Истината. Борисов трябва да я каже.
Вече имаме политически феномен: Протестът 2020. Той стартира като повтаряне на летните събития от 2013 и фактически доста наподобява на тях. Но е нещо ново и в някои аспекти кардинално друго. Три са белезите, които трансформират едно обществено събиране на хора в политически важен акт. Първо: това е публичната сила, която тези хора излъчват. В сегашния случай белегът е несъмнено налице: десетки хиляди излизат по улиците на страната, а публично болшинство ги поддържа или най-малко се надява те да съумеят. Според изследване за предаването " Референдум " на Българска национална телевизия, 59% от хората считат, че митингите могат да донесат смяна в ръководството. А митингът на 29 юли в София и в други градове изглеждаше подобен с най-мащабните митинги от 2013 и по-ранни години.
Второ и не по-малко значимо: Протестът 2020 към този момент не е просто събиране на огромни групи хора, а може да претендира, че показва мнението на суверена. Това е по този начин освен и не главно заради обстоятелството, че събитието надскочи тясно партийните разлики и сплоти и десни, и леви. На него са показани хора, които могат да имат разнообразни хрумвания за общото богатство и бъдещето на страната, само че въпреки всичко са съгласни за две неща: оставките на премиера и основния прокурор.
Но най-показателен за представителността на митинга е профилът на протестиращите: младежи, ново потомство, което не носи спомените нито на 1990-те, нито даже на 2013 година. Поколението, което дава и ще дава образа на България в най-близко бъдеще. Младежи, които правят оценка обстановката не въз основата на пристрастия, а въз основата на това, което виждат. Като в приказката на Андерсен те са детето, което не се бои да каже, че " царят е гол ".
Истината
Именно това е третият значим детайл за един митинг - истината. Слабостта на " контрапротестите ", даже когато са многочислени, е таман в това - стоят зад подправени или съдържателно празни послания. Големият " контрапротест " на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи през есента на 2013 страдаше от този недостатък - нямаше някакво същинско наличие, а беше просто израз на организационната мощност на две партии. Преди дни ГЕРБ пробваха подобен контрапротест и сами усетиха неговата беззащитност: голям брой хора, които не знаят за какво са там и не са уверени в правотата на позицията си.
Второ и не по-малко значимо: Протестът 2020 към този момент не е просто събиране на огромни групи хора, а може да претендира, че показва мнението на суверена. Това е по този начин освен и не главно заради обстоятелството, че събитието надскочи тясно партийните разлики и сплоти и десни, и леви. На него са показани хора, които могат да имат разнообразни хрумвания за общото богатство и бъдещето на страната, само че въпреки всичко са съгласни за две неща: оставките на премиера и основния прокурор.
Но най-показателен за представителността на митинга е профилът на протестиращите: младежи, ново потомство, което не носи спомените нито на 1990-те, нито даже на 2013 година. Поколението, което дава и ще дава образа на България в най-близко бъдеще. Младежи, които правят оценка обстановката не въз основата на пристрастия, а въз основата на това, което виждат. Като в приказката на Андерсен те са детето, което не се бои да каже, че " царят е гол ".
Истината
Именно това е третият значим детайл за един митинг - истината. Слабостта на " контрапротестите ", даже когато са многочислени, е таман в това - стоят зад подправени или съдържателно празни послания. Големият " контрапротест " на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи през есента на 2013 страдаше от този недостатък - нямаше някакво същинско наличие, а беше просто израз на организационната мощност на две партии. Преди дни ГЕРБ пробваха подобен контрапротест и сами усетиха неговата беззащитност: голям брой хора, които не знаят за какво са там и не са уверени в правотата на позицията си.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ