Колко му е – ще каже, че Политическа партия е получила министъра на вътрешните работи и това би трябвало да се балансира с поста на главсека.
Така сглобката ще стартира да се тресе. И нищо чудно да се подпали. А около това може да изгорят и всички огромни проекти – за Конституцията, за Украйна и за стопанската система, с които тази странна коалиция пристигна на власт.
Ами, да, на много хора им пука за неща като правила и честност. Затова сглобката би трябвало непрестанно да потвърждава, че действа добре. Все отново единственото опрощение за нейното битие е, че би трябвало да се случат избрани неща в страната. Например, да се извърши дълбока правосъдна промяна посредством смяна в Конституцията; да се предотврати надделяването на проруските сили, които може да хързулнат България в орбитата на Кремъл; да се подхващат ограничения за изваждането на страната от икономическата рецесия. Това са аргументите, заради които много хора преглътнаха горчивото хапче, което им сервираха политиците.
Лидерите на тройката обаче имат и други неща мислено, с изключение на да се занимават със правосъдната власт, войната в Украйна и икономическото тресавище. Те са политици, въпреки всичко, да не забравяме това. Търсят популярност, власт и въздействие, а и имат да хранят „ обръчи от компании “. Първо обаче би трябвало да заловен лостовете на държавното ръководство. А към тях са се протегнали доста ръце.
Сглобката въобще не прави нещата по-лесни в това отношение. Напротив, ужасно ги усложнява. В ръководството действително вземат участие десетина партии, всяка от които е цялостна с отворени усти, чакащи да ги нахранят. Апетитите са безкрайни, а опциите да бъдат задоволени са много лимитирани. От тук следва и страхотната борба за постове и назначения, която досега е главният белег на ръководството на сглобката
А първоначално водачите на Политическа партия Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че цялата власт ще падне в ръцете на тяхната партия. Петков говореше мъгляво за някакъв ръб за назначенията. И до момента не се знае какво тъкмо значи това, като се изключи че дружно с Борисов в някакъв формат ще разискват разпределението на постовете, тъй че да няма нито недоволни, нито такива, които преяждат с власт.
Договорките обаче и досега се вършат по познатия подмолен метод – всякакви хора обикалят по стаички и кабинети, водят скришни диалози, разменят си закани и обещания. За резултатите от тази съмнителна интензивност обществеността научава едвам при гласуванията в Народното събрание. Така стана, когато се извърши подялбата на Българска народна банка, здравната каса и Сметната палата – огромните кадрови „ достижения “ на сглобката.
Най-голямата борба в тази игра обаче занапред следва. Овладяването на Министерство на вътрешните работи и на специфичните служби постоянно е било кулминационната точка на политическия блян към властта. Тези ведомства държат силата и информацията – основни запаси за въздействие в страната. Който ги управлява, може да бъде сигурен, че ще се задържи на върха дълго време. Нали водачите на Политическа партия обясняваха в изтеклия запис на партийния пленум през май т.г., че ще вършат локалните избори с „ наше Министерство на вътрешните работи “, както и че са съгласували бъдещите шефове на спецслужбите с задгранично посолство. Кадруването в тази област стана още по-важно около загадъчното ликвидиране на авторитетния предприемач Алексей Петров.
А в бранша за сигурност се пресичат ползите на най-важните хора в страната. Не единствено на партийните водачи и стоящите зад тях кръгове, само че и на президента Румен Радев. След края на служебната власт, която използваше за своите упоритости, Радев се втурна да избавя каквото може от насъбраните от него позиции. А най-важният му лост е опцията да взе участие в назначението на огромните началници в бранша за сигурност. Това е повода, заради която Политическа партия и Демократична България от толкоз време приказват за промени в законодателството, което контролира активността на службите и на Министерство на вътрешните работи – с цел да пресекат въздействието, което тези закони до момента дават на Радев. Нали е явно за какво той няма да отстъпи без борба?
Засега кадруването на сглобката в бранша за сигурност буксува. Започна замяна на началници във втория ешелон, само че огромните постове към този момент не се пипнати. Най-драстичният ход беше поръчката на кабинета да в профил основния секретар на Министерство на вътрешните работи – едно от многото висши назначения в бранша, към което Радев е съпричастен. Държавният глава на процедура блокира процедурата и упрекна ръководещите, че желаят да подчинят силовото министерство преди изборите.
И тук борбата е освен сред сглобката и президента, само че и в лагера на самите ръководещи. Наскоро Бойко Борисов се оплака, че Политическа партия постанова свои фрагменти във властта, без да се съобрази с него. „ Ако това е сглобката, не виждам по какъв начин ще продължим да участваме “, предизвести герберският необут. Такава му е общоприетата тактичност – когато получава постовете, които желае (като Българска народна банка и Сметната палата), тогава сглобката е супер; когато не му отстъпват мечтаното, стартира да прави заплашителни подмятания. В отговор Кирил Петков се изпусна, че герберите са определили десетина зам.-министри до момента, и сложи без заобикалки въпроса за спецслужбите. „ Те (ГЕРБ – бел.а.) би трябвало ясно да се дефинират – с президента ли са или са за промяната в службите “, разгласи той. Ден по-късно партията му Политическа партия преоформи този апел в пряк ултиматум към Борисов и хората му.
Е, ясно е, че герберите не се интересуват от президента, а от себе си.
Това в действителност е и казусът на Политическа партия – в случай че нещата опираха до това всички в сглобката да се обединят против Радев, нямаше да е толкоз трудно; само че ползите на обособените партии са прекомерно разнообразни. Ясно е да вземем за пример, че откакто герберите разрешиха на депутата от Политическа партия Петър Петров да стане зам.-шеф на ДАНС, тогава те ще изискат най-висшата служба в организацията за сигурност да отиде при техен човек. Както направиха с Българска народна банка – гуверньор остана номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а Политическа партия и Движение за права и свободи си поделиха подуправителските места. Така евентуално Борисов счита да подреди схемата за всички спецслужби. А за какво да не изиска и мястото на основен секретар на Министерство на вътрешните работи? Колко му е – ще каже, че Политическа партия е получила министъра на вътрешните работи и това би трябвало да се балансира с поста на главсека.
Така сглобката ще стартира да се тресе. И нищо чудно да се подпали. А около това може да изгорят и всички огромни проекти – за Конституцията, за Украйна и за стопанската система, с които тази странна коалиция пристигна на власт.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ